4 177 резултата
Глава XXXVI
- Вие двечките... продължаваше да ги гледа учудено Рейнс- сериозно ли ми говорите, защото...
- По-сериозни не сме били! А и не мисля, че е редно да се шегуваме сега с това- добави Виола.
- Ще ми обясните ли какво става или ще ме държите на тъмно, защото наистина се чувствам като глупак?
...
- Вие двечките... продължаваше да ги гледа учудено Рейнс- сериозно ли ми говорите, защото...
- По-сериозни не сме били! А и не мисля, че е редно да се шегуваме сега с това- добави Виола.
- Ще ми обясните ли какво става или ще ме държите на тъмно, защото наистина се чувствам като глупак?
...
659
1
2
Глава петдесет и шеста
За живота-приказка
Седим си с Митето комшията в парка, каним се да тръгваме, но пак важни проблеми пазарни обсъждаме. Идва при нас Илийчо от долния етаж – и той пазарувал, и той с почти празна чанта и вакуумизиран портфейл се завръща.
- Какви цени, какво нещо… Ужас – казва той ...
За живота-приказка
Седим си с Митето комшията в парка, каним се да тръгваме, но пак важни проблеми пазарни обсъждаме. Идва при нас Илийчо от долния етаж – и той пазарувал, и той с почти празна чанта и вакуумизиран портфейл се завръща.
- Какви цени, какво нещо… Ужас – казва той ...
579
2
4
Глава петдесет и пета
За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа
- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат ...
За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа
- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат ...
532
2
5
Глава петдесет и първа
За входа и изхода
Седим пак с Митето комшията в парка, любуваме се на наближаващата пролет и се чудим как така данъчните са пропуснали да се обложат пъпките с по някой евроцент. Отдолу тича задъхан Найден от шестия етаж.
- Ей, аман от избиране – вика той – Избори идат. А много ...
За входа и изхода
Седим пак с Митето комшията в парка, любуваме се на наближаващата пролет и се чудим как така данъчните са пропуснали да се обложат пъпките с по някой евроцент. Отдолу тича задъхан Найден от шестия етаж.
- Ей, аман от избиране – вика той – Избори идат. А много ...
554
3
6
***
Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъва ...
Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъва ...
1287
7
15
***
Когато кметът си тръгна, Тодор все още седеше на пейката, подпрял лакти на ръба на масата и загледан в преписката, която стискаше в ръце.
- Не я издирват. Не и за престъпления срещу властта. Беднячка от града, труженичка. С потекло. Баща и бил от някакъв стар род с все големци, културни му там д ...
Когато кметът си тръгна, Тодор все още седеше на пейката, подпрял лакти на ръба на масата и загледан в преписката, която стискаше в ръце.
- Не я издирват. Не и за престъпления срещу властта. Беднячка от града, труженичка. С потекло. Баща и бил от някакъв стар род с все големци, културни му там д ...
776
8
10
Бягството
Беше един слънчев следобед. Маргарет седеше на столче в градината и неусетно, дори за себе си, заразказва:
„Всичко започна в началото на юни, един ден преди да се срещнем с теб. До този момент гледах на случващото се в страната, като нещо, което почти не ме засягаше. Живеех в своя приказен ...
Беше един слънчев следобед. Маргарет седеше на столче в градината и неусетно, дори за себе си, заразказва:
„Всичко започна в началото на юни, един ден преди да се срещнем с теб. До този момент гледах на случващото се в страната, като нещо, което почти не ме засягаше. Живеех в своя приказен ...
873
Краят на едно пътуване
„Лесно е да започнеш да пишеш роман - героите, картините, случките и всичко, което е нужно за един роман е в главата на твореца. Въображението му е достатъчно голямо, че да може да опише всичко, както си го представя и да го направи така, че един друг свят да се появи на място ...
„Лесно е да започнеш да пишеш роман - героите, картините, случките и всичко, което е нужно за един роман е в главата на твореца. Въображението му е достатъчно голямо, че да може да опише всичко, както си го представя и да го направи така, че един друг свят да се появи на място ...
483
1
***
Тя няколко пъти се превръща - ту правеше крачка към портичката, ту се обръщаше да си върви. Възрастната жена не знаеше що да стори. Срамно и беше и не смееше да приближи с ногите* си до сами капийката. Какво да речеше? „Ида, да питам ще да ли даваш … ? ” Тя потръпна. Сгърчи се под напора на студ ...
Тя няколко пъти се превръща - ту правеше крачка към портичката, ту се обръщаше да си върви. Възрастната жена не знаеше що да стори. Срамно и беше и не смееше да приближи с ногите* си до сами капийката. Какво да речеше? „Ида, да питам ще да ли даваш … ? ” Тя потръпна. Сгърчи се под напора на студ ...
723
8
16
Да пишеш е едно от най-самотните занимания на света...
Паулу Коелю, „Захир“
Да, определено беше самотно, но и адски неразбрано от повечето хора. А и не беше лесно да пишеш собствената си история, дори, и интерпретирана и описана под различен ъгъл, и мироглед.
Да, беше самотно изписването на всеки ре ...
Паулу Коелю, „Захир“
Да, определено беше самотно, но и адски неразбрано от повечето хора. А и не беше лесно да пишеш собствената си история, дори, и интерпретирана и описана под различен ъгъл, и мироглед.
Да, беше самотно изписването на всеки ре ...
460
Глава XXXIV
Стояха така силно прегърнати дълго време. Валентина беше впила пръсти в него- може би не ѝ се вярваше, че това е истина, точно толкова колкото и Рейнс не искаше да я пусне, може би защото се страхуваше, че това което толкова дълго е чакал, ще изчезне отново. Топлината на чувствата бе дос ...
Стояха така силно прегърнати дълго време. Валентина беше впила пръсти в него- може би не ѝ се вярваше, че това е истина, точно толкова колкото и Рейнс не искаше да я пусне, може би защото се страхуваше, че това което толкова дълго е чакал, ще изчезне отново. Топлината на чувствата бе дос ...
628
2
За любовта и свободата
„Беше тъмна и студена декемврийска нощ. Мъгла беше обгърнала гората, върховете на дърветата сякаш изчезваха в небето, а каменистата пътека в друго време, в друг свят ни отвеждаше и край сякаш нямаше. Гората беше пуста и самотна, окъпана от нежен декемврийски сняг, а листата до ...
„Беше тъмна и студена декемврийска нощ. Мъгла беше обгърнала гората, върховете на дърветата сякаш изчезваха в небето, а каменистата пътека в друго време, в друг свят ни отвеждаше и край сякаш нямаше. Гората беше пуста и самотна, окъпана от нежен декемврийски сняг, а листата до ...
600
1
Зимата на нашето недоволство
Страхът от неоценката на другия не прави ли пътеката на живота ни по – къса? И не сме ли по – сами като заключваме сърцето си за другите? Знаем ли накъде да вървим, ако с избора си сме направили слепци от себе си? „И душата си къде ще пуснем на заспиване?! Към торбата на ...
Страхът от неоценката на другия не прави ли пътеката на живота ни по – къса? И не сме ли по – сами като заключваме сърцето си за другите? Знаем ли накъде да вървим, ако с избора си сме направили слепци от себе си? „И душата си къде ще пуснем на заспиване?! Към торбата на ...
546
1
Любов моя, гибел моя...
Беше започнало да се стъмва, когато Алисън влезе в „Рейнщайн“ без да светва каквато и да било светлина, за да не буди подозрения.
- Преспа с него, нали? - разтреперан глас прекъсна мислите й, на един не толкова добре очертан силует, а единственото, което се чуваше бяха токчет ...
Беше започнало да се стъмва, когато Алисън влезе в „Рейнщайн“ без да светва каквато и да било светлина, за да не буди подозрения.
- Преспа с него, нали? - разтреперан глас прекъсна мислите й, на един не толкова добре очертан силует, а единственото, което се чуваше бяха токчет ...
513
1
Една снежна история
• (в живота на всяко момиче има една голяма любовна история в началото на една зима, когато всичко започна)
„В онзи ден, когато те видях вече знаех, че с теб искам да прекарам живота си. Знам, че ще се повторя за хиляден път, но знам, че и ти много обичаш да го чуваш всеки път... ...
• (в живота на всяко момиче има една голяма любовна история в началото на една зима, когато всичко започна)
„В онзи ден, когато те видях вече знаех, че с теб искам да прекарам живота си. Знам, че ще се повторя за хиляден път, но знам, че и ти много обичаш да го чуваш всеки път... ...
544
„Човек помъдрява късно... Точно, когато няма време...“
„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с ...
„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания. И човек започва да приема своите провали с ...
482
2
Има ли дъно Вечността?
„От снощи вали на гъсти и едри парцали. Снегът се удряше в стъклата и се трупаше по первазите на прозорците...
Докато пиша тези редове - непрестанно мисля за теб и за това какъв ли щеше да бъде животът ми, ако ти беше тук... Отраснах само с майка си, а баща си почти не виждах, ...
„От снощи вали на гъсти и едри парцали. Снегът се удряше в стъклата и се трупаше по первазите на прозорците...
Докато пиша тези редове - непрестанно мисля за теб и за това какъв ли щеше да бъде животът ми, ако ти беше тук... Отраснах само с майка си, а баща си почти не виждах, ...
451
***
Денят преваляше. Есенната привечер, все още затоплена от слънцето зави с мъглив тъмен покров* стрехите на къщите. Сумракът се намести в дворовете и остави призрачен дим от сенки по каменистите неравни пътища. Ветрецът самотно побутна, няколко чепки грозде, заплете ги в танц и ги посипа с пепел. ...
Денят преваляше. Есенната привечер, все още затоплена от слънцето зави с мъглив тъмен покров* стрехите на къщите. Сумракът се намести в дворовете и остави призрачен дим от сенки по каменистите неравни пътища. Ветрецът самотно побутна, няколко чепки грозде, заплете ги в танц и ги посипа с пепел. ...
957
6
25
Разкриване: Историята на един убиец
- Беше топла, спокойна и безоблачна вечер в края на Октомври... Беше от онези нощи, които оставаха в съзнанието с нещо наистина значимо; нещо, което белязва душата за цял живот....
- За какво говорите? - попита австриецът, приближавайки се бавно към шкафа, където ...
- Беше топла, спокойна и безоблачна вечер в края на Октомври... Беше от онези нощи, които оставаха в съзнанието с нещо наистина значимо; нещо, което белязва душата за цял живот....
- За какво говорите? - попита австриецът, приближавайки се бавно към шкафа, където ...
490
Няколко дни се скитах. Вървях все на юг към планините или поне така си мислех. Благополучно успявах да избягна всякакви срещи с хора. Внимателно заобикалях селата и градовете. От хората, останали в тях, едва ли щеше да се намери някой, готов да помогне на една бегълка. Прекарвах нощта на закътани ме ...
547
1
С мирис на вино, любов и шоколад
Беше вечер, която отиваше към това да бъде творческа. Отворих бутилка италианско вино и въпреки, че годината му беше 2017та ароматът, и вкусът му бяха опияняващи и гъделичкаха всички сетива. Отчупих си парченце млечен шоколад и усещанията ми се взривиха в най - разли ...
Беше вечер, която отиваше към това да бъде творческа. Отворих бутилка италианско вино и въпреки, че годината му беше 2017та ароматът, и вкусът му бяха опияняващи и гъделичкаха всички сетива. Отчупих си парченце млечен шоколад и усещанията ми се взривиха в най - разли ...
472
Любов по време на пълнолуние
„Намирах се в някаква непрогледна дупка. Мракът обгръщаше цялото ми същество. Чудех се как попаднах в капана на собствената си съдба...
Единственото спасение от този така мрачен и скован от студ свят си ти, и любовта ни и светлината, и топлината, които ми даваш.
Надеждат ...
„Намирах се в някаква непрогледна дупка. Мракът обгръщаше цялото ми същество. Чудех се как попаднах в капана на собствената си съдба...
Единственото спасение от този така мрачен и скован от студ свят си ти, и любовта ни и светлината, и топлината, които ми даваш.
Надеждат ...
559
1
2
Поредица от злополучия
Сторм Брингър идваше от Долна Австрия. Беше четиридесетгодишен едър мъж, но изглеждаше като на тридесет. Имаше тъмни коси и много светли очи, комбинация, която се срещаше изключително рядко. Носеше черни кожени ботуши, тъмно кафяви панталони и сако, бяла риза, а върху сакото б ...
Сторм Брингър идваше от Долна Австрия. Беше четиридесетгодишен едър мъж, но изглеждаше като на тридесет. Имаше тъмни коси и много светли очи, комбинация, която се срещаше изключително рядко. Носеше черни кожени ботуши, тъмно кафяви панталони и сако, бяла риза, а върху сакото б ...
475
Градската библиотека
Спомням си, че четох някъде, веднъж:
„Ако един ден нещо се случи и мен ме няма, бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако ти не поискаш това. Че не бих те оставила, ако сама не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала!
Бих искала да знаеш, че си м ...
Спомням си, че четох някъде, веднъж:
„Ако един ден нещо се случи и мен ме няма, бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако ти не поискаш това. Че не бих те оставила, ако сама не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала!
Бих искала да знаеш, че си м ...
475
Въздействие от ада (3-та част)
Ужаси
Когато се прибрах, отново усетих познатата празнота на къщата. Иво започваше да ми липсва ужасно много – или поне тялом, защото духом очевидно не си бе отишъл. Реших първо да отида в неговата стая, защото съществуваше вероятност там да има нещо, което да хвърли с ...
Ужаси
Когато се прибрах, отново усетих познатата празнота на къщата. Иво започваше да ми липсва ужасно много – или поне тялом, защото духом очевидно не си бе отишъл. Реших първо да отида в неговата стая, защото съществуваше вероятност там да има нещо, което да хвърли с ...
1466
4
11
Глава XXXII
Беше тихо. Нощта мълчеше. Само капчиците ситен дъжд от време на време барабаниха по покрива.. Полунощ минаваше, но тишината продължаваше... а сякаш удължаваше очакването на нещо предстоящо- неясно какво, неясно защо, неясно... дали изобщо нещо ще се случи.
Тя отвори очи. Стана. Отиде до ...
Беше тихо. Нощта мълчеше. Само капчиците ситен дъжд от време на време барабаниха по покрива.. Полунощ минаваше, но тишината продължаваше... а сякаш удължаваше очакването на нещо предстоящо- неясно какво, неясно защо, неясно... дали изобщо нещо ще се случи.
Тя отвори очи. Стана. Отиде до ...
586
1
2
Неочаквано посещение
Сторм Брингър седеше до прозореца на хотелската стая, в която беше отседнал. Запали си цигара, а докато се наслаждаваше на тютюневия вкус в устата си разглеждаше окачените по стените снимки на жертвите, чиито убийства разследваше; препрочиташе направените записки отново и отново ...
Сторм Брингър седеше до прозореца на хотелската стая, в която беше отседнал. Запали си цигара, а докато се наслаждаваше на тютюневия вкус в устата си разглеждаше окачените по стените снимки на жертвите, чиито убийства разследваше; препрочиташе направените записки отново и отново ...
480
1
Разследването и Колин Клейтън
- Ще ме целунеш ли сега? - попита тя.
В отговор той се приближи към нея, за да я прегърне.
Тя почувства как ръцете му обвиха кръста й, след което той развърза колана на пеньоара й. Нощницата, с която бе облечена ясно очертаваше тялото й. Тя обви врата му с ръцете си, до ...
- Ще ме целунеш ли сега? - попита тя.
В отговор той се приближи към нея, за да я прегърне.
Тя почувства как ръцете му обвиха кръста й, след което той развърза колана на пеньоара й. Нощницата, с която бе облечена ясно очертаваше тялото й. Тя обви врата му с ръцете си, до ...
587
***
Откакто съзнателно се помнеше, винаги беше искала това,само това – да се свърши и толкова. Не и трябваше нищо от тази земя. Пепел искаше да стане. Пепел! Да изгори и пепел даже да не остане. Пепел - сива прашна следа. Нищо да не остава – нищо от нея! Краката и бяха изранени от престарелите очука ...
Откакто съзнателно се помнеше, винаги беше искала това,само това – да се свърши и толкова. Не и трябваше нищо от тази земя. Пепел искаше да стане. Пепел! Да изгори и пепел даже да не остане. Пепел - сива прашна следа. Нищо да не остава – нищо от нея! Краката и бяха изранени от престарелите очука ...
729
8
21
Дневникът на Алисън Рейн: Декември
„Цял ден и цяла нощ навън не бе спряло да вали, и дърветата, хълмовете, поляните, долините, дори и реките бяха покрити със сняг. Снежни преспи имаше навсякъде и все така не се виждаше жива душа. Силен вятър брулеше клоните на дърветата, а сняг на парцали падаше от ...
„Цял ден и цяла нощ навън не бе спряло да вали, и дърветата, хълмовете, поляните, долините, дори и реките бяха покрити със сняг. Снежни преспи имаше навсякъде и все така не се виждаше жива душа. Силен вятър брулеше клоните на дърветата, а сняг на парцали падаше от ...
573
Дневникът на Алисън Рейн: Ноември
„Месец Ноември предвещаваше много студ, тъй като днес бе първият зимен ден. Гъста мъгла се беше спуснала над долината, силен вятър брулеше голите клони на дърветата, а ситен снежец падаше от мрачното и сърдито небе. Пътищата бяха кални и мокри, а по тях не се мяркаш ...
„Месец Ноември предвещаваше много студ, тъй като днес бе първият зимен ден. Гъста мъгла се беше спуснала над долината, силен вятър брулеше голите клони на дърветата, а ситен снежец падаше от мрачното и сърдито небе. Пътищата бяха кални и мокри, а по тях не се мяркаш ...
401
Съществува едно чудно място на картата на разпнатата земна повърхност,поставено като кръпка на шарена черга от разноцветни парцали, извадена от някой престарял дървен сандък. Това парче земя с неравните си прокъсани краища, беше сгушено, между много други, а народът, живял и вкоренен, все още по тез ...
1063
9
16
Виолета, Сторм Брингър и Алисън Рейн
„Познава се женен мъж веднага по първия поглед, с който те зърне. Погледът на свободния мъж е съвсем друг: проучващ, взискателен, питащ: „Ти ли си?” Пълен с противоречия, надежда и разочарование, възторг и критичност, любопитство и нехайство. Очите на ергена откр ...
„Познава се женен мъж веднага по първия поглед, с който те зърне. Погледът на свободния мъж е съвсем друг: проучващ, взискателен, питащ: „Ти ли си?” Пълен с противоречия, надежда и разочарование, възторг и критичност, любопитство и нехайство. Очите на ергена откр ...
496
1
Върнаха се няколко дни преди първото заседание на новоизбрания парламент.
-Мога ли да целуна един министър председател или е прекалено лично?- каза Джини на баща си, който я посрещна на летището. Той мълчаливо я притисна към себе си. Беше странна, като че ли беше напълняла, а черната й коса беше изб ...
-Мога ли да целуна един министър председател или е прекалено лично?- каза Джини на баща си, който я посрещна на летището. Той мълчаливо я притисна към себе си. Беше странна, като че ли беше напълняла, а черната й коса беше изб ...
607
1
3
Глава XXX
Лети не смееше да поглене Виола. Не знаеше как. Не беше сигурна дали когато пътищата на погледите им се кръстосат, няма да ѝ каже всичко. Прибраха се без да си проговорят по пътя.
- Искаш ли чай? Вода?- Лети просто гледаше втурачено в пространството, забила поглед в една точка- Ехоооо! Доб ...
Лети не смееше да поглене Виола. Не знаеше как. Не беше сигурна дали когато пътищата на погледите им се кръстосат, няма да ѝ каже всичко. Прибраха се без да си проговорят по пътя.
- Искаш ли чай? Вода?- Лети просто гледаше втурачено в пространството, забила поглед в една точка- Ехоооо! Доб ...
667
1
***
Хиляди са дните и нощите, които въртележката на живота издухва през съдбата на челяците. Но има и такива - чудни, някак омайващи, като че самодива те урочасва и преде тънка нишка от онова невидимото у човека. То не се съзираше с очите, отключваше се само чрез сърцето, изпяваше се мелодично от ду ...
Хиляди са дните и нощите, които въртележката на живота издухва през съдбата на челяците. Но има и такива - чудни, някак омайващи, като че самодива те урочасва и преде тънка нишка от онова невидимото у човека. То не се съзираше с очите, отключваше се само чрез сърцето, изпяваше се мелодично от ду ...
874
5
18
Пътят винаги е тунел от дървета с причудливи светлинни отрязъци. Понякога корените им висят от скалите, друг път короните им се подават малко над мантинелата. Колко различна беше подредбата им...Винаги се чудеше защо не може да я запомни или да я сбърка с друг път, с друга страна. Понякога в спомени ...
489
Дневникът на Алисън Рейн: Октомври
„октомври е
аромат на домашно какао
по хавлия и боси крака
нов занаят ...
„октомври е
аромат на домашно какао
по хавлия и боси крака
нов занаят ...
540
3
Не е случайно това, че планината често се родее с женското начало и нежни приумици. Не са и просто така измислени онези легенди за силата, волята и непримиримостта на челяците, които са родени или притежават силата на туптящо планинско сърце.
Гледаш ги - тихи, усмихнати, гостоприемно ти кимат с глав ...
Гледаш ги - тихи, усмихнати, гостоприемно ти кимат с глав ...
963
5
13
Дневникът на Алисън Рейн: Септември
Не знам от къде точно да започна, а дори и да знаех – не знам кои са подходящите думи, с които да опиша всичко, което чувствам към теб и всичко, което си ти за мен. И как бих могла?! Ако кажа, че си всичко за мен то няма да е 100% истина, защото си повече от това! ...
Не знам от къде точно да започна, а дори и да знаех – не знам кои са подходящите думи, с които да опиша всичко, което чувствам към теб и всичко, което си ти за мен. И как бих могла?! Ако кажа, че си всичко за мен то няма да е 100% истина, защото си повече от това! ...
544
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
