Стихове и поезия от съвременни български автори
Моята кучка
И освен това, със мен, супер е щастлива.
Сутрин ме събужда, рано, с влажничка целувка.
И обича всеотдайно, чисто, без преструвка.
Тя не пие, не преяжда, също тъй не пуши. ...
Проклето да бъде морето
преброявах вълните в морето
Беше памет и вечност водата
в дълбокото синьо, където
от удавници дъното пълно е ...
Аз съм ретро жена . 2
Аз съм ретро жена - 2
Че съм ретро го зная, ала и справедлива!
На бялото черно не казвам, ни обратно!
Соц,а бегло описах, как живяхме щастливо- ...
Куче в чекмедже
аз вкъщи съм на топло.
Пред блока кученце самотно,
мъничко и свито от студ трепери.
Видях го от прозореца ...
Ако можех само с целувки
Ако можех с целувки бих те облякъл.
Ако можех с целувки бих те лекувал
и с целувка безкраен живот бих ти дал!
Аз не мога, което само Бог може. ...
Приятелството старо
е като Килиманджаро -
огнено в своята основа
и ледникова шапка нова!
Ледът топи се с всеки ден ...
На СКГТ* с либоф
Да чакаш ти заветния трамвай
А е късно вечер и шкембето дращи...
Транспорта е нарядко, да се знай...
Качваш се, а там студено като в морга ...
След заплата
на разбития асфалт
крача с валсова походка -
две напред, една назад.
Даже, леко се пързалям ...
Скиор
и техничен е, и смел,
само дето не разбира
как на стръмното да спира.
Ето, качва се на ските ...
Неизвестните известни
то и без туй, чете се през ред, без очи,
или пък въобще;
споко не ви личи, че скришом се правите на маскари,
много четат идиотщини, публикуват - по-големи такива, ...
Дайте ... (2)
На яловата - детенце.
На вдовеца - жена.
На пастира - теленца.
На босия обувки. ...
Стена
и стиснал длани
прекрачваш в черна тъмнина.
Сред лепкав мъх
и куп лиани ...
Разсъбличане на трудните слова
Когато искам слънце - завалява,
а пък когато в мене се стъмни
нахален присмех взора ми огрява.
Виновно ли е времето кажи, ...
Его
В главата ми отекват като песен
Било какво било , отминало,
А пътят ми нагоре веч е лесен.
Незнам какво ще стане утре, ...
Взеха
Дон Кихот — в духовността
че стòри пробив
и въздигна до ВЪЗБОГ
човечността — тъй крехка
Моето зимно момиче
с топла прегръдка, сред снежна покривка.
С теб, студът навън е различен,
разтапяш леда, с чаровна усмивка.
Не стигат снежинките да изброят, ...
Не спирай никога...
в които да редя копнежи.
Ще те кълна да ме обичаш винаги,
дори да бъде безнадеждно.
И не преставай никога, защото моля те, ...