Стихове и поезия от съвременни български автори
Защо?...
и непрогледен мрак в тунел, измислен,
щом няма да просветне лъч,
и глас от стон на щастието, истинско?
Защо се хванахме като удавници, ...
Как лекува Меца всички с чудни билки и тревички
Ще отворя! - Не! Децата
по-добре да си играят.
Още малки са. Не знаят
кой и за какво ни търси - ...
Сонет#3
Блясък най-съвършен,
Края на дерзанията
На мен, човекът грешен.
Ала в алчността си ...
Вече се е случило
Вече се е случило.
По звездите снощи го разбрах
Как изпуснах всички влакове
Как ужасно много закъснях… ...
Не искам
свят основан на измами и лъжи!
Свят, в който оценяват личността ти по имуществено състояние,
социален статут и пари!
Не искам да живея в свят като този, толкова много ми тежи...., ...
Съжаление
в който вече няма смисъл,
вълните на желанието
се отдръпват от брега си.
Усещането за досадно провинение ...
Мълчанията чуват светлината
небето на проходилия Господ.
Звездите като котки ме прегръщат
и пада светлината им по ноти.
Въздържам се от сложни изречения ...
А бе с усещане, че си ме имал...
Ти чакаше ме... Притаил бе дъх...
Усмихваше се... Вдъхваше ми тайно
аромата – момичето от дъжд...
Ръце протегна и по тях се стекох... ...
Изолация и размисли
през които бе мъртъв?
Може ли да останем вечно млади и безрасъдни?
Може ли тялото да не предава духа?
Може ли старостта да се спре на прага на Твоята възраст? ...
Обсесия
със затворени очи,
виждам образа ти,
къдрокоске?
Защо щом видя образа ти, ...
Неканен
Унесена.
Невярваща.
рехапала красиви устни в тишината чужда.
Проклинаш ли ме? ...
Той нивга не говори
на сантиметри пропастта си дреме,
а тя спокойна, в меланхолия жена
донесла бе това, което тегне.
Оттук небето близо се видя ...
Абстракция
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...
...
след мен върви като кутре.
Невидима, дори безименна,
преселница от други светове.
Пътеката ни обща осветява, ...
Дом
крещя с пълно гърло,
ала никого и нищо не чува моя вик.
И липсват всякаква следа от хора,
чувствам като вечност всеки миг. ...
(Не)приказно
и направи от тиквата коледен пай.
Не копнееше принцове в утрото сънено,
със претенции сложни за приказен рай.
От тъгата изплете несбъднато щастие. ...
Море под клепачите
да бъдем щастливи в живота, заедно?
Аз съм с характер, ужасно сложен,
и от много горещото, правя хладно.
Даже не знам защо пиша стихове ...
Геноцид
дали иска прошка
от невинните,
превърнали се в жертва
на собственото му ...