Стихове и поезия от съвременни български автори
По струните на старата китара
и маха ти за сбогом от перона,
когато всеки опит да я върнеш
завършва по-позорно и от тона,
който вечно грешно свириш ...
Борба с огледало
се носи към края из нежни мъгли.
И жалък глъч от безцелни брътвежи
съпровожда болезнено кратките дни.
Живот неспокоен протяга ръце- ...
На метър и вятър...
по-дребна съм от зрънце, незначима.
Два метра съм, щом стъпя на ината,
рогата съм достатъчно, за трима.
Като проклета кукувича прежда, ...
Ти кой си?
от всички плодни дръвчета.
И те се огледаха
самотни и голи.
Кой ще им помогне сега ...
Суша
И свила се кротичко, всяка гадинка немее,
очаква с вечерния хлад да дочуе щурчето.
Дерето пресъхнало ручей сънува че пее.
С попукани устни земята измолва пощада, ...
Дъждът сега е цял
валяло е в душата ми, сега
е тихо, а по нечий равен покрив
дъждът отмерва тактове шега
и бос танцува шеметно сиртаки, ...
На тебе бъдещето си дължа
От болката бе тежко наранено,
но сила то намери, не помръкна,
остана да тупти непобедено.
Душата си, аз мислех, ще изгубя ...
Завръщане...5
" Да се завърнеш в бащината къща..."
Димчо Дебелянов
Вечѐрен вятър от Балкана слиза
люлее в здрача старата черница, ...
Безлуние...
и остави нощта
сиротá в тъмнината
да тъжи в самота!?...
Пътник нейде замръкнал ...
Нощ в Пустинята...
На залеза великолепието диво
раздухвано от вятъра пустинен,
догаряше първично и красиво
като в олтар на Бог, във здрача анонимен... ...
Рецепта за магия
Рецепта за магия
Предлагам ви изпитана рецепта за магия
и не каква да е,а за любов!...
Повярвайте,макар и да е фантасмагорИя ...
Събуди се до мен
Тази нежност, която така разпилях -
като капки роса изпари се
по пътя си бляскав
и последва лъчът отразен от очите ми взряни в звездите! ...
На Третата планета
и по-далеч не искам да летя.
Избягвам междузвездните морета
и Ярката, Всевиждаща Звезда.
Че тя, дори в съня ми не изгрява, ...
Тихо
и бялата ти риза ще отмъкна
ще я понося... после ще я върна
съня ти ще раздвижа със ръка
минута... две и ще си тръгна... ...
Кули
Страх ни е да си говорим.
Страх ни е да се докосваме.
Приличаме на две строящи се кули,
високи до небето и открояващи се. ...