Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Тишина

Тихо е, и сутрин, и вечер е тишина,
не вярвах, че без думи е също красиво.
И светло е, от залез до изгрев е светлина,
сърцето обикне ли, то е щастливо.
И листата падат тихо, без звук, ...
839 1

Пробуждане

Вперил поглед в бъднината
и пред теб е нов живот,
сякаш слънцето изгрява
след вечната полярна нощ.
Посока нямаше пред мен ...
931

Аз съм вълчи капан...

Забрави за мен! Чуваш ли? Моля те!
Намери си любов по заместване...
Че ужасен съм. Гневен и болен.
Не познавам вкуса на лесното...
Обясни на сърцето си влюбено, ...
1.4K 3 4

Вятърко

Дъждът отми прахта навред
и литна да почисти небосклона,
а Вятърко с изпрания каскет,
приседна тихо в есенните клони.
Видя отгоре, как врабец игрив ...
1.2K 1 11

В друг живот, може би...

Недей, не се мъчи да ме обичаш,
ненужно е, та даже е обидно,
да, горда съм, разбрал си го отлично,
и обич ни продавам, ни купувам.
Огризки от такава не приемам, ...
1.3K 3 4

Писма

Пиша ти в писмата, че ми е студено.
Че ми замръзват ръцете и краката.
Че камината сега не гори, а само тлее.
Че нищо вече не е като едно време.
Ти ми пишеш да си оплета вълнен шал. ...
865 4

Върви си принце

Върви си принце, яхнал своят кон,
че дълго се маскирах на принцеса,
спести си го сервилният поклон,
напудрените думи. Край. Завеса.
Магарешката кожа чака, знам, ...
1K 6 12

Есенна безкрайност

Зрялата гръд на есента
запълнена с кърма
от топлите сезони,
прелива върху
изтощената земя, ...
1.1K 2

***

Разресвам косите ти, мамо...
Как тъй, изведнъж, посивя?
Дали аз пропуснах да хвана
с тая рехава четка деня,
в който твоята младост си тръгна? ...
1.6K 10 18

На човека,самота

Очи затварям...пак те виждам!
Заспивам и в съня ми ти!?
Събуждам се...боли ме,няма те?
Къде си ти?Лъжа ли е,живота?
Тоз ,същият продаващ ,тишина... ...
670 1

Предзимна обич

Облак по вятъра спусна косите ми
жаждата земна под къдри да скрие.
Дъжд се очаква да плисне в очите ми.
С капчици хладни пръстта да напие.
Вѝното грешно е - смугло съзнание... ...
1.3K 2 5

Легенда за ледения крал

В дворец сред ледовете непристъпни,
седящ на трон от снежнобял кристал,
в лъчи от гордост всякога се къпел
един омразен коронясан крал.
Той можел само себе си да чува ...
1.5K 2 4

Сянка

Невидими са моите крила?!
Не са, приятелю, а закърнели.
Преди да срастнат към плътта,
прекършваха ги хората умело.
Неистово опитвах да летя, ...
2.6K 10 43

Неволница

Не хвърлих гребена през рамо
и огледалото е цяло, в дим.
Блести на дъното му само
усмивка от размазан грим.
Възкръсвам за живот за малко ...
886 2 7

Не ме кори

Не ме кори ако те оставя
сама по пътя да вървиш.
Животът просто е така устроен -
напускаш не когато ти решиш.
Не ме търсѝ в простора сред звездите, ...
1.2K 1

Живот, здравей!

Очи отварям, зората срещам,
боса тичам под дъжда,
цветята милвам, дъгата стигам,
изпълнена съм с чудеса.
Небето синьо, мечтите пърхат, ...
1.5K 2 5

Просто да спрем

Защо ни е всичкото бързане?
Хайде днес просто да спрем!
Краят ни в кърпа вързан е,
но как до там ще живеем?
За кой грее есенно слънце, ...
1.2K

Морския залив

Морския залив
Над морския залив вали тишина,
всичко там потънало е в самота!
Вълните самотно стигат брега,
не играят пенливи, дойде есента! ...
942 1

Властта е безсилна

Завиваш ме с ритъм от неясно ежедневие
Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.
Тръпки ме побиват и спирам да дишам,
като фатално обречен за да не ми личи.
Не от днес навярно така съм създаден ...
992 2

След тебе

След тебе...
Вече никога няма да обичам!
След теб на никого няма да се вричам!
След тебе...
Бавно и мъчително умирам... ...
1.5K 1 3

Моля за вашите аплодисменти

Да напиша стих от арматура,
от стъкла и от бодлива тел,
с ъгловáта, стряскаща структýра,
си поставих тук за цел.
Винкелът във образ на пастир ...
987 3 6

Пълнолуние...

А как да спиш, когато е Луната
дошла при теб във тази нощ безсънна
и нещо в теб се стряска, във Душата –
и осветява всяка мисъл тъмна!...
... и сенките политат като птици, ...
638

Донесете сметката

Загасихте лампите?!
(не, че светеха силно)
Бързо! Напишете ми сметката.
Изядох вашата порция
(злоба). ...
749 2

Преглътната тъга

Заключваме се. Скриваме ключа
в сандък захвърлен в океана.
Затваряме очи, мълчим,
сърцето ни е рана.
Вървим. Ръцете ни в юмруци ...
783 1 3

А бях

Аз бях добрият син,
аз бях добро дете.
А той, добрякът мним
животът, ме пое...
Аз бях добър младеж, ...
490

Разсъблечено

Сред жегата на циганското лято
разходих се на двора по бельо.
Разгънах плажна кърпа на земята
край сянката на близкото дърво.
Понечих да си легна под небето, ...
973 4 21

Изцепка на Тръмп пред италианския президент

"И Светоний* надминах аз,
аз съм фигура комична.
Споделяме историята с вас
от епохата антична."
*Светоний - древноримски историк ...
599

Бездомници

Отива си на лакти любовта ни.
Изморена, припълзява към смъртта си.
Не я убихме ние. С люти рани
дойде, от тежка мъка да ни пази.
Уви, каква ирония, съдбовна!?... ...
683 1 3

...

Преброден ден, угаснала мечта.
И светъл пламък, мъничко тъга.
Веднъж блестиш - ти грееш, слънце жарко! Докосвай ме, аз искам пак да светя ярко!
1.4K 2 2

Хубост

Хубост
Някъде далече в гори гъсти, непрогледни,
някъде далече в шубрак тъмен, мрачен,
някъде далече крепост в небеса се скрива,
и там в това далече се крие хубост дива. ...
1.3K

"

Тича времето
босо по хълма.
Тича след слънцето
и по нещо си взима.
Не, не пита!. ...
1.4K 6 6

Добър ден, хора!

Ако може човек сам да си пише съдбата,
за какво са им на ангелите крилата?
За какво е на небето безкрайното синьо,
и онази, на дланите, житейската линия?
Елементарно, първично, без грам прозаичност, ...
973 7 17

Една жена говори с ветровете...

Една жена говори с ветровете...
Една жена говори с Ветровете,
а може би разбира и вълните...
Кипи под нея яростно морето
и монотонно блъска се в скалите... ...
700 3

А́гата... (каприз)

А́гата...
(каприз)
Буря?!...
... Вятър ли стихиен,
ѝли ураган изригва?... ...
829 1

Легенда за връх Мургаш

Живяла в Елищица, Златка мома-
за чудо и приказ, но горда,
в село красиво под връх в планина,
с душа на птица свободна.
За нейната хубост се знало навред, ...
1.9K 3 9