Стихове и поезия от съвременни български автори
Изгубен дух
заключена в тяло, нямащо нюх,
подтиска ни всеки духовен инстинкт,
всяко предчувствие открито за миг.
Забравили, не виждаме даден ни знак, ...
Поема за баща ми
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
Аз искам тук да ви разкажа,
защо за мен бе феномен...
И с примери ще ви докажа, ...
Среднощно
Той истории странни споделя.
Все ме пита ... Отвърна ли " Да",
се промъква във мойта постеля.
И със капчици мили безброй ...
Усукано откровение
зависимостта е налице —
в евтино прозрачно стъкълце
лековерността ми свря натясно.
Пийваш за отскок, по-безопасно, ...
Нощ в Пустинята
Денят преминал в жега разгневена
на залеза смутено се усмихна –
от палещия огън изнурена
Пустинята във вечерта притихна... ...
18+ Мислителят говори си... със мен
В главата ти живея, ма е тясно!...
Под карантина съм, а искам да изляза,
от пълното със глупотиите ти място.
То, бива, може, но такава простотия... ...
Опит за слънчев анекдот
на стената слънце.
Но на тъмно бе живял.
Не пониква зрънце
под изкуствени лъчи. ...
Обич до безвремие
Безвременно. Стихийно. Съдбоносно.
Обичаш ми се тъй, че да ти давам
най-верните си отговори без въпроси.
Аз искам да повярваш! Съществувам. ...
Защита
Потънала в своите мисли,
понякога имам усмивка-преграда.
***
Нищо, че не винаги е юли, ...
Дъждовни прегръдки
докосва земята, тихо ръми.
Дали ще обича, щом слънце изгрее,
или ще е влюбен докато вали?
Толкова силно обикнал земята, ...
Лунно броене
(За маски кой пък беше чул тогава?)
дойде и казах ти направо „Влизай!“,
не питахме Луната – да прощава!
По кокалчето гадничко ни ритаха, ...
Принос 21
Каква утеха си, Господи, само да помисля за Теб, скръбта ми се утаява и избистря.
Радостта от Твоята близост е ласката върху ми, по-дълбока и могъща от всяка човешка нежност.
Господи, сърцето ми е пълно с радостта на Твоето съществуване, смисълът, ...
Ела
Ела да ти разкажа,
как луната спи във тишина,
и колко тъмни са звездите,
колко черна е нощта, ...
Прокарай взор по линиите фини
Не чувствам в мрака твоя нежен дъх...
Да можех леко, като с горски мъх
да спра вината си, да не ранява...
Измяната ми все покой не дава, ...
На моя гръб сто Юди богатеят
предателства и истини умират.
На моя гръб сто Юди богатеят,
а после и смъртта канонизират.
И по душата драскат зли Пилати, ...
Неразбран...
Неразбран си тръгнах сам
от коледната трапеза.
Ударен с тежък боздуган,
разсърден на човека. ...
Въпрос на риск
Мога ли да те прегърна?
Ръцете ми не смеят да попитат,
единствено копнеят да са пълни.
Да прочетат с върха на пръстите - ...
Аз имам само бръмбари - в главата
случаен лъч се мъча да си хвана.
Започва да ми писва - от обичане,
търпението се превърна в рана.
Дулата отразяват се в зениците ...
Ангел бял
до горе натъпка я с пареща жар.
Със сълзите, капейки от високо,
загасих този, нестихващ пожар.
Крилете си мои... и тях не опазих, ...
В Бурята...
Бурята изви внезапно,
Океана се разклати –
някак си невероятно
с Демони неосъзнати... ...
Обади ми се!
Как си?
Да се видим по Скайп.
Неплатените такси
ще оставим за май. ...
Маргарит и Маргарита
Сойка пее гласовита.
Любов навсякъде прелита,
в душите влиза, без да пита.
Маргарит цветчета сплита, ...
Цикличността...
О, есенно прекрасно време,
с една разнежваща тъга
магията ти ме обзема,
но и разнищва ме сега!... ...
Чета молитва
скицирам нервно, като на пожар.
Случайността избистря се нарочно в тик–
безсъние, прерастващо в кошмар.
По дънерите се натрупват лишеи, ...
Поема за баща ми 4
баща ми се родил най- млад,
и от това по-късно патил,
макар на всички , че бил брат…
На дядо Слав му провървяло, ...
Мечта за хоризонта...
Ранно утро... И морето...
Тя – момиче, аз – момчето:
искахме зад хоризонта
да отидем... (Ясно помня!...) ...