Стихове и поезия от съвременни български автори
Памет (Поема във вертикална проза)
- Ама как?!
Нямаш снимки,
ще кажеш,
при Бурш ал араб, ...
Направи си полазник
Добър човек за полазник се търси!
И понеже друг няма като мене такъв,
ще изляза за мъничко от дома си,
за да си вляза след това пръв. :)))
На бал сред звездите
ще ходим на бал...
там сред звездите!
Когато две сродни души
се преоткрият, ...
С отворена врата за теб
(камбаните стоят високо).
Внушително звънят в сопран,
слова кънтящи издълбоко.
В сумрака вътре... тишина, ...
Какви сме, Боже, християни
Аз хората от моя край,
не бих нарекъл християни,
мечтаят за небесен Рай,
но все я карат "както стане". ...
Хм
и зная, че измъчих ви съвсем.
Пак пише тая! Боже, още колко,
писанията нейни ще четем?
И знаете коя съм, и каква съм. ...
Който върши грях от дявола е
А на сила, любов и себевладение.
Дори когато падна в грях,
Отхвърлям всякакво обвинение.
За това се яви божия син, ...
Дом
Стени не стигат. Няма къща,
без две прегръщащи ръце,
където чувството е за завръщане.
Любима ласка, топъл нежен глас. ...
Дъжд
за локвите носталгия в душата.
С ръце студени някак изведнъж
по мислите ми тежка кал намята.
И не, от друго хич не ме боли – ...
Свобода
Ти земя си ми свободна
Ала си пустиня
Земльо благородна
Ти, потънала във тиня ...
Стихотворение в съзвучия
да танцува боса нова.
Пяха (тя е черноока)
“Очи чёрные” в караоке.
Но жена му, що говеждо ...
Сняг
снегът промъква се любим.
Разстила белите постели
и с теб по тях вървим...
По покривите се катери, ...
Приятел
трептиш в световната неволя
и с твоя пламък, непознат,
но силен в светлата си роля.
Тънка струна е душата, ...
Признание
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.
Господи! Та ти си още същата, ...
Свещ в тъмнината
Свещта догаря бавно в тъмнина
и капки восък стичат се във кална пръст.
Цветята - цяла планина,
стърчи сред тях самотен кръст. ...
Аз 12
отмервам всяко вдъхновение.
Тъгата ми е малка гара.
А нощите ми са смирение.
Прегръщам всяка топла дума ...
Ненужно
няма никой да узнае от какво.
Късно и без време,
без въпроси, само по тъга,
някой сам е, не съжалява, ...
Ад
но корабът - живот се носи пръв.
Брегът далече е и всеки миг прецежда -
през чувства - несъсирената кръв.
В душевни рани тялото ми глождят ...
Сняг
И деца навън се смеят
Но няма те да успеят
Да схванат, по наште ниви
На студ не виреят ...
Истината
Промъква се в нас страхът,
Че утре или някой ден, всемира
Ще иска да разкажеш за мигът.
Какво направи, на кого помогна? ...