Стихове и поезия от съвременни български автори
Чувствата не са ми кът
че злото взима вече връх.
Загубих вяра и в хорото –
играчите са ни без дъх.
Загубих вече и надежда ...
Принцисата със тежката корона
отново седнала е там на трона.
Красива, от щастие тя вместо да прелива,
помръкнала е на престола тъжна, мълчалива.
Наследница на царството могъщо и богато, ...
Аз и Тор
То бива плач, то бива чудо...
Дали пък, Тор не удря със чука,
спасявайки света от разни луди?!
Така си фантазирам за дъжда, ...
Настроение
Дланта ми гали цвете бяло
и нежно пулсът ми запя
на хоризонта слънце спряло
със дивата ми кръв се сля! ...
Вече пулсират сърцата...
и небето леко да потъмнее.
Докато не стане мълчалив и чист
полумесец няма да изгрее.
Заспивай, Слънце! Той дойде вече тук! ...
С вяра
и разряза на две "сега и преди".
С въпроси - "Кое е всъщност измама?
Кое е реалност? От кое по-боли?..."
Галеща нежност от спомен, с надежда ...
Quo Vadis, Domine?...*
Къде отиваш, Господи, когато
се гърчи Рим във пламъци пред теб
и зарево (на спомени богато!)
виси в небето седмици наред!... ...
Пътник без билет
прекрасно в съботния ден,
дръгливото бездомно селско куче
реши да попътува с мен.
И в автобуса скочи твърде смело – ...
Аз, Живота и Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често във Страстта неадекватни... ...
Под ръба на вълна
но се случи така,
че поседнах пред здрача
до другарска ръка,
до приятелско рамо, ...
Боли
приказната гора.
Дърветата голи
скриват следите ми.
Там на езерото- ...
Под спиралата от облаци
този свят е същият,
а ние се обръщаме наопаки?
Една светулка
вечностите води ...
Сфинксът...
Понеже не общуваме със Боговете
и техният език забравили сме óще,
та за това навярно мъртво е небето,
в което като слепи взираме се нóщем... ...
ххх79
На Емо
Знам, не живееш в моя свят.
Ала си толкова наблизо.
И нощите ми нямат цвят. ...
Юлско утро
на всички краища.
Далече. Дълбоко.
В облаче и каменна стена.
С отворени очи в посоките ...
Монолог
и нежно със пръсти разрошваш косите ми.
Забравих също как докосваш
и тръпнеш в очакване, загледан в очите ми.
Изтрих всеки спомен прекрасен ...
Книги
а аз поех от този аромат,
книгата ще ни въздига,
книгата е сладък опиат!
Искаш да достигнеш края, ...
Прошка
мята пощуряла мълнии навред.
Сякаш пъди чума - бие по дома си.
"Спри се, мари Рило, ще погинем с теб!"
Рила ни не чува.. Гръм да я удари! ...
Очила за нощно виждане на души
Огън и слово.
Знаеш ли, че още боли?
Ако имах очила
за нощно виждане на души, ...
Пар(А.Д)окс
Колко изговорих за онзи твой поглед
Сега всичко се побира в едно изречение
Кафявите ти очи,
Гледаха мен, ...