Стихове и поезия от съвременни български автори

256K резултата

Бегла усмивка, с лунички

Чисто небе, планина,смърч, иглика,
скален орел, пепелянка и камък,
стройната вечнозелена борика,
облаци, залез в скалите и пламък.
Кошничка плетена, диви малини, ...
722 5 11

* * *

изтекло е среброто на луната
потъмня нощта
от въздишките на вятъра.
737 1 2

Тронът на нашата слятост

Не знам дали помниш как се лети,
не знам дори, дали все още пазиш крилете си
(онези, със сребристото по края),
не знам дали остана чисто небе над главите ни
и дали слънцето помни извивките ти... ...
803 1

Вирус

И стана тя, каквато стана
По улиците никой не остана
В магазините тук-там човек за цвят
Боже, на къде отива този свят.
И дискотеките и те са празни ...
1.1K

Дъждовно мълчание.

Пречистващ, казват е дъждът...
Пречистващ! За какво ли?
И всяка капка крие сладостта
на житейските неволи.
Казват, лееш ли сълзи, ...
1.7K 9 11

Врабчето и зимата

Врабчо миличък ела
тук под нашата стреха
силен вятър вънка вее,
баба Зима пак вилнее.
Ето шалче и ботушки ...
3.4K 2 2

***

Писах, писах... Ядох хлябът клисав.
Писах, писах... В бедност зла орисан.
Писах, писах... Кой ли, ще ме помни?
Писах, писах... Писах, писах...
Кой ли помни счупените стомни!
803 1 3

Видимите отражения в родната земя

Сърдечни приливи докосват
брега на алена земя.
В залезни копнения минават
случките от миналите времена.
Събира слънцето на нашата страна ...
889

Магия за любов

Магия за любов е твоят стих.
Дори за миг не се и усъмних
в прекрасната му чистота и зов.
О, глас на муза с искрен благослов
и от душа, и от сърце открих. ...
1.7K 1 1

Имай го едно на ум

Червата ми къркорят
дали са гладни?
Ами говорят си затуй,
че тъй отдавна не са си
получавали заплата ...
680

Човекът със смешната шапка

Човекът със смешната шапка...
Нахрани бездомното куче,
което живее в кашона до входа.
Клепоух помияр от незнайна порода.
Качи се до горе пеша, с много зор. ...
1.5K 1 5

Je n'ai Jamais Apris

JE N’AI JAMAIS APPRIS
Минавам покрай теб...
Чувам мислите ти...
нима в тях е само Любов?
Обожавам френския... ...
1.4K 3

Орфеево цвете

Вървя по някакви чукари,
съвсем вглъбена, никому ненужна.
А планината тихо се разтваря
и пуска ме във дебрите си чудни.
На склон, в пукнатина красиво цвете ...
2.4K 5 4

Ветераните...

Ветераните...
В едни пораснали сега момчета –
Животът бил: по девет и съдба...
– Но о́сем са по бойните полета,
а върнали един от тях в дома́... ...
744

Последен ход - бутилка от живот

Последен ход - бутилка от живот
Отминалият ден прошава леко
и сгуши се във вечерта,
а тя наметна го с елека
на свойта пъстра тишина. ...
1.1K 2

Време с вирусен знак

Аз не питам защо.
Търся своето как.
И събличам въпроса до голо.
Че при нас е дошло
време с вирусен знак, ...
1K 8 17

Циганска кръв

Дрипаво циганче, виждам в очите ти,
въглен тлеи зад безгрижна немара,
шарен катун, скитат с вятъра дните ти.
Мамиш добре, значи - хващам ти вяра.
Бели коне, непокорно препуснали, ...
609 2 7

Гатанка на деня

Хладна мисъл, огнен поглед.
Волски нерви, немски ред.
Вирус стиснал, Ганьо слисал.
Лекар боен, лекар строен.
Не говори по австрийски! ...
736 1 2

Майчиният дом

В мечтание за мир, утеха,
в майчиния дом се аз прибирам,
него поне не ми отнеха,
тук светлината абсорбирам,
тук усетих родителската ласка, ...
896 1

Мрачен оптимизъм

Загубих себе си сред бури,
облаци от прах и дим.
Сред човешка глупост и заблуди,
съм заключен в лампа джин.
И търся себе си сред пясъци. ...
1.3K 1

Всичко!

Усмихваш се, когато те погледна,
очите ти са толкова красиви!
Искри във тях блещукат тъй вълшебно,
усещам те как лудо се вълнуваш!
Докосвам те и кожата потрепват, ...
1.4K 1

Вместо мен

Нека слънцето днес, вместо мен те прегърне,
и лъчите докоснат душата, някъде обич изгубила.
Любовта, по-мъдра, но със същият пламък при теб да се върне,
няма жена по-красива от тази, която се е влюбила.
Вместо мен, нека луната докосва очите ти нощем, ...
734

Удоволствия...

Ужасен срам ли? Забравѝ?
Сега съвсем не ми е романтично.
Омръзват ми табута и игри,
забрАни за страстта в клише, етично.
Не искам да ме учат на морал. ...
1.1K 2 4

Знам

Морето е пенливо като бира.
Два гларуса със пяната се плискат.
Вълнѝ подскачат, сякаш я сервират
във халби. И на мен ми се прииска
да топна длан във тази бяла пяна ...
1.6K 3 9

По мярка ми е само лудостта

По мярка ми е само лудостта
да хвана облак, да нахраня цвете,
да мина през дълбоката вода,
отпивайки живот от бесовете й.
Да пусна вятър в кротките коси, ...
1K 10 15

Трапезата стои далече от молитвата

Припомних си онази топла искреност,
с която баба слагаше трапезата:
- Помогна Бог да свършим що намислихме
сега да хапнем и каквото ни е дал.
Василе, ти кажи сега молитвата, ...
2.1K 11 18

Пустош

Липите цъфнали разнасят
полъха на чудна пролет.
Птиците се реят тихо
в залеза на своя полет.
И зад маски спотаени ...
1K

Добродетелната калинка

Днес във нашата градинка
гост ни долетя, калинка.
Бе решила тя самата
да е доктор на цветята.
Силно си крилца разпърха, ...
2.3K 2 11

План

Ще си татуирам бялото на окото...
За да не виждам вече помията...
Ще си сложа розовите очила
и ще забравя грознотата...
След всичко ще бъде ...
1.4K 1 2

Понеже ти забрави...

Понеже ти с Луната не дойде,
а Слънцето остави да изчезне
със тъжен стон в ненужното небе...
Аз с Хоризонта съм на среща.
На първа среща - някъде далеч, ...
909 5 8

Парцал

Час по час, безброй минути -
с действия, лишени от резон,
в милион посоки и маршрути,
лъснати и с мирис на тризон.
Лъскаш... мажеш... и полираш, ...
1.5K

Този дъжд

И нека този дъжд не спира,
да не спира да вали,
така поне ще скрива,
ще скрива моите сълзи.
И нека вятърът да вее, ...
1.5K 5 4

Бар "Бездна"

Аз видях - задименият бар
бе изпразнил от себе си паплач,
напоени до смърт, господá
и един женски труп да се влачи.
Тя бе слаба. Със малки гърди. ...
933 2

Hи лук съм яла, нито мирисАла

Седях на двора от немай къде,
не ми се спи - проклета карантина!
Чух шум. Дошъл е някой да краде!
И черна сянка край дувара мина.
Мъжът ми спи и дъскорезен звук, ...
1.1K 3 17

Не спирайте да мечтаете

Не унивайте хора добри,
всяко зло безнадеждно изтлява,
а след трудните, горестни дни
над неволите слънце изгрява.
Не хулете Отецът Небесен, ...
852 3

Стихотворение за масово поразяване

Повече няма да има петли
и цялото безмълвие е в бяло,
без вятър, който да ме разтопи
и неприкрито отегчено да раздвижи
ленивата румба на моята кръв. ...
816 2