Стихове и поезия от съвременни български автори
Раздяла
Сърцето ми усещам как се пръсна.
Но ще се справя, аз не се предавам,
ще бягам, докато не те напусна.
Предупредих те, ти не ми повярва, ...
Кучето на Павлов
То диво щеше да е... И премерено приятно...
И моята порода е такваз...
Дали човекът куче е... или обратно?!
Защо богати с разум, ала мерзки зли... ...
Колко е минута?
Времето за което умира един човек,
Времето за което спасяваш човек,
Времето за което се влюбваш.
Не, това не става за миг, ...
Всеприсъстващ
в песента на вятъра,
в слънчевия лъч
ще ме познаеш...
Ще ме чуеш ...
Безкраен път
нищо че краен съм аз.
Имам си син Божидарен.
Той ще поеме
волана от мене ...
Напролет
Слънце влюбено изгря.
Чурулика пойно птиче
по зелената земя...
Ти не гледай боязливо ...
Премълчано
живеят премълчаните творби?
Но идват мигове отредени
за тях и техните съдби;
изгряват неочаквани и дръзки ...
Родна картинка
смешно през сълзи.
Притчи овехтели,
ронят се трохи.
Няма гладни, жадни, ...
Молитва
трептящи в кандилата светлинки.
Изплува образ и открехва се вратата
към най-далечните небесни висини.
Гори кандило, кехлибарно свети ...
Кратки слънца
на снежния връх.
Лавина.
Очите на демон
и кратки слънца – ...
Февруарска любов
изгрева слънчев подпрял,
в облачно злато пресмята
колко любов е събрал...
Мойта кокичена нежност ...
Влакчето на ужасите
Но в главата черни гарвани вряскат
Танцът на радостта е движение вяло
Приказките уж магични само стряскат
Карнавалът прилича на погребение ...
пар(АД)окс
докосване,
тя го направи от разстояние и
без думи.
Моника
Хъмммм този момент предстоеше
Един вид пред себе си стоеше
Някак неистово
Шегобийско стоеше ...
Разсъмва се
навъсеното снежно на небето,
и то мълви: “Газете,
но не плувайте в морето.”
А то – ...
След Полунощ
Дванайсет удара - вълшебен нощен звук!
Вали снегът и чувствам се виновник
че ме остави жив Смъртта, на Любовта напук.
Вървя! Плета крака, сгъстен е мрака! ...
Мила ми, Венето!
Тази вечер ми каза детето -
да ми напишеш стихотворение...
утре е празник - трябва вълнение!
Кой ти го рече, мили ми сине..., ...
Живея, като за последно
за миналото затворих очи,
било е цветен сън, изчезна,
а бъдното, химера е, уви!
Сега съм в този миг,усмислен, ...
Обичате ли?
Боли ли?
Мен да.
Физически дори.
Сърцето ми не може да приеме, ...
Постфевруарско
Много често носи суета.
Ала твоят син велик, Българийо,
път пое натам, в безкрайността.
Беше тридесет и шест годишен, ...
Исках, мила моя
исках да живееш!
Стари градски песни
вечер да ми пееш!
Седнал на креслото - ...