Едва дочаквам вкъщи да се прибера,
захвърлям чантата на пода и сядам да чета.
Още с първа страница - светът около мен
от моето съзнание изчезва, заличен.
Аз вече съм в различен свят, вълшебен и красив, ...
Облечи ме с любов.От глава до пети облечи ме.
Много нежно шепти всяка нощ само моето име.
Нека твоите длани силни моите ръце приютяват.
Облечи ме с любов. Нека само с любов да се сгрявам.
Облечи ме с любов. Тази рокля така ми отива. ...
За Рождество ли питаш! Е, ще ти разкажа!
Било е там, в Юдейските земи!
Явила се звезда за да покаже,
че идва отговор на нашите молби!
Родил се цар! В дворец? О, не, във ясли! ...
От памет натежава всеки клас,
изпие ли до дъно дъждовете,
и мислите, неказани на глас,
стъблото му към корените свеждат.
Без думи песента си е запял ...
Капризно беше времето тогава.
Реколтата от грозде – своенравна.
Днес всяка чаша вино ме влудява,
дордето си полюшне ханша плавно.
Щом тоя дъх на прецъфтяла младост, ...
Уморена съм... уморена съм и сънят не може да ми помогне.
Поредната вечер в която стоя будна.
Поредният ден пропилян в сълзи.
Нашата любов бе 3 метра над небето.
Друг не ме е карал да се чувствам така. ...
Луната съблече си бялата риза
и гола в небето без срам се показа.
А Господ пред нея със облак излиза
и с него охотно пред мен я наказа.
И лунна пътека не стана в морето, ...
Всяка липса изцеждам в сълза
в кутия събирам една по една.
Заключвам я бързо и скривам дълбоко
в сандък със тъги на сърцето широко.
Наместо очите, устни се усмихват, ...
Компютърът, казват, на човека прилича.
Без чувства и съвест е, да,
но добре имитира човешката мисъл...
ала пак има слабост една.
В живота Control Z и Backspace ги няма. ...
Зимата разстила свойта бяла пелена.
В прозореца ми хиляда светлинки блещукат!
Далече си. От мене си далеч сега.
На вместо тебе тишината ме прегръща.
Снегът се сипе сякаш хиляди звезди. ...
Случайно засякохме се със очи,
съвсем нормално - обичайно...
щом намираме се в обща стая.
За секундичка, за миг дори,
е неизбежно да не се погледнем във очи. ...
Снежната утрин подканя ме със зрънце любов.
Сложи, мили, кафето и чайника.
Целуни ме и сгуши се при мен.
Нека навън да вали.
Нека снегът да засипе мрачните улици. ...
Запалени са вече светлините на душата
от подадената искрена приятелска ръка
Не е вечна болката знам и се завръщам
като Феникс възкръснала от пепелта.
Безсмислието на мрака не акостира вече. ...
Пред Коледа обзема ни вълшебство
и нашите души то завладява,
навсякъде разпръсква съвършенство,
а ледени сърца за миг стопява.
Нахранена, поне една старица ...