Стихове и поезия от съвременни български автори
Толкова обич има в тая раздяла
че чак се вбесявам
и се чувам да крещя:
„сигурна ли си, че си отиваш?”,
поспри за малко, чакай, ...
Вечер в Страната на спомените...
Ти искаш ли да дойдеш пак с мен във планината –
на споменът на гости във хижата позната?...
Там Миналото време през клоните наднича –
а в него ти завинаги си: Моето момиче!... ...
Танц върху вулкан…
Лунна нощ въздъхва- дъх необясним,
вихър тих полъхва- звън недоловим...
Жегата надвила – даже и нощта –
скрива в лунна свила: Дневните неща... ...
В къщата на Призраците...
Разправяли са ми за нея
и помня слушах с интерес...
Там никой вече не живее
и призраци се гонят днес... ...
Сърцето на мама
тя не познаваше никакво зло,
завист и омраза не изпитваше тя-
само обич имаше в нейната душа.
Щастлива или тъжна-такава жена, ...
Когато устните са жадни за Любов
лятно нежен, топъл, кротък, дъжд
под който ти се сгуши в мен.
И името ти капките му сричат!
А аз с прегръдката на мъж ...
Копнеж
как времето живее без сърце?
Молитвите в безмълвие опитах
от шепите на разум без ръце...
Не е раздяла, даже няма точка. ...
Ще цъфне ли
Липов цвят в косите ми цъфти,
с дъх на лято и забравени мечти...
Спомени изгонени
във ъгъла крещят... ...
За последно
Демек и сиреч - оздравял съм вече!...
Но погледът ми днеска е бунтовен,
във вените ми гневно кръв потече!
Във документа докторът написа: ...
Сладоледеният дух
животът си тече по своя ред –
деца играят, обикалят слухове
над пейки с майки, хрисими наглед.
Край езерцето старци хранят гълъби, ...
Земята на България...
днес кой, по чиѝ интереси --
харизва за жълти пари?!...*
Народе мой български: де си,
гневът си в юмрук стовари!... ...
Странници в нощта...
Когато над света се мръкне
и го захлупи самота,
тълпи от Странници се мъкнат
по пътищата на нощта... ...
Фата Моргана
на многоликите скрити крилати.
Изгряваща жега.
През полупрозрачните завеси
леко се прокрадва светлина. ...
Спомен в лятна вечер Лятна вечер
Лятна вечер... Нежен хлад...
Тишината гали...
В мислите съм странно млад
иначе – едва ли... ...
18+ Нашето магаре
гледа новините - със чалгата отмаря.
А също тъй следи и всякави дебати,
реве, когато види родни депутати.
Но ето, на горкото, му кацна самолета, ...
Доброто
защото често един на друг завижда,
защото омразата мнозина заслепява,
защото всеки гледа сал да оцелява,
защото парите в култ се издигат, ...
Като за последно
Мълчание минута пред ковчега.
Прошепва някой: Бог да го прости!
А друг добавя: жалко си за него!
Траурният марш ще зазвучи, ...
2. Приятелско чувство
Приятелско чувство е дар за душата...
Годините наши са тук без значение,
животът е с него по-лек на Земята –
то пътя проправя ни към просветление. ...
Потърси ме
А, аз се уморих да не принадлежа
Целувам безжизненото ти тяло
Защото всеки път си някъде, но не и с мен
Потъвам в празния ти поглед ...
Видение
Шарени чорапи, обути на обратно.
Ръбовете им досущ са като острие.
Разядени са тленните ми чувства.
Любов ли бе... Бленуваната утрин!? ...
Мъничко парченце красота
а патица самотна си миеше перата.
Залезът примамваше я към усамотение,
обичаше го тя и търсеше го със смирение.
Не искаше да се оставя на покоя, ...
Посветено
Не усетих по-силна прегръдка и по- топла от твоята плът.
Не съзрях никъде по- бистри очи и по- ведра усмивка от твоите.
Не желая нищо повече от ръцете ти вплетени в моите.
И така ще е винаги, стига само да си до мен. ...
Гъстота на преселение на породите
е падината
в средата
на нищото
с телесен цвят. ...
Кой ми каза " Тревата е всичко"?
като ми носеше
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря?
Повече отколкото детето аз ...