Стихове и поезия от съвременни български автори
В нашия свят
в свят на истините неизречени.
За божество приели сме вещта
и бъдещето се превръща в обречено.
Но ръцете ни са празни в гроба, ...
Офисна приказка
Алармата ти просто да не звънне
и да се събудиш късно окрилен
а трябва да бачкаш щом се съмне.
Случва се (без да го решиш) ...
Човечество - не тръгвай!
гъмжи от червеи...
Ядливата сърцевина е малко!
А никой не поглежда корена
и ствола на дървото... ...
***
Ти беше чужд и забранен, ала как за тебе копнееше душата ми!
Как устните ми пареха от най-нежните целувки,
И нека да ме съдят...
Отново бих избрала този път. ...
Има роза...
Отшелница.
Ти вярваш ли,
че в нейната сърцевина
е скрито птиче?! ...
Поетите
всички те пишат, даряват своите слова.
Едни са скромни, а другите напети,
но всички поети раздават своята душа!
За поезията им няма догми, правила, ...
... превърни ме в лютня...
Мъдрият се превръща в лютня, която трепти и отвръща под пръстите на Бога..."
Свами Тиртха
Трепти ми се. Като лютня...
Смирена и притихнала. От обич. ...
Силата на мерената реч
кацат звездокрили птици!
В душа изстрадала и бледа
ръсят те безчет искрици!
Лумва огънят във нея! ...
Зимна приказка
че Зимата била Фея добра.
Носела тя мъдрост, блага
и всички радвала с бяла красота.
Бродела нощем дълго над света, ...
Пишман еротика
Ето, пулсът ми препуска!
От леглото, ако стана,
се заканва да ме схруска.
Вие ми се свят, изгарям! ...
Премествай времето напред
раните кървят...
Не рискувай да прощаваш,
разранена плът.
Развенчан е всеки рицар, ...
Как мечетата сърдити предпочетоха игрите - 3
Тъй дълбоко са заспали
двама своя зимен сън,
че дори и гръм навън
няма вече да ги стресне. ...
Не мога
единствена ли бях?.
.
Всяка ласка твоя остана в
януарски стих. ...
Гладът на душата
Душата има нужда да се храни
не само с хляб,
а със кръвта от свойте рани!
Самотен вълк е тя в окото на ловеца. ...
Тръгваш ли?
Ще те изпратя!
Не, не ми е тъжно,
ти върви, върви!
За мене няма страшно - ...
Прозрение
а после ме изгаряха на клада.
Сега в единствена сълза се вмествам,
сред тихия покой на листопада.
Сега копнея само за огнище, ...
Нощни мисли
навън отдавна падна мрак,
лежа в леглото си утихнал
лежа и размишлявам пак
Видения, мечти, тегоби, ...
Нощ 4
сам не зная накъде отивам.
Някой нишката на живота срязва,
горчивата чаша ще изпивам.
Към вечността отправям взор, ...
Приказен сън
в моя сън ще изгряват звезди!
И не бързам с живота напразно да споря,
щом в сърцето ми обич вали!
Че животът подобно красива магия ...
Нови любови
Такива дето са незаменими.
Има само хора - сложни.
Както казват те "незабравими".
Трудни за обичане са много, ...
Път предрешен
щом те нося в съня си сега,
хукват мислите, чисти и боси,
да достигнат до теб с любовта.
Гонят вятъра в пясъчни дюни, ...