Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Лек за самота

Мълчи ти се. Така е по-добре.
В мълчанието раждат се сапфири -
кристалчета със форма на сърце,
блестящи и изпълващи всемира.
Мълчи ти се. Сега постой сама. ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

1K 4 4

%:%*****

да започнем от начало
приятно ми е, да това съм аз
влюбен съм в твойто цяло
във вътрешния глас
в момента трепна маргаритка ...

Всемнелюб

Поезия

1K 4 2

Hакриво

От тупания криво ми е рамото,
от скитане нозете ми - подбити.
И де късмет, да беше криво само то,
все думите ми криви...И мечтите.
Родих се под звезда, но не щастливата, ...

Patrizzia

Поезия » Друга

766 5 12

Незабравена

Замечтана
безгрешна грешница
някога пътя му мина.
Спомена за нея до днес
не удави във виното. ...

svetlitschka

Поезия

750 4 9

Протегна ли ръце

Протегна ли ръце- докосвам синевата,
а с мислите рисувам нюанси от дъгата.
С лявата си длан придържам върховете,
а с дясната ръка спирам ветровете.
Нозете ми пък газят бурното море, ...

Lidiya_Grigorova

Поезия

1.3K 4 7

На Станислава

странно със сова
слива се сърце,
сгушеното свива си
сламено слънце

Мастил

Поезия

910

Игра на криеница

.. И не искам да ме намериш.
Аз съм щастие, впито в плътта ти.
(И подправка, посята с пипера,
сред поникнали боб и домати.)
... И не искам да ме намериш. ...

Eleya

Поезия » Любовна

797 1 1

Жена 2

Изплела от златиста тишина
прозрачни мигли, после бяла шия
и тялото - измислица една,
с която сто мъже да се опият
стои Жената, плашещо сама - ...

laramaylin

Поезия

765 2 2

В Предверието на бурята...

В Предверието на бурята...
Слънцето на дъжд припича,
вятър облаци кълбѝ:
мълния в зиг – заг притича
миг преди да завали. ...

jollyroger

Поезия » Пейзажна

589

Извън цирка

Кому е нужно да знае, че страдам?
Аз изплаках сълзите пред вятъра.
Той ми върна сухи очи за награда.
Приключи трагедията стара в театъра.
Клоунът се завръща в своите дрипи, ...

NadeBo

Поезия

561 1

Притчи за старата любов... (ретро-каприз)

Притчи за старата любов...
(ретро-каприз)
За старата любов –
докрай!
За миналите дни! ...

jollyroger

Поезия » Любовна

485

Ти си го пожела

Тежък камък душата ми затиска
Ти си отрова, която ме разяжда
Но независимо колко ми се иска
Предателските ти ръце не хващам
Когато в черните си сълзи се давя ...

СамоДива11

Поезия » Друга

1.4K

Живей с любовта – I

I
Слушай Бог какво говори
с глас безмълвен в тишината...
В мрак ли си – ще ти отвори
пак да видиш светлината. ...

Mitvans

Поезия » Философска, Оди и поеми

818 4 6

Осеяни с лъчи мечти

Тъй красива, България пее,
покорила небесния свод...
Не забравяй кръвта, апогея
на великия славен народ!
Запомни, че си чѐдо на Рила, ...

thedac

Поезия » Гражданска

698 2 5

Оставам с теб

Тръгнах си, но бързо се завърнах,
не успях и ден без теб.
Оказа се, че си ме чакал.
Бил си влюбен истински във мен!
Оставам с теб! И няма да е грешно, ...

aleksis_marti

Поезия » Свободен стих

1.1K 1 2

Затворник в Алкатраз

Тихо и меко, изгряващо е времето
Пролет е, а слънце грее студено и се чуди
Загатващи темата, че носим си бремето
Пърхат наоколо цветни... пеперуди
В живота понякога се случват неща ...

zapolon

Поезия » Любовна, Философска, Оди и поеми

1.1K

Една е Тя

ЕДНА Е ТЯ
Истината е една –
неслучайно е жена.
Често се облича Тя
в цветни рокли най-различни ...

Ramadan1995

Поезия » Философска, Строги форми

1.2K 3 6

Книжките чета и с фантазия летя

Обичам книжки да чета
за жабки, гущерчета и принцеси
и камъчета в речното корито да броя,
но без да мокря своите ръчички!
Обичам да притичвам в лунна нощ ...

LiaNik

Поезия » За деца

1.7K 2 11

Представи си

Представи си
Представи си, че целуваш друга –
нежно, страстно, бавно...
Представи си, че докосваш друга –
нежно, с обич, плавно. ...

AnaDrag

Поезия » Любовна

1.5K 1

Прераждане

Събудих се. Мечтах.
Жадувах. И живях.
Обичах. И бленувах.
Заспах. И пак сънувах!

ЦвететоБ

Поезия » Друга

743 5 12

Устата ти хубава, очите ти зелени

Понякога ще те прегръщам във съня си,
тъй снежно бяла пак ще бъдеш...
Със порцелановите нотки на душата ми ще ти говоря и няма аз да бързам, влакове да гоня.
Понякога ще те прегръщам - светла и добра,
с измислени дихания ще се задоволявам. ...

LiYaa

Поезия » Любовна

2K 1 6

Признание

Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.
Бих искал да ти бъда всичко, ...

rajsun

Поезия » Друга

1.4K 10 9

Тя си отиде

Последният вагон потъна в мрака.
Със него и надеждата умря.
Но аз ще бъда тук и ще я чакам!
Ще чакам цяла нощ, до сутринта!
Напразно е!Тя няма да се върне! ...

gogata622

Поезия » Любовна

1.5K 2 2

Когато си замина

Когато при звездите си замина,
когато свърши земният ми път,
когато вече няма да ме има,
и се превърна само в шепа пръст,
не смейте да тъгувате за мене! ...

stateva

Поезия » Любовна, Философска

2.5K 3 9

Облечени с вина.

Боли ли? Сигурно. Недей отрича!
Все още ни е рано за лекуване.
Ще мине време. Пак ще се обичаме,
но нека първо се преболедуваме...
Сълзѝ ли? Не ридай! Защо да плачем? ...

diesto

Поезия » Любовна

908 10 13

Стаено в черупка

И…ако днес не се случва онова,
за което душата ми е закопняла,
вдругиден, знам, то ще се сбъдне.
Засятото дълго кълни под пряспа,
поникне ли, в плод лъч пребъдва. ...

Samadhi

Поезия

963 2 4

Орел над Дунава (Цикли стихове - Минерва)

Черен орел над Дунава кръжи.
С криле руши тишината.
Странни знаци прави и лети.
Носи вестта на войската.
Нека само се смрачи ...

kleopatrasv

Поезия » Друга

1.2K 2

Далече от Дания

Да бъдеш или да?
Това не е въпрос на Хамлет.
Проекцията на моето желание
е светъл лъч на съществуване.
Политат мислите крилати ...

Ranrozar

Поезия » Философска

794 13 25

С всеки следващ залез

Със всеки залез, нещо в мен умира,
отлита безвъзвратно към безкрая.
Душата ми олеквайки разбира,
че всеки следващ дъх е път към рая.
Животът е умиране безкрайно, ...

dansyto

Поезия

559 1 8

Кауфланд

На просяка в Кауфланд
мръщим се люто;
На киселата продавачка
във нон-стопа - също.
Галопираме ние ...

vviivvaa

Поезия » Философска, Гражданска, Свободен стих

1.4K

Филм с край-продължение

В шарената сянка на отминалите дни,
кротко приседнал, уморен и сломен,
загледан в палавите зайчета на слънцето,
подскачащи между листата,
едва едва докосвайки тревата, ...

palenka

Поезия » Друга

650 6 20

Разбрах...

Разбрах те, след толкова години.
Видях те след толкова време.
Поглеждам те, но ти не си там.
Няма те! Закъснях ли?
Жив си, но си мъртъв. ...

EliAli

Поезия » Любовна

969

Виночерпец

Виночерпецо, Стари Животе,
на масите вѝното свърши!
Не чакай покана, Животе,
наливай стаканите* тежки!
От младото първо ни дай, ...

Eipril

Поезия » Друга

581 1 6

А другото е вятър и мъгла

„Завъдил си си гадже, казват -
подхвърли вчера моята жена -
и мен, децата, ни наказваш,
без за това да имаме вина?...
Не се учудвам!... Но е ясно, ...

Роби

Поезия » Хумористична, Друга

979 3 10

Някой ден

Някой ден, ще легне мракът и над мен,
ще бъде есен, ще росне тих дъждец.
Човек - човек, ще каже:"Добър ден!",
ще вейне стар, добър ветрец.
Някой ден леглото ми, ще махнат, ...

Eipril

Поезия » Друга

473 2 4

Засъхнала сълза

Животът заключава се в това –
голям да порастеш и да обичаш,
да минеш под венчилото с жена,
пленила вечността ти от момиче.
Преселниците в твоята съдба – ...

thedac

Поезия » Любовна

763 2 3

Инфектиран с Емоционална Интелигентност

Строим си
каменни гробове,
очаквайки
съдбовния момент.
Терзае ни въпрос един: ...

vviivvaa

Поезия » Философска, Свободен стих

1.5K 1

До кога

Сърцето си заключила съм с девет ключа-
Вандали влизали са да се вихрят тука
И тъкмо да ръждяса ключа - О, чудо!
Светлинка дошла от някъде почука.
Отключвам -ключ след ключ ...

Блу

Поезия » Свободен стих

861 4 9

Защо сме тук

Земята прегръща, ражда и приютява,
но без вода в почвата семето изсъхва.
Във водата, казват, животът е заченат,
но без слънце пръст в кал се превръща.
Бог рисува Себе си с нюанси безбройни. ...

Samadhi

Поезия » Философска

900 2 3

Обичам да обичам

Обичам да обичам, чувството е прекрасно,
да те милвам нежно и целувам страстно.
Обичам да усещам тръпката в сърцето,
душата млада ми е като душата на детето.
Обичам да обичам твоето лице красиво, ...

valcanyon

Поезия » Любовна

715 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Лек за самота

%:%*****

Hакриво

Незабравена

Протегна ли ръце

На Станислава

Игра на криеница

Жена 2

В Предверието на бурята...

Извън цирка

Притчи за старата любов... (ретро-каприз)

Ти си го пожела

Живей с любовта – I

Осеяни с лъчи мечти

Оставам с теб

Затворник в Алкатраз

Една е Тя

Книжките чета и с фантазия летя

Представи си

Прераждане

Устата ти хубава, очите ти зелени

Признание

Тя си отиде

Когато си замина

Облечени с вина.

Стаено в черупка

Орел над Дунава (Цикли стихове - Минерва)

Далече от Дания

С всеки следващ залез

Кауфланд

Филм с край-продължение

Разбрах...

Виночерпец

А другото е вятър и мъгла

Някой ден

Засъхнала сълза

Инфектиран с Емоционална Интелигентност

До кога

Защо сме тук

Обичам да обичам

Опашка