Стихове и поезия от съвременни български автори
Монолог
и нежно със пръсти разрошваш косите ми.
Забравих също как докосваш
и тръпнеш в очакване, загледан в очите ми.
Изтрих всеки спомен прекрасен ...
Книги
а аз поех от този аромат,
книгата ще ни въздига,
книгата е сладък опиат!
Искаш да достигнеш края, ...
Прошка
мята пощуряла мълнии навред.
Сякаш пъди чума - бие по дома си.
"Спри се, мари Рило, ще погинем с теб!"
Рила ни не чува.. Гръм да я удари! ...
Очила за нощно виждане на души
Огън и слово.
Знаеш ли, че още боли?
Ако имах очила
за нощно виждане на души, ...
Пар(А.Д)окс
Колко изговорих за онзи твой поглед
Сега всичко се побира в едно изречение
Кафявите ти очи,
Гледаха мен, ...
Аз, морето и нощта...
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоя с бялата черта
изчезна в падащия мрак... ...
El Camino… (Пътят...)
– Животът ни, какво е!?...
В Блуждението свое
не е ли Пътят стръмен –
проблясващ или тъмен?!... ...
Когато слънцето проговори
гората бе потънала в тишина.
Не можеше тя да се престори –
узна първа за голямата новина.
Трепна и бързо се разтревожи – ...
Време
И също толкова няма.
Време, в което да бъде добър
или лош,
или просто да диша за двама. ...
Родина
на далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.
Нека чужди звезди ги опиват със блясъка
на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.
Аз оставам. В тази моя земя на очакване, ...
Живачно
на Здравко, Снайпера и
всички знайни и незнайни герои с Живец
И отново "Живак" ме връща
във време мило, като в бащина къща. ...
Неизживени спомени, несънувани блянове – 1
очите ти ме зашеметяват,
преследват ме и ме обричат.
Толкова лазурно сини,
очите ти ме обожават... ...
Мой роден град
сърце ме тегли, тегли ме назад,
сърце ме тегли, тегли ме назад.
Назад в годините,
назад при роднините, ...
18+ Въпрос на вкус
целуващи в нощта уханна ходилата ти!
Ревнувам те от влюбените гълъби
трохи Любов кълвящи от ръката ти...
Ревнувам те! От черните ти прашки ...
Старите кладенци на пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните – ...
Двутактово
буталото от мене
и ето ти двигател
с вътрешно горене.
Юлски дъжд
Тъй неочакван и недоверчив.
Копае кладенчета във земята -
крие си главата,
за свежест уж дошъл, а се изнизва лих. ...
Нарисувай ме
не с четки и с цветни бои.
Нарисувай ме както рисуват се огризки
на парче душа, която боли.
Нарисувай ме такава тъжна, ...
Добро утро, Вероника!
и побеждава всяка буря, студ и мраз.
И днес ще бъде по-добре от вчера.
И всичко лошо е останало зад нас.
Светът не спира щом очи затвориш. ...
Изглежда или опит за „акро-хайку“
Изглежда ябълката
Е на раздора
Завръщане
Мълча. Какво да кажа аз не зная.
И ти мълчиш с наведена глава.
Не можах дори да те позная.
Бе тъжна и с прошарена коса. ...