Поезия

253,1 резултата

Разлютената есен

О,днеска есента е разлютена
дойде нахъсана от яд ...и зла,
подгони "хубавото" със остена.
И побесня над нашите села.
Изгони Слънцето и топлината ...
803

Сенки

Денят се ражда мразовито-ален
и с пурпурно от студ лице
наднича през прозореца издаен.
И вече зная, че ще те съзре
в постелята ми – стихнало огнище, ...
1.2K 1 5

Октомври

Стихове ронят се в есенен ден.
Октомври, девойка и морския вятър...
Лист подир лист, тихо и нежно красив е света.
И в този миг мисля си:
Нима няма какво да докосне душата, та често сив е не само нощем съня?
1K 3

Легенда за Белоградчишките скали - ІІ част

Уплашен баща и́... /човечец - пастир/,
калугера чул, сам избрал манастир,
где щерка да прати, далеч от света,
с молба да опази до края честта
от завист човешка, от помисли зли, ...
803 4 11

Обреченост

Обрече ме от въглени жена,
какво е болка да изпитам,
по път да срещна Бог и Сатана,
горчивото на всичко да опитам.
Жаравата легло горещо беше. ...
436 1 2

Чуй петела!

Петелът чуеш ли в зори,
всичко друго е мъгла и вятър.
Спрат ли своя бяг стрелките,
угасва рампата - сбогом театър...
От пусто в празно и мираж, ...
1.1K 1

Последният пламък

Стопанин си на очите ми.
От началото на погледа
до края на хоризонта.
В последния пламък на клечка кибрит
огнище ти построих. ...
743 2 2

За вярата на врабчетата

Ех, душице, ех, душице, моя бедна,
как ли тук и днес към тебе да погледна.
В джоба щом си свила малките юмручета,
радост, питам, как и колко ще получиш?
Вчера взеха и от тебе светлината, ...
945 8 8

Емигрантска

Емигрантска
Прости ми, че оставих те сама!
Заминах, ала не по своя воля.
Оставих теб и моята страна.
Не виждах изход. Стана по неволя. ...
714 2 2

На майка

На майка
Прелита спомена за тебе, майко,
тъжна нотка пресича сърцето.
Добре ли си там при звездите?
Ти сама звезда беше на земята. ...
715 1 6

"Слънце"

Слънце ме наричаше ти някога.
Къде си ти, жено няма те сега?
Без мен не можеш ми каза,
а хората не могат без топлина!
А сякаш топлех ти сърцето,твоята душа, ...
732 1 2

Шепотът на времето

Шепотът на времето
попива тъжните пейзажи.
В багрите игриви и пленени
от чудотворна
светлина. ...
2.3K 2 8

Само в спомен с обувчици лачени

И подреждам цветята по вазите.
Всяка есен красиво умира.
Свечерени пространства и страници,
във които не ми се прибира.
Сякаш хванато в мрежа мълчание, ...
849 11 15

Пътна карта на болката

Забравих как звучеше моят глас,
дали съм плакала от много обич,
как къртеха се в мене – пласт след пласт,
и падаха ръждясали окови.
Брезата ме научи да мълча ...
950 14 18

Болка

Слънцето на пролетния май -
туй си ти, любима,
но, уви, този чуден рай
за мен не ще го има.
Останаха сал болка и самота, ...
622 1

Сфера

Сфера – съвършенството вселенско –
сапунено мехурче – докоснах го – спука се –
в сферичка течна се превърна.
Падна на земята – съвършен мокър кръг –
равнинна проекция на сферата.
654 3

Диалектика на времето

Сонетен венец
1.
Спотайват се и обич, и омраза,
завесата е вдигната със стон.
Свободните столове, както язви, ...
3.3K 20 22

Земно

Когато ме разкъса крилатата ми дреха,
когато синевата прокуди мойте рими,
нозете ще ми бъдат опора и утеха,
тогава целуни ме и земното прости ми!
Но тегли ме земята - най-святата ми майка, ...
964 6 10

Времето минава

Минават всичките неща минават
Само думите и делата ни остават
Но бездушието вечно ще тежи
На тези хора без души
Усмихват се говорят ни брътвежи ...
695 1

Аман, бе!

Ти нямаш никакви права над мен!
Любов не значи задължение,
не значи, че съм в твоя плен
на избуяващите ти съмнения!
Ако не можеш да намериш мир, ...
1.5K 10 17

Някъде, около мен

В стаята ми влезе облак изведнъж,
разгърмя се и тъгата ми поля.
Аз не знаех, че е твоят дъжд.
Разцъфтяха по стените ми цветя.
Слънцето перденца ми уши, ...
898 6 6

Семеен бюджет

Тънки сметки, ала криви...
Не помагат нито гуми, ни моливи.
Но връзваме го криво-ляво.
За зимата: планираме в менюто плява!
1.2K 5 18

Знам

Моето вчера се обажда на днес.
- Ало, как е? Пак ли е зле?
Утре дано е добре.
От любов трудно се мре.
Изпрани са всички раздели, ...
694 2 4

Спри се, славею...

Пренесе ме далече твойта песен –
славеева, отново към мига,
на радостта сред сочно – дива есен,
преобразила в страст една тъга.
И щом ме връщаш насред тая лудост, ...
709 3 4

Чупка

Умът държи не вдяната игла.
(Условно казано държи тояга.
С тоягата са възпитавали света.)
Не иска да се бие. Виж го – бяга!
Придърпва нишката към мен ...
834 4 9

Моите стихове

МОИТЕ СТИХОВЕ
Късчета от моята душа,
откъснати старателно и нежно,
пръснати из времето без ред,
безсмислени, несвързани, но стройни, ...
1K 3 9

Листопади

Есенко се настани
без тиради или свади
в нашата градина от липи
и ужасно се разпали.
С топла гръд и меки стъпки ...
1.4K 3

Докосни сърцето ми

Докоснѝ сърцето ми със мила дума,
ще докосна твоето и аз със доброта
и ще тръгнем двамата сами по друма,
отреден за теб и мен от нечия ръка.
Докоснѝ живота ми със тиха нежност, ...
1.8K 13 20

Гòрък

Който работи,
го грабят и гòрък, и
чер му е хлябът...
655 1 2

За любов

целувка върху
огледало - за любов
презакопняло
500 1

Есента на живота

Есента изпепели моето лято.
Пак вали. Не спира.
В песента на вятъра
усещам тъгата.
В живота няма отсрочка. ...
1.7K 2 5

Легенда за Белоградчишките скали- І част

Нявга много отдавна, не се знае кога,
два манастира... опрели снага
в небето над бели белоградчишки скали,
пазели спомен за любов, що боли.
Живяла е Вита, красива мома, ...
894 2 8

Сарра

Видях Глад.
Видях Смърт.
Видях себе си.
Гладна и жадна.
В земите на Йезекиил. ...
1.1K

Някъде ТАМ

Отивам ТАМ. Да видя как е времето...
Защото тук е хладно и вали,
а аз съм вече много дълго бременна
с любов, която почва да боли.
И рожбата, която ще напиша, ...
1.1K 3 4

Есенни багри

Слънце есенно, всемира сънено огря.
Вятър завъртя листата в шеметна езда.
Сякаш облаче игриво вихрено лети,
цял ден без умора листопад върти.
Колко цветове красиви прави есента ...
2.8K 3

Щипки

А вънка пак вали
скрити сме в скалпа
на бурята
натоварваме паметта си
с вълнения ...
1.5K 4 3

Дъждът на реалността

Вече сме големи и останахме сами,
ще постигаме промени в наранените си дни.
Изморени от дилеми, разорени, без сърца:
откровения спестени – праг на болка и тъга,
ни разкриват същината на мъчителния ден – ...
1.4K 2 7