Стихове и поезия от съвременни български автори
Ескиз
никой да разруши
Храма на Бог в душите ни!
Но зазидани от камъни,
смирени в самотата си ...
Зимен влак
четат се безмилостни
тежки съдби.
Простените грешки
мира не дават, ...
Рождество 4
греховете ни да вземе.
Трънен да му е венецът.
Думите му съкровени
във душите да попият, ...
Да поспим... и простим
Няма как да узнаеш,
че съм още във теб,
като бяла магия,
като огнен си скреж. ...
Сидеров:ГЕРБ е създадена, за да спре "Атака"
Бойко бе представен като супермен,
аз - като диктатора с мустака,
ама на - за власт към ГЕРБ съм закачен,
нищо, че съм откачен."
С греха не мога да се справя
че даже в мислите си съгрешавам
и въпреки да знам, че е човешко,
тежи дори когато съжалявам.
Много ми е тежко, даже... ...
Пътечка от влюбени думи
Ти си залез - с топли очи.
Ти си звездна дъга над съня ми
с пътечка от влюбени думи.
Ти си тихия бриз на сърцето. ...
Невидимите
Не са невидими, а са различни...
Те просто от живота са белязани
със стигмата на хорско безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...
Големият град
Не беше ми стъпвал кракът
отдавна в големия град.
Но ето, отвори се път
и пак съм в същия ад. ...
Стих от бъдеще далечно, но и вечно
туй, онуй от Кръговрата
за разлика от цялата Природа
и никак не разбира,
че сам от Кръговрата се изрива! ...
Над смълчаните полета
съхнат приказни мезета.
Писана шейна премина.
Пълна е със вино.
Зън, зън, зън, ...
Равносметка
осмисляйки житейския си път, дела,
постигнахме ли всичките си искания,
направихме ли по-добър света?
Дали като човешки индивиди ...
Игри на хаоса: цената
Дмитрий Мережковски
I
Не вярвам в синьото лъжепророчество –
отрочето ...
Нова Година
в душите и сърцата ни изгрява,
очакващи да звънне в полунощ,
часовникът с тържествена обява.
Със заредени маси до откат, ...
Вселенската любов
от слънцето изплетен е венец цветя?
Неспирно мигащи звездите -
на ангели очите,
килимът от тревата - ...
Бъдни вечер
блести насред небето
и като сребърен прашец
снежец се рони леко.
Търкулне ли се топла питка ...
Зимни мигове
настръхнали, под снежната ни стряха.
Подскочиха, сговориха се нещо
и после пак отлитнаха с надежда.
*** ...
Тъжната история
Много ме обичаше, но любовта в лъжа превърнах.
Не те обичах, а ти беше влюбена.
Загубена в погледа ми долен и погубена.
Доволен бях, не защото те предадох и разплаквах. ...
Любима
отронени лъчи на слънцето да ме докоснат?
Сън ли съм?Или наистина живея и съм тука!
Защо мълчим когато в нас крещи душата
и иска нещо да ни каже...Живях ли истински? ...