Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Празна съм

Животът с мене май се шегува
и не зная защо ме наказва.
Празен той е и нищо не струва,
обичта само с обич се купува,
купува, ааа... ...
2.2K 3

И вкусих Светлината

„Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака,
а ще има светлината на живота." /Ин. 8:12/
Препъвах се в това, което бях.
Засенчвах се. Не виждах светлината.
Разтварях радостта си в суета ...
2.6K 8 10

Вина

Ръждивите релси раздираха мрака,
фарът блестеше,
влакът ревеше.
А там на перона май никой не чака
и никой ...
1.3K 1

Мечти

— Еххх, мечти хиляда имам!
— А работиш ли за тях?
Отрицателно ми кима:
— Време нямах, не успях.
Знаеш как е - служба, вкъщи... ...
1.1K 5

Още съм пияна

Не зная нощем ли е или ден,
лежа и трудно ми е аз да стана,
тавана, всичко се върти над мен,
защото снощи се прибрах пияна.
А много аз не пих... дори, ...
1K 3

Коледна шега

Бурен вятър пак подмята
сухи клонки и треви!
Малък покрив под Елата
той за миг ще натъкми!
И за Празничната вечер, ...
2.9K 4 20

Море любовно

Сто раздели
и скандали.
Виж сърцето как кърви.
Уби, уцели
любовта ни. ...
1.8K

Писмо до Дядо Коледа - 2

Аз, Дядо Коледа, те знам.
И нека другите да си говорят,
че си измислица. Не ги е срам!
Такива глупости да надърдорят.
Та кой ми носи дарове в торбата? ...
1.4K 2 9

Cляпа неделя

Сега Луна съм, златен съм алтън
косите ми, като нощта са черни
Звездици-чанове звънят насън
и гонят годежарите неверни.
Ще се събудя утре -слънчев лъч, ...
896 10 9

Мъничка вселена

Сама съм... Мислите притичват...
Далеч от шум, човешки страсти...
За миг безвремие се разсъбличам,
а времето е съучастник...
За мъничко съм безтегловна... ...
1.4K 2 10

Не може

Очите ми да бъдат ру́чеи,
да мият пътя ти, когато
мен няма да ме има... Чуй! –
Смехът им... пръска зла́то...
Гласът ми нека бъде тон ...
1.4K 5 7

Не мога

Да се жалвам -
не мога,
а така ми се иска.
Не живях ли в тревоги,
много, ...
966

Mоето зверче

не че се оправдавам
но всеки път
като светнеш с фенерче
в душата ми
онова зло зверче ...
759

Път

Ту си тъжен, ту си весел, ту си беден, ту богат.
Ден след ден преплитат
се и се разплитат
чувства, мисли и постъпки
и някой нещо взима, ...
987

На арената всичко е ясно

То беше малко, слабо и ранимо,
а те с претенциите на Върховен съд.
Сърцето им говореше със светли рими,
но те не стигаха до мъртвата им плът.
И хвърлиха това сърце на псетата ...
2.1K 5 13

Сънувам те, море!

Във мен останаха самотни брегове.
И костите ми, болно се разскърцаха.
Изсъхнах чак до пепел без море
и, като кал кръвта ми лепне върху дъното.
Сънувам те, море! И се вълнувам. ...
1K 4 2

Живот

Човек се ражда с радост, с мощен вик
като от свят, напомнящ ни на вечност,
и в него няма нито тон фалшив,
и даже казва повече от песен.
Човекът идва сякаш като взрив, ...
2.1K 1 4

Егото е "голяма работа"

Има хора в сайта, пишат зверски –
много талантливи и добри!
Но не следват никой, прометейски
считат думите си! А дали?
Честно да ви кажа и милиони ...
1.3K 4 64

Ключът изваден от вратата

Ключът - изваден от вратата,
отдавна е изсъхнала резбата,
браздите видни там чернеят
от времето безкрайно, безпощадно.
Облаци прах по пода се реят, ...
1.3K

Край!

Паднал на
едно коляно
на улицата отляво.
Дано не ме
блъснат само. ...
1.5K

Бойко към Радев

"Гледах те само една минута,
след това мач отидох да играя.
Шубе ме е като от вълк кошута,
прокурора ми, как туй да трая!?"
1.2K

Куклено

“The Gods have no mercy. That's why they're Gods”
Живея в сън. Безвремие, заблуда.
И пътя ми невидима ръка отсече.
Не ми остана сила да се върна.
Нощта деня изпи и вечна нощ е вече. ...
1.1K 1

Танц и страст

Дари ме с този танц и онемях,
от кожата ти, с допир – кадифе.
От погледа, във плен на който бях –
очите с цвят на истинско кафе.
Ръката ти във моята се впи ...
1.5K 5 5

Малкият подарък

През девет планини в десета,
през шубраци, тръни и дървета,
през буйни океани и морета,
той най-сетне стигна до небето
и свали Луната, след което ...
1.4K 1

Заспивай като дъжд на тротоара

Заспивай като дъжд на тротоара
безименен и мокър от мечти
дори да не откриеш в тишината
защо вселената след взрив мълчи
Прегръщай като странник от мъглата ...
1.5K 1

Чудя се къде изчезна

Вървя си аз, по пътя не спирам,
тихо плача и не разбирам,
къде си обич, живот мой,
питам къде ли, къде ли е той...
Мисля че от лятото, не съм те виждала, ...
769

Kъклица

Ситни, бодливи и черни зрънца,
къклица плъзна, затлачи се млина.
Уж са познатите, стари лица,
толкова бързо ли времето мина?
Носехме волни души и сърца... ...
710 2 5

Реална

Бях и твоя, и чужда, и ничия,
бях и тъмна, и светла, сама,
бях ти нафора, бях ти поличбата,
наранена, и тлях в пепелта.
Непокорна видя ме зората ти, ...
1.2K 8 19

Мечтите нека да спят

Отмина кротко денят.
Сви се като копринена буба.
А аз отново ще лягам да спя,
но дали отново ще се събудя?
Но кой да питам? Бог е далече! ...
1.5K 1 5

Полъх от Сандански

Колко хубаво е само,
Пирин да запей!
Сред Санданска Бистрица,
едно градче живей.
И Сандански се нарича, ...
1.8K 3 4

Парад на Самотата...

Парад на Самотата...
А в късна нощ, когато Самотата
с крадливи стъпки въздуха раздвижи –
ти знаеш, че до утре по вратата
ще тропат само призраци и грижи... ...
843 2 1

Подаръци

Нощта подарък е от тишината!
Любувам се на близките звезди...
Луната обладава ми душата...
Облаците - странни са съдби.
Сенките приличат ми на шепот, ...
2.3K 2 2

Подарък

Получих камъче блестящо.
Обичам да обичам обичта.
Видях, че виждащият вижда
и камъчето и всеобхватността.
Да чуеш чуващият как чува ...
1.8K 2

Автобиографично

На себе си съм случил досега -
до дупка обкръжен с мъгла,
пак оцелявам неприцелен.
На спусъка не съм целта,
защото винаги на все по-черна нощ съм верен. ...
1.1K 13 8

Любов и лед

„С „Обичам те!“ — лед
се кърти!“ — Любовта на
това натърти…
„С „Обичам те!“ — лед
топи се!“ — Любова на ...
667

Вярност

Най-вярната от всичките любови
не ме остави ни веднъж сред път,
за разлика от други, уж готови
да бъдат с мене до самата смърт!...
Не ме предаде тя дори тогава, ...
3.3K 18 21