Фалшива любезност? Моля? Не е за мен!
В преструвки животът ще премине така.
Комедийна актриса ли виждате в мен?
Нямам маска, която да сложа пред вас!
Арогантна била съм? Как ли пък не?! ...
Разпилени трохи от дим на пода,
до бели завеси - сенките мълчат.
Две щипки захар вместо сол
върху отворената рана поръси,
няма да мине, навярно ще кърви, ...
Оставят пръстите ми отпечатък върху тях -
същинско доказателство за престъпление.
Прашасали на купчина мълчат
очакват сякаш заколение.
Дори ги няма тайните места, ...
Умът и душата ни бяха различни...
Вървяхме, понесли си кръста на рамо.
Към чуждата болка не сме безразлични,
но своята болка ний чувствахме само!
* * * ...
Ти вплете сърцето си в двойна игра.
Разстреляна в гръб, окървавена душа...
Наложи се да избираш между любовта
и своите малки, обични до болка деца.
Светът ти бе срутен.В руините търсеше ...
Парадоксът на богомолката
Тя впечатлява със изящността си.
Ръце прилежно сбрани пред гърдите.
Префинена. С божествена нагласа.
Създадена за пост и за молитва. ...
Останаха под белите черници,
на пейчицата с черга от камъш,
на мама двете лъскави къдрици
и татко свит, под вчерашния дъжд.
Разлиства всяка пролет във зелено ...
Колко е хубаво в света на поета!
Куп творци изолират се там!
Рими пишат, редят се куплети
брод намираш когато си сам.
Колко цветни картини описват! ...
Когато на брега на морето си стъпил,
а в душата ти пролетен цвят е напъпил,
когато сред тълпата с лекота крачиш,
и грижи - тежък хомот не влачиш,
когато слънцето те къпе в злато, ...
Пред избор съдбовен!... Какво ли ме чака?
Неделята сляпа... Вратата към брака...
Душите ни влюбени са хармонични
и леко прелитат през точки критични.
* * * ...
Ти не беше такава, не, не беше такава,
друга бе преди да имаш пари и слава,
мен обичаше със сърце огромно зная,
отиде с мотоциклета докрая.
Отиде с него където е дъно, ...
Когато гледам как пробляскват звезди
и как разминават се Вселени -
душата ми отново започва да шепти
и да призовава слънчевите измени.
А дойдат ли в утрото със светъл лик ...
Простих на Пролетта, която
не идваше при мен, когато исках аз.
Простих и на доброто Лято, което се
усмихваше, но ме лишаваше от плод.
Простих и на Есента, която много ...