Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз, морето и нощта...
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоя с бялата черта
изчезна в падащия мрак... ...
El Camino… (Пътят...)
– Животът ни, какво е!?...
В Блуждението свое
не е ли Пътят стръмен –
проблясващ или тъмен?!... ...
Когато слънцето проговори
гората бе потънала в тишина.
Не можеше тя да се престори –
узна първа за голямата новина.
Трепна и бързо се разтревожи – ...
Време
И също толкова няма.
Време, в което да бъде добър
или лош,
или просто да диша за двама. ...
Родина
на далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.
Нека чужди звезди ги опиват със блясъка
на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.
Аз оставам. В тази моя земя на очакване, ...
Живачно
на Здравко, Снайпера и
всички знайни и незнайни герои с Живец
И отново "Живак" ме връща
във време мило, като в бащина къща. ...
Неизживени спомени, несънувани блянове – 1
очите ти ме зашеметяват,
преследват ме и ме обричат.
Толкова лазурно сини,
очите ти ме обожават... ...
Мой роден град
сърце ме тегли, тегли ме назад,
сърце ме тегли, тегли ме назад.
Назад в годините,
назад при роднините, ...
18+ Въпрос на вкус
целуващи в нощта уханна ходилата ти!
Ревнувам те от влюбените гълъби
трохи Любов кълвящи от ръката ти...
Ревнувам те! От черните ти прашки ...
Старите кладенци на пустинята...
(Вечер в Страната на спомените)
Пустинното Време виси във гераните
и тлее във тиха носталгия там,
че толкоз отдавна не спират керваните – ...
Двутактово
буталото от мене
и ето ти двигател
с вътрешно горене.
Юлски дъжд
Тъй неочакван и недоверчив.
Копае кладенчета във земята -
крие си главата,
за свежест уж дошъл, а се изнизва лих. ...
Нарисувай ме
не с четки и с цветни бои.
Нарисувай ме както рисуват се огризки
на парче душа, която боли.
Нарисувай ме такава тъжна, ...
Добро утро, Вероника!
и побеждава всяка буря, студ и мраз.
И днес ще бъде по-добре от вчера.
И всичко лошо е останало зад нас.
Светът не спира щом очи затвориш. ...
Изглежда или опит за „акро-хайку“
Изглежда ябълката
Е на раздора
Завръщане
Мълча. Какво да кажа аз не зная.
И ти мълчиш с наведена глава.
Не можах дори да те позная.
Бе тъжна и с прошарена коса. ...
От утре ще ти бъда водопад
топли думи си крием за зимата,
без да знаем, ще дойде ли тя,
без да знаем дали ще ни има.
Но, напротив, ще мисля на глас! ...
Това е
>
> кой ти търси небе за светци и светици?!
>
> Г. Воротинцева ...
Пълнолунна родина
Световете им различни.
Всеки цикъл пълнолунен,
е по тяхному обичан.
Току облаци се юрнат ...