Стихове и поезия от съвременни български автори
Пясъчен мъж
И носиш ухание на облаци.
Изплъзващ се между косите ми,
използващ кадифени ръкавици.
Допир няма. Не се усеща и дихание. ...
Отчуждение
С триста ключа -
криви и ръждясали.
Ще се заключа.
Зад вратата ...
Желание
Всички пътища водят към нея,
и когато си в трънчето влюбен,
и в покоя на цветна алея.
Любовта! Вътре дълго пътува ...
#Пчелите ми изтриват името в сънища
Не ще проходят фрезиите, така явно е малодушието на облаци.
Очаквам присъдата на лятото, в синьо утро и Божи завети.
И ангели пият вода, от кладенец на желания, че
морското конче е вълна на изпити спомени. ...
Страстта е...актриса
старателно подбира всяка своя роля.
Не се сработва с другите герои,
внимателно се взира само в режисьора.
Щом прожекторите грейнат за начало, ...
Завръщане...3
на светлата памет на Майка ми...
Отново се връщам във Родния край,
не минала болка в душата дълбай:
за всичко, което Животът отстреля, ...
Видения в пролетната утрин...
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес... ...
Есен...5
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове -
страховито отдалече
като диви зверове... ...
Изгубена
и на утринна роса прилича всяка твоя ласка.
На инстинкта животински мой положил си покров,
летния ти дъжд отмива мойта истинска окраска.
Пътя свой, който търсих, не открих, ...
Тя не е клюкарка
ще драсна ред или пък два.
Ще сложа рими или апостроф,
и всичко тъй с най-милите слова.
Простете ми! Ужасно аз сгреших. ...
Завинаги
а то… За него, нищичко не значи.
Той гледа как наоколо се взирам.
Как търся и опитвам да не плача.
Върти се пред очите ми светът, ...
Пáра
не никнат зъбери,
а кариерни рифове.
Коралът е на изчезване.
Безплътни ...
Глътка от Парнас
не намира земна утеха,
щом изгрее пълнолунна любов,
тя намира нощна пътека.
И поема без дъх и безспир, ...
Край
Земя. Трева. Народ. Небе.
Реч. Молитва. Поп и кръст.
Камъни и рохка пръст.
Музика. Последен марш. ...
Последно сбогом
Такъв какъвто бях ме запомни!
Какъвто си останах и до края.
Недей да плачеш! Твоите сълзи
едва ли ще ме пратят там, във Рая? ...
Моят приятел дъжда
с надеждата, че няма да се върна,
че бурите останаха назад
и новите мечти аз тук прегърнах.
С годините се надпреварвах с тях, ...
Късно осъзнаване
Моята поиска тишина.
Не се замислих колко те болеше.
Чак когато дойде залез,
осъзнаваш, колко ценен ти е бил денят...
Откровения
Ти преминаваш през всички прегради,
влюбени срещаш с радостна вест...
Сродни души с хармонични заряди
с теб си споделят чувствата днес! ...
Кога?
Когато склерите ми помътнеят?
И в лунен лъч, откъснат се превърна -
В залеза на посребрени струни.
Когато е безпомощна нощта ...
Преглътнах слънчевите тайни
там от края на света.
Преглътнах истини незнайни,
посипали пустини с тъга.
Открих, чрез тях притчи давни ...