Стихове и поезия от съвременни български автори
Разлиства цвят надеждата
вятъра носи мигът на промяната...
а светът се събужда за ново начало!
И нека надеждата която всеки от нас
пази в душата си разлисти листенцата ...
Желание родено от докосване
Копнях неистово това - да бъдеш моя.
Тъй дълго търсих - имам те сега!
Ала дали намерих щастие в покоя?
Какво бих искал повече от туй ...
Бърза и хищна стоножка
и поне малко чувства
за да оправдаеш смъртта
като гузно погалване
след груба поезия ...
Боже...
Боже, и днес възкръсна,
надежди да дариш...
Човешките беди, неволи,
с нас да споделиш... ...
(Тъпи)горовата теорема
Това присъщо е на Принца.
Едно е в него, породисто -
изпитото червено винце.
Кръвта му е обикновено-селска. ...
Не ти ли писна
не ти ли писна от лъжи?
Не ти ли писна от фалшивите,
от измамните сълзи?
Стегни се, силата е в теб! ...
Когато
оставено на полицата в сърцето,
ще отмине тъмнината и слънцето ще грее.
Това ще означава, че всичко съм простила
и всяка грешка в живота съм изтрила. ...
Невъзможното завръщане...
Я кажи ми облаче ле бяло
от де идеш, де си ми летяло
*************************
наближава в село да се върна, ...
Утро в Последното българско село...*
Що ли сторихме ти, Боже,
та от нас лице отвърна?...
И България тревожна
в тази сутрин е кахърна, ...
Лято в Несебър
Кръчма с “девица” в балета.
Листа от смокини през онези години,
вълнения с черни морета.
Танци, оркестър, потънал семестър. ...
Добро и Зло
във кофа за боклук откри,
че истината непростена
не струва никакви пари.
Изровено и в дрипа скрито, ...
Послание - II
II
Миг съдбовен в ден чудесен –
без дори да се покаеш –
ти напусна Дом небесен, ...
Цветя
след години самота,
И пак ще се гордеят
със своята съдба.
Вечно ще червеят ...
Балада в стихийно синьо...
Зад облаците дрипави занича
Луната бледа като вощеница –
на две морето Вятърът разсича:
от Бездната излита черна птица... ...
Експерт съм в тази област, ей!...
до лактите ръкавите навил...
„Комплект... какво?!?...”- сащисан проговаря,
чене увесил с израз на дебил...
„Комплект „любов!”- повтарям, но по-тихо... ...
Той, животът продължава
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...
Думички поезия
се заиграват по кожата.
Капе поезия.
***
Между думите ... ...
Париж!... Париж!...*
Париж!... Париж!... С прочутата си кула
величествен през Времето стоиш,
напомняйки, че тръгва се от нула,
когато искаш да се извисиш!... ...
Ръцете на килимарката
Две ръце не знаещи умора,
сред нишките препускат в своя бяг!
Две ръце рисуващи простора
и цветя от сутрин та до мрак! ...
Още
Ти, който гледаш към тавана,
към мълчаливата му белота,
нещо скътано у теб дали остана,
неказано, несвързано, непреживяно: ...
Прошение
Той от дълго време тихо страда.
И търси топъл дом с лирична стряха...
Далеч от шумна и вяла естрада!
Приемете романтичните му нужди. ...