Стихове и поезия от съвременни български автори
Летен коктейл
с лазурни галещи води,
безкрайни пясъчни бразди
ме мамят с топли цветове.
Дочувам близо смехове, ...
Ти
до късно да лудуваш,
дочула отдалече
зова на любовта!
Да пееш и играеш ...
Когато...
На жаркото пладне разюздана буря приляга...
Гърмяща змия, от която за кратко да светне,
да стресне земята с безмилостна
остра тояга... ...
Неразумна Жена си, да знаеш!
Не ми бъркай в сърце, дълбоко!
Че в ръката ти заиграе ли,
ще се влюбиш във мен жестоко...
После няма сто варианта. ...
Митингуване
Мафията здраво псуваме.
Ден, след ден. Властта поддаде
и накрая се предаде.
Избори и после - прас. ...
След пепелището
постой и помълчи, сведи очи.
Това не значи, че не ще заплача,
че силна съм или не ми горчи.
Не значи. Само тъжно се сбогувам ...
Левски
герой, гений и стратег,
предаде го роб на сатана
в 72 година от 19 век.
Запали пламък в сърцата, ...
Не се научих
ако не мога утре да те срещна?!
Съдбите ни са кучета бездомни
оръфани до кокал – твърде грешни!!
Обратното на „грешност“ идва нощем, ...
Почти еротично
Столът мълчаливо се пъха под нея.
Свещта разстила топли воали…
Стоят си кротко и уединено…
Докато стане време за вечеря. ...
Камъни и тръни
но глава няма да склоня.
Върху тънък лед ще танцувам,
но на ничие мнение няма да робувам.
Добра и лоша, ...
Неведомите пътища са боси
но ме намери.
Луна́! –
в петли́цата на нощ се но́си
като небесна ...
Медуза
сред дим, мъгли и лъжи.
На главата ѝ нямаше коси и рози,
а венец от двеста змии отровни.
Глас омайващ, ...
***
Достатъчно е да имаш сърце...
Радва ме
Радва ме новият ден.
Трепкай сърце, не унивай!
Слънцето грее у мен.
Нищо, аз знам, не е вечно, ...
Носете си новите дрехи!
... А и Времето ли, обяви ви вендета,
и без милост през снайпера гледа към вас:
то носете си новите дрехи момчета
и просто живейте, и любете на „макс”!... ...
Герои
И гледаше как всяка година
Носеше тълпата букети
На него и на още дузина
И казваха "още такива да има" ...
Тихо откровение
изящни от перото виртуално.
Икони галят с шепот тих,
с лъчи от нежности реални.
Магията на тази свобода, ...
Българска история...
(Имало едно време)
Историята дето ще разкажа –
и от трагизма ѝ съвсем обезверèн –
не може да се впише във пейзажа ...
В сърцето
И най-черния отрязък на нощта,
де светулки сияйни мостове чертаят?
По светло зелени пътеки, къде вълшебни същества сътворяваш?
Без преграда, свободен, къде си - на неизречената мисъл на края. ...
Братска помощ
от братската ръка, която
винаги се отзовава и помощ
мигом дава.
Бъди като стареца мъдър ...