813 резултата
Това се случва всеки ден. Точно когато вече съм приспал дъщеря ми за следобеден сън. Точно в сюблимния миг, в който тя бавно, плавно затваря натежали клепачи, след като е изслушала целия ми репертоар от детски песнички в продължение на час. Точно в този миг на крехко равновесие, в който везните на у ...
1094
2
Защо са казали -
всяка жаба да си знае гьола?
Аз пък искам - моят гьол да си знае жабата.
И... съм решила
да ме запомнят всички - ...
всяка жаба да си знае гьола?
Аз пък искам - моят гьол да си знае жабата.
И... съм решила
да ме запомнят всички - ...
629
Старият гарван кацваше всеки ден на това дърво. Всеки ден на този клон кацваше, че беше нависоко и се виждаше надалеч. Обичаше да наблюдава живота в гората и небето. Тогава не се чувстваше толкова самотен.
Сега виждаше малки зайчета да си играят. Майка им постоянно ги съветваше за нещо и най-много е ...
Сега виждаше малки зайчета да си играят. Майка им постоянно ги съветваше за нещо и най-много е ...
1309
1
Срещнали се костенурка и таралеж. На една горска пътека се срещнали.
- О, здравей, здравей - казал таралежът. Все искам да те питам нещо. Не ти ли омръзна да носиш къщата си винаги със себе си? Не ти ли тежи?
- Е, тежи ми, затова съм толкова бавна. Ами ти, с тези бодли как минаваш през храстите? Ето ...
- О, здравей, здравей - казал таралежът. Все искам да те питам нещо. Не ти ли омръзна да носиш къщата си винаги със себе си? Не ти ли тежи?
- Е, тежи ми, затова съм толкова бавна. Ами ти, с тези бодли как минаваш през храстите? Ето ...
4878
1
- Гу-гу-чух, гу-гу-чух.
- Добре де, какво си чула? Все това - чух - повтаряш. Казвай какво си чула.
- Гу-гу-чух славеят да пее.
- Га-га кога?
- Гу-гу-чух го вчера. ...
- Добре де, какво си чула? Все това - чух - повтаряш. Казвай какво си чула.
- Гу-гу-чух славеят да пее.
- Га-га кога?
- Гу-гу-чух го вчера. ...
652
Една майка имала две деца. Момиче и момче имала. Грижела се за тях. Обичала ги. Не им давала работа да работят - да не се изморят, да не се наранят...
Децата растели лоши и разглезени. Все се карали, все се биели. Майката често плачела - не получавала обич от децата си.
Богинята на природата виждала ...
Децата растели лоши и разглезени. Все се карали, все се биели. Майката често плачела - не получавала обич от децата си.
Богинята на природата виждала ...
636
Вятърът довя в гората, незнайно от къде, гъсеница. Сега тя лежеше на едно листо и си почиваше след принудителния полет.
Точно тук, под това дърво се бяха събрали животните от гората и си говореха. Заслуша се гъсеницата в разговора им.
- Най-силният съм аз - каза лъвът. - Когато изрева, цялата гора т ...
Точно тук, под това дърво се бяха събрали животните от гората и си говореха. Заслуша се гъсеницата в разговора им.
- Най-силният съм аз - каза лъвът. - Когато изрева, цялата гора т ...
592
1
"Мили деца и..." Тук Саши малко се поколебава, но се сеща да включи и мен в обръщението си - "... и мили бащи! Започва приказката за черния триглав змей!" Гласът му е тайнствено шепнещ, хипнотичен. Малката се сгушва в тъмното до мен, без да смее дъх да си поеме. Аз също съм завладян от разказа на Са ...
2076
1
"Дай ми една целувка!", казах и затворих очи в очакване Неви да ме целуне. Усещах как топлината на детските ù устни ме докосва по бузата, която съм обърнал към нея. Още не бях отворил очи и... Каква мила изненада! Усещах целувка и по другата ми буза. Още една целувка, без да съм я поискал. Тя беше н ...
1129
1
Една лятна вечер магарето Марко лежало на двора и си почивало. Тревата се размърдала. До него застанало зайче. Малко зайче с наострени ушички.
- Здравей, чичо - казало то.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо? - възмутено отговорило магарето и даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай. Имаш дълг ...
- Здравей, чичо - казало то.
- Че какъв чичо съм ти аз, бе зайо? - възмутено отговорило магарето и даже се обърнало на другата страна.
- Извинявай. Имаш дълг ...
755
2
Някога, не много отдавна, живял един принц с бленувани кафяви очи.
Всички девойки мечтали за него, но той избрал само една прекрасна и омайна принцеса. Той й споделил колко много я обича и че иска да живее с нея до дълбоки старини, но, уви, тя не го обичала и той се поболял от мъка. Заповядал да се ...
Всички девойки мечтали за него, но той избрал само една прекрасна и омайна принцеса. Той й споделил колко много я обича и че иска да живее с нея до дълбоки старини, но, уви, тя не го обичала и той се поболял от мъка. Заповядал да се ...
3435
1
Двете дървета растяха едно до друго. Бяха еднакви на ръст, пък и клоните им като че ли бяха разперени еднакво. Толкова близо бяха, че се вплитаха. Прегръщаха си. Шепнеха си нежно с листата...
Беше пролет. Клоните пак се бяха намерили. И точно там - в тези преплетени клони - сви гнездо птицата.
-Не с ...
Беше пролет. Клоните пак се бяха намерили. И точно там - в тези преплетени клони - сви гнездо птицата.
-Не с ...
635
1
Бяха на два съседни коловоза. Стояха и чакаха. Умееха да чакат. Пък и имаха време да си говорят. Влакове. Два влака, които щяха да пътуват в различни посоки. Даже се различаваха един от друг и по това, че единият беше пътнически, а другият - товарен. Както ви казах, говореха си:
- Аз, както знаеш, с ...
- Аз, както знаеш, с ...
569
Не мога да разказвам приказки. Това е положението! Имам почти патологично развита неспособност да помня цели приказки. Помня им или само началото, или само средата, или само края. И затова, тръгна ли да разказвам приказка на децата си, се налага да доизмислям сюжета спешно, в движение, както се казв ...
1480
4
Историята на писателя Грималди
(съвременен вариант на "Магарешката салата" от братя Грим)
Сеньор Грималди бил млад начинаещ писател от малко и бедно градче в Южна Италия, съумял да издаде на собствени разноски една тъничка книжка с приказки, илюстрирана от учителя по рисуване, който му бил приятел. ...
(съвременен вариант на "Магарешката салата" от братя Грим)
Сеньор Грималди бил млад начинаещ писател от малко и бедно градче в Южна Италия, съумял да издаде на собствени разноски една тъничка книжка с приказки, илюстрирана от учителя по рисуване, който му бил приятел. ...
1050
- Нали всички знаете колко чувствена, колко нежна съм? И музиката ми е такава, не като на барабана, например - каза флейтата.
- Ти защо обиждаш? И аз изразявам чувства. Ако звуците ми са бавни - тъга показвам. Ако са бързи - радост прелива.
- Е, е, ако е за чувства - моите звуци са за душата. От тях ...
- Ти защо обиждаш? И аз изразявам чувства. Ако звуците ми са бавни - тъга показвам. Ако са бързи - радост прелива.
- Е, е, ако е за чувства - моите звуци са за душата. От тях ...
564
Имало едно дете, което на външност било като всички други деца, но имало нещо, което го отличавало от тях: способността му да говори с другите била отнета по рождение. Родителите му го били водили при много прочути лекари-специалисти, но всички те заявявали, че причината за това зло не се дължала на ...
1584
5
Семейство Потър бяха едно сплотено и стабилно семейство, до онзи злощастен ден, когато госпожа Потър влезе в стаята на най-малката си дъщеря – Лили и изпищя ужасена при вида на кървавите чаршафи и разкъсаното детско тяло проснато по очи в леглото.
- Лили – извика тя и се хвърли към кървавите останки ...
- Лили – извика тя и се хвърли към кървавите останки ...
7478
10
Веднъж Вики се помолила на нощните звезди:
- Звезди, моля ви, сбъднете моите мечти!
Искам да имам пари,
да притежавам поляни и гори,
да имам работа чудесна, ...
- Звезди, моля ви, сбъднете моите мечти!
Искам да имам пари,
да притежавам поляни и гори,
да имам работа чудесна, ...
878
5
Беше слънчево юлско утро. Аз (Франсоа Бурде - обикновен собственик на малък автомобилен сервиз), заедно с жена ми Мишел (стюардеса в известна авиокомпания), решихме да направим малко пътешествие до Хаваите. Без много-много да се чудим - заминахме. С нас бяха и децата ни- Катрин (на 21 години) и Люк ...
609
7
Някога Господ направил така, че когато се срещат хората, от тях да излиза най-красивото, най-светлото и най-божественото, това трябвало да им напомня от Кого произлизат и към Кого трябва да се стремят. Това уплашило дявола и той направил така, че когато това се случвало, в освободеното място в хорат ...
6010
12
Имало някъде едни хора, те си мислели, че били много далече от едно село, но всъщност били жители на селото. Понеже стоели винаги с гръб към селото и понеже Земята е кръгла, тези хора мислели, че селото се намира толкова далеч, че, ако тръгнат напред към селото, щял да им трябва цял живот, за да сти ...
1753
17
(или как събира Любовта)
Нарекох дъщеря си Жидо - исках името й да носи по малко както от мен, така и от моя мил Дидо. Сърцето ми се свиваше, защото след шест месеца трябваше да се върна при него. Това, разбира се, беше жадуван миг, но как можех да оставя моята малка вещичка? Е, щях да му мисля, ког ...
Нарекох дъщеря си Жидо - исках името й да носи по малко както от мен, така и от моя мил Дидо. Сърцето ми се свиваше, защото след шест месеца трябваше да се върна при него. Това, разбира се, беше жадуван миг, но как можех да оставя моята малка вещичка? Е, щях да му мисля, ког ...
584
5
Имало едно време една малка фея, която живеела в гъста и непроходима гора. Миглите и крилцата й били обсипани със златен прашец. Имало и други феи, но те били по-големи. Феите сутрин се събирали на една полянка и започвали да танцуват. Докато танцували, от техните мигли и крилца падал златен прашец. ...
3542
4
(или как станах Майка)
Една сутрин се събудих в нашия подводен дворец и всичко около мен беше по-мокро от обичайното. Дидо плуваше наоколо и лееше сълзи. Нямаше смисъл да го питам какво се е случило - времето ми за връщане на сушата, в Света на вещиците, беше дошло. Стана ми тъжно, но отговорността, ...
Една сутрин се събудих в нашия подводен дворец и всичко около мен беше по-мокро от обичайното. Дидо плуваше наоколо и лееше сълзи. Нямаше смисъл да го питам какво се е случило - времето ми за връщане на сушата, в Света на вещиците, беше дошло. Стана ми тъжно, но отговорността, ...
646
6
В къща, близо до морето, живеело малко момиченце. Било принцеса - принцесата на татко. Сутрин малката принцеса се събуждала с първия слънчев лъч и с песента на гларусите. Стъпвала с босите си крачета на пода и изтичвала до прозореца да види баща си, който поливал градинката с най-прекрасните цветя в ...
2447
8
(или как станах Подводна Господарка)
Оставих вещиците да ми се кланят и се спуснах под водите на Великата Амазонка. Mоят делфин ме чакаше в градината на величествения дворец. Той ми подаде красивия си розов плавник и аз положих ръка върху него. С изненада установих, че имам ципи между пръстите си. З ...
Оставих вещиците да ми се кланят и се спуснах под водите на Великата Амазонка. Mоят делфин ме чакаше в градината на величествения дворец. Той ми подаде красивия си розов плавник и аз положих ръка върху него. С изненада установих, че имам ципи между пръстите си. З ...
711
6
(или как станах вещица)
Двадесет и втори март, 1848 година. Стигнах до село Икитос в Перу. Село като село, бих казала. Носеше своето очарование за тези, които са свикнали с голямото движение на хора и файтони в градовете, но трудно за оцеляване място, ако трябва да се живее там. Неговите четиридесет ...
Двадесет и втори март, 1848 година. Стигнах до село Икитос в Перу. Село като село, бих казала. Носеше своето очарование за тези, които са свикнали с голямото движение на хора и файтони в градовете, но трудно за оцеляване място, ако трябва да се живее там. Неговите четиридесет ...
759
5
Един мъдрец имал две магарета. Едното било най-обикновено, черно. Другото – нежно сиво и грациозно, като ходело, сякаш по пендари стъпвало. Било и капризно. Все намирало за какво да се заяде с черното. Ту му изглеждало мръсно, ту му напомняло за черен хайвер и му завиждало. Черното... ами нали е маг ...
1812
8
Веско беше много тъжен. Отдавна молеше родителите си да му купят куче, но те все си намираха някакви причини, за да откажат. Най-често му обясняваха, че кучето е голяма отговорност, а той е много малък. Да бе да! Защо не си го мислеха, когато го изпращаха да изхвърля боклука или за мляко и хляб до м ...
1094
9
Задухали северните ветрове и времето станало студено. Дървета започнали да събличат шарените си одежди и да се приготвят за зимен сън. Небето се сгушвало все по-ниско над земята и дните ставали все по-къси. Всички кожухчета отново се усмихвали на своите малчугани, готови да ги даряват с топлината си ...
1161
1
- Не сочи с пръстче, малка моя.
- Но... бабче, дядото ходи смешно - край високата, слаба жена с чисто бяла, сплетена в дебела плитка коса и малкото човече, облечено в пъстра рокличка с къдрици вместо ръкави, минаваше възрастен мъж, чийто десен крак бе видимо по-къс и походката му приличаше повече на ...
- Но... бабче, дядото ходи смешно - край високата, слаба жена с чисто бяла, сплетена в дебела плитка коса и малкото човече, облечено в пъстра рокличка с къдрици вместо ръкави, минаваше възрастен мъж, чийто десен крак бе видимо по-къс и походката му приличаше повече на ...
1041
1
Беше мразовита и декемврийска нощ. Снежна буря вилнееше, а снежинките се гонеха в приказен танц, описвайки фигури, непознати досега на човешката фантазия. Всички къщи бяха почти сравнени със земята, като покрити от дебела кадифена завивка. Цялото градче беше потънало в тъмнина и заспало дълбок зимен ...
838
1
Една зимна вечер около двадесети декември малката Криси унило гледаше през прозореца как белите пухкави снежинки се сипят над къщите. Зимата беше преобразила по свой начин всеки елемент на малкото градче. Белите шапки по комини и стълбове, покритите със снежна пелерина широки поляни, всичко това ú н ...
905
1
Блатникът* видя отражението си в стъкълцето, което беше намерил и въздъхна. "Нищо чудно, че всеки замръкнал край блатото пътник или се вцепенява на място, или се хвърля в блатото с писък, когато ме види." - помисли си той. Лицето му беше удължено, жълто и покрито със зелени, провиснали водорасли, а ...
924
6
КОСМИЧНИЯТ ПЪТ НА РОЗАТА
Днес ми е ден за полет. Ще избягам от онази малка маймуна, която е обсебила земното ми тяло и ще полетя към теб. Посоката я зная отдавна - към онзи космичен извор на Истината, Любовта и Светлината, където мене още ме няма. До него води Пътят на розата. Нали го знаеш? Той е п ...
Днес ми е ден за полет. Ще избягам от онази малка маймуна, която е обсебила земното ми тяло и ще полетя към теб. Посоката я зная отдавна - към онзи космичен извор на Истината, Любовта и Светлината, където мене още ме няма. До него води Пътят на розата. Нали го знаеш? Той е п ...
994
6
Един ден петгодишният Алекс беше много тъжен. Наскоро беше боледувал от бронхопневмония и все още не му позволяваха да излиза. Той се промъкна в кухнята, където баба му готвеше нещо и потърси утеха там.
- Баби, баби, разкажи ми приказка, моля, - каза Алекс.
- Добре, момчето ми, - усмихна се баба Хри ...
- Баби, баби, разкажи ми приказка, моля, - каза Алекс.
- Добре, момчето ми, - усмихна се баба Хри ...
660
1
> - Здравей. - прошепна го плахо, сякаш на себе си. Държеше ръцете си в джобовете и все по-силно се щипеше през материята на палтото. - Ох! - Явно е наистина, помисли си.
>
> - Хей - откъсна се от устата му, повече напомнящо на дълго притаяван дъх, отколкото на поздрав. - Как...
>
> - Какво... ...
>
> - Хей - откъсна се от устата му, повече напомнящо на дълго притаяван дъх, отколкото на поздрав. - Как...
>
> - Какво... ...
866
Отдавна, много отдавна, още преди първата луна на Филиона живеела една приказна фея.
Тя се явявала в сънищата на малките деца и сутрин те намирали под кожите, на които спели, по едно вълшебно камъче. Това вълшебно камъче им служело вечер да си запалят огън, защото огънят бил доста рядко срещан. Дете ...
Тя се явявала в сънищата на малките деца и сутрин те намирали под кожите, на които спели, по едно вълшебно камъче. Това вълшебно камъче им служело вечер да си запалят огън, защото огънят бил доста рядко срещан. Дете ...
1073
Черната земя пустееше. Старото сламено плашило се усмихваше на слънцето, някак налудничаво, с очите си - две големи черни копчета, пришити за сламата.
Върху кръстообразното му тяло се вееше вехто палто с множество джобове, сякаш тайник с безброй входове към душата му...
Любопитните врани кацаха по р ...
Върху кръстообразното му тяло се вееше вехто палто с множество джобове, сякаш тайник с безброй входове към душата му...
Любопитните врани кацаха по р ...
1889
27
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
