6 400 резултата
Goran Bregovic - Babylon
...
Звездите се смълчаха и впериха любопитни погледи надолу.
Танцът започна. Очакване. Тя изгледа с невиждащ поглед събралите се. Пламъците хвърляха бледа светлина по лицето ù и се отразяваха в абаносовите ù ириси. Усещаше как вятърът си играе с косите ù. Черни и разпилени п ...
  687 
Днес се правиш на уморен, утре пък - на досаден. Да не говорим за следващия ден - правиш се на болен. Но това не е всичко за теб, аз знам и друго. Че ти може да се правиш на уморен, досаден и болен, но не знам защо.
Не мога да разбера защо правиш така, защо се държиш така с мен. Какво те накара да с ...
  685 
Светлината на уличните лампи полека изгрява в здрачината на падащата вечер. Върховете на планината сребреят. Плах ветрец разрошва уморените стъпки на хора, улични кучета и подканва лунният сърп да засили своя златен блясък. Самотна, Вечерницата безгласно му се усмихва. Като на стар палав приятел. По ...
  1064 
Днес разбрах за един друг свят.
Ти си в него. Той е в теб.
Свят, в които живота си има цена и смисъл. Не като моя. Моя свят е черен, тъжен и самотен. В моя свят властва мрак и няма смях. В моя свят си отритнат, смачкан и унизяван. Не искаш да влизаш там, нали...?
Различни вселени, сблъскали се по не ...
  678 
Днес е Свети Валентин...
Моят ДЕН!
Денят - израз на МОЯ АЗ...
Стоя в стаята сама и пуша... Носи се аромат на череша и ванилия - един фееричен аромат пълен със неотразена страст... Има свещи запалени и ром в обла чаша,чиято повърхност гали студените ми пръсти - един голям контраст между моя Аз и тяло ...
  1118 
- Ти ми даваш повече, отколкото аз на теб. Чувствам се малко така, нали знаеш... Разбираш ли ме? - той я гледаше с неразбиращи очи, а тя се взираше в неговите със своите, обърканите...
- Аз няма да те накарам да правиш нещо на сила. Никога! Ти си свободна да си с него, свободна си ако искаш да си с ...
  1123 
Амин. Почне ли се, почвай и ти - да се кръстиш по 3 пъти, няколко пъти на ден, целувай икони, чети библията или се прави че я четеш, викай "амин" колкото се може по-често, щото като свърши оставаш само с "амин".
Боли? Ще боли я. В началото като цирей. Болката нараства докато се пукне цирея. Накрая б ...
  1584 
Тя
Понякога я виждам, ама само понякога когато съм много изморена в сянката на огледалото. В първия момент даже не смея да повярвам, че отново е дошла. Гледам да сдържам дъха си. Иска ми се да остане, да не я подплаша, да не я прогоня. Приближавам лице към нейното и чудо - тя ми се усмихва. Отначало ...
  721 
Очакващите ни през деня неща
се раждат преди залеза на нощта.
Докато спим. В съня съзнанието се отпуска. Отваря се за душата и я приема. Оцветява чувствата и страховете, копнежите и мечтите, придава им форма и те се завъртат около нас в красив танц. Издигат се и танцувайки политат в нощта. Вълшебни, ...
  886 
"Common sense"*
"Човекът способен да разбере Буда,
... не бива да живее в свят, където
господствуват "common sense", демок-
рацията и бюргерското..." ...
  688 
Огледално отражение
Тя стоеше гордо изправена, непоколебимо втренчена в мен и беше всичко, което аз исках да бъда, но не бях. Беше гладка и студена, като застинала надежда. Беше така безразлична и бездушна към дните, които се здрависваха с нея. Не беше любопитна, не задаваше въпроси и не търсеше отг ...
  1043 
Събуди се, погледни навън - лъчите бягат по водата, проблясват в тишина, усмихва ти се нежно вън деня!
Излез и ти се усмихни и поздрави зората, играй си с нежните лъчи, с тях скачай сред водата!
Излез и себе си бъди, бъди такава, каквато те създадох - не машина за нечии сълзи, а нежна, мила, Моя еди ...
  734 
Неделя е. Един от онези дни през декември, в които слънчевите зайчета си играят с малките вихрушки снежен прах по върховете на преспите. Пъртините са осеяни със стъпки, а стъпките- човешки, кучешки,котешки и птичи тичат наоколо. Мирише на студ. В ранната утрин песента на църковната камбана пронизва ...
  891 
Дали съдбата е определена още преди да се роди човек, или сам той изгражда туй, що случва му се после?
Дали случайно срещам хора непознати, що после опознавам вдън душа?
Дали родена съм щастлива, или плачеща за майчиното мляко, що с любов се вливаше в моята уста?
Аз не зная как да вървя, по кой път ...
  661 
[Любов]
Тя стоеше легнала на брега на морето, загледана в звездите. Той дойде и легна до нея, прегърна я. Така останаха цяла нощ. Загледани в звездите, легнали на брега на морето и не казваха нищо. Защото знаеха, че това са последните им мигове заедно. На сутринта тя стана, но него го нямаше. Бе ост ...
  1009 
Съмна се. Утрото мързеливо прогледна над почти невидимото сред падащия сняг градче. Валеше като в приказките. На парцали. Над гората, над съседските покриви, над реката, над заспалите в градината цветя. Господин Робърт пръв се събуди. Протегна се. Прозя се. Помириса въздуха и доволно примлясна. Посл ...
  1165 
Чашата - изпита. Смехът - изсмян. Мечтите - заровени в забрава. Но оставя белег всяка рана! За миг сетила се бях за всичко, що бе в живота ми прекрасен... и затъжих.
Сега забравила съм аз какво обичам и никога не съм щастлива. Към всичко станала съм безразлична- отминавам- чужда, мълчалива. Защо съм ...
  884 
Да си поговорим за зъбите. Не, няма да изнасям лекция, просто ще пофилософствам за мъдреците.
Ето, расте ми трети мъдрец. Ходих на зъболекар, бил за вадене. Пречел на другите зъби и ги бутал напред. Замислям се аз преди малко; нали и мъдростите в живота бутат човека, карат го да продължи напред. Защ ...
  1005 
- Мечтаеш ли?
- Мечтаех.
- Защо спря?
- Защото нямах за какво повече да мечтая.
- Не разбирам! ...
  949 
Валеше от два часа. Калният и студен дъжд обливаше малките, забравени от Бога, улички. Студът допълнително сковаваше жалките и очернени души на хората, пълзящи като плъхове по улиците на града. Мракът обгръщаше всичко – града, улиците, душите, включително и Нея. Тази вечер всички земни сили бяха сре ...
  884 
Коледа
Приготвям се. За довечера. Ръцете ми са стиснали неоформеното тяло на тестото, онова, от което откакто се помни моя род жените като мен извайват за Коледния празник Боговица - символ на земята, дома, семейството, животните. Приглаждам тестените фигурки. Първо житните класове, после слънчевите ...
  847 
Градски шум. Смях и веселие. Един прашен таван и една кукла - стара, парцалена кукла. Да, това съм аз! Вгледай се в лицето ми: от изкуствените ми очички текат сълзи - толкова чисти като на малко дете. "Това е невъзможно!" - ще кажеш... Нали куклите нямат сърца... Повярвай, това е една голяма, голяма ...
  967 
Моето обръщение...
Към всички, които поставят анонимни двойки и към всички, които мислят, че ще им е интересно да прочетат...
Няма друг начин, по който да отговоря на анонимните си читатели, които не харесват това, което пиша и изразяват отношението си с анонимна двойка. Няма лошо... Естествено е, ч ...
  1095 
И тази нощ няма да спя. Вече две седмици почти не мога да мигна. Инсомниа ли е или съвест... не знам. Сякаш нещо ме измъчва, нещо ми тежи, държи ме будна, не ми дава да заспя, а тялото ми не издържа вече. Изглеждам като онези зомбита от чернобелите страшни филми, които са правили още във 60-те годин ...
  725 
Когато има режим на водата…
Заради ремонтите на нашето кръстовище няма да имаме вода поне две седмици (защо не и месец!). Е, ще ни пускат от 5 до 7 часа сутринта.
Намирам го за предизвикателство и възможност да тествам здравината на нервите си. Освен това подобна ситуация подтиква към усъвършенстван ...
  836 
"... души на отсечката Самоков - Боровец. По непотвърдени данни автомобилът се е движил с..."
Тази крушка трябва да се смени. Щрак-щрак (ето пак се започва). Щрак-щрак (кога ще тръгваме?). Ето пак се започва:
- Спри да си играеш с ключа, става ли? Не ти е играчка.
(играчка-плачка-играчка-играчка-игр ...
  1052 
- Обичаш ли ме? - попита той.
- Обичам те! - отговори тя.
- Нали не ме лъжеш? - попита пак той и обгърна главата и с ръце, за да го погледне тя в очите.
- Не те лъжа! Обичам те!!! Как можеш да си го помислиш!? - той запрати навлажнения си поглед към нейния и попита;
- Нали няма да ме забравиш? - тя ...
  858 
Отварям очи. Сумрачно е. Остават пет минути преди часовникът да произнесе окончателната присъда, че е време за ставане. Пет минути за мен, сама в топлото легло. Тишина. А в съзнанието още витаят образите на съня. Е, хайде, време е. Кой ден е днес? Все едно. Ден като всеки друг преди или след него. Д ...
  1023 
Къде съм? Изгубен съм. Оглеждам се, а около мен има само стени. Зелени, високи, непреoдолими плетове с хиляди свежи листа, развявани и шумолещи на вятъра, по мънички сиво-кафяви клони. Стена и зад нея друга, а над тях светлина без светило. Бавно се лутам и обикалям коридори без ред и форма. Търся се ...
  708 
Погледна във джоба си. Извади първо хартийка, после някакво копче, след него омачкана снимка. Добре си спомняше тези малоценно-скъпоценни предмети.
Хартийката беше билет. За стара постановка в руинното кино.
Копчето беше подарък. Намерено навярно на улицата със знак за любов.
Снимката беше на плажа. ...
  907 
- Здравей, прашинке!
- Здравей, прашинке! И ти ли си прашинка, прашинке?
- Всички сме прашинки, прашинке.
- Не звучи много утешително, прашинке.
- Утеха ли дириш, прашинке, или да си прашинка, прашинке? ...
  740 
"Събираш целия ми свят в себе си!" - П.И.Ф
Човечка
Тази думичка е плод на прекия ми контакт с една павликенска госпожица, т.е. една моя съученичка. Визирам точно нея, поради простата причина, че в нея открих нещо нечовешко, нещо истинско и интересно. Този двадесет и първи век ще ни побърка някой ден ...
  901 
Чух нейния глас, който ме успокои.
Той беше далечен, но в същото време ми се стори, че тя е тук, до мен.
Опитах се да си я представя, но не можах.
Усетих само топлината на гласа й, леко самоуверен, нежен, малко предпазлив, на моменти по детски открит, понякога замечтан или тъжен.
Колко много неща мо ...
  973 
Времето минава,
а казват: "Приятелите остават".
Но при мен така не стана...
Какво бе таз' рязка граница - не знам.
Защо позволихте така да се отдалечим? ...
  797 
Пълнолуние
Натежала е луната... И е поредното извинение за моето безсъние... Тази картина ме стимулира да си представям какво ли не, докато сънят ми се мае със своята игра на криеница... Но тя се оказва приказно видение, в сравнение с принудителното озвучаване на нощната тишина. Включва се тревожно ...
  791 
Нати се връщаше от училище и по пътя беше изключително вглъбена в себе си. Прибра се в стаята си, седна на леглото и най-накрая осъзна какво се случва. Всъщност, още сутринта го беше осъзнала, но в училище имаше възможността да го обмисли. Нати осъзна, че е мъртва.
Тя наистина беше мъртва. Не физиче ...
  782 
Човекът, казано по-простичко, робува на страховете си. Малките деца, жадни да откриват заобикалящия свят всеки ден без страх, с бодри крачки тичат към необятното за да го опознаят. При нас порасналите е доста различно. Вместо да се опитваме да опознаем света, ние се заключваме в него. Точно когато с ...
  758 
Нека да играем чисто. Да, въпреки че играта е мръсна и ни предоставя много повече от нужните възможности да измамим. Нека да играем чисто.
Въпреки, че не ни е в природата. Ние обичаме да се въргаляме в калта, една подсъзнателна любов, неконтролируема, сляпа и малко плашеща. Но това не ни е нужно. То ...
  774 
Един колега скоро написа в един форум, че търси принцесата - тя, жената с главно Ж. Единствената и неповторимата - неговата. Накара ме да се замисля, има ли още принцове и принцеси. Не сме ли вече достатъчно откъснати от онова време на рицари, дуели и принцеси затворени във високи и недостъпни кули? ...
  893 
Имаш ли чувството, че всичко се повтаря...
думите, жестовете, движенията, мастилото по устните?
За миг всичко се завърта по начин,
по който вече знаеш какво те чака там,
накъдето си тръгнал... ...
  599 
Предложения
: ??:??