Стихове и поезия от съвременни български автори
Майчино крило
но на нас се усмихва.
Бодро пет стъпала
взема, после притихва–
болката в коленете ...
* * *
подир дъжда дъгата -
корона на небето -
сияе с непомерна красота.
Ще хвръкне като птиче ...
Тихо, тихо, думите заспаха!
Обяздвам думите, безсмъртна съм за кратко,
напук на болката лицето ми е гладко,
тъгата на очите ми отива.
Мъглата се разтваря и свещица, ...
Компас
застигнат ли те хорски хули,
ти сплав излята си от друг калъп,
изтрий сълзите си по свойте скули.
Не си от хората с първичен гняв ...
Забравяме, забравят ни
и се сърдим, щом мечтите ни не сбъдват се завчас.
Най-хубав е любимият ни цвят,
и винаги е прав нашият глас.
От чуждата болка стоим настрана, ...
Влюбеният вятър...
Един внезапен южен вятър
и лудо влюбен в есента,
сега се носи над земята
във танц със жълтите листа... ...
Дени Белята
няма да хванем от скука - ръжда!
Той в патилата, няма по-равен!
Цар е в игрите и Шут на смеха!
Вчера решихме - днес сме пирати! ...
Разплакан въздух
за отглеждане на щурци" - телевизионна новина
Нима съм чула правилно? В щурци ли
насочи се гладът ни нечовешки?
Та те са беззащитни лекокрили, ...
Сърцето на поезията в мен
В умерена болка превзе и го похвали.
Умерено с тяжест премери го
колко тежи,
сърцето подъхнало ти отговори – ...
Ничии
дамски чанти, смартфони, раници,
съдържащи толкова информация -
понякога спомени, бъдещи проекти,
чувства и настроения, ...
Загуба
загубих нещо някъде
и днес не знам какво е и къде е.
Знам само, че е светло и красиво
и липсата му тъй ме наранява ...
Сапунени балони
Разплитай душевадно всеки възел.
Редиш нехайно непонятен пъзел.
Плодът увяхна, удушен в зародиш.
Не свършва. Даже краят е начало. ...
Изтекъл срок на годност
Сред стреснатия жалък понеделник.
И седмицата ще е куче - мелез.
Плодът между очакване и време.
А после ще ме търсиш за утеха. ...
***
Родих се прекалено рано,
в една незримо дълга тишина.
И късно е.
Изтекоха се чувствата безгласно ...
Душата ми клета
от земни чувства все обзета,
защо във мен живееш ти?
Какво животът днес ти даде,
щом вече в края се раздаде ...
Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 9
...
Калпазанчо съм голям,
ала ще ме разберете, знам,
като чуя за разходка ...
Лъчи
усещам лъчите
играят със мен
под сенките чезнат,
а после стаени ...
Приспивна
Сънно да положи главичката...
Хайде да приспим и юначето,
Вече да му свалим калпачето!
Да затворят очички, ...
Разминаване
са мечтите от дните ни минали.
Равнодушно посочват ни с пръст,
но не питат защо са загинали.
Те не питат, защото е ясно. ...
Дневникът на един млад беладжия - 6
(Знаете го, дето онзи ден отвързах.)
Баба ми остава къщата да пази.
По-добре! Не искам "лука пак да сгазя".
(Било поговорка. Мери тъй ми каза.) ...
Предсказание
предаден от всички край мен...
аз с хиляди ножа ще бъда прободен...
но всичко ще бъде наред...
В последните дни ще се скитам самичък... ...
Тумор и сатира
изписах за обществения тумор...
Напразно. Резистентен на слова –
под банка с доза кредитна глюкоза,
надрусан, с безнадеждна диагноза – ...
Криво огледало
през криво огледало -
Всеки гледа себе си,
но никой не се вижда.
Загубил свойте ценности ...