Стихове и поезия от съвременни български автори
Простащина човешка…
за жалост, колкото и да се мъчим.
Тя в гените ни тъй се е внедрила
и непрестанно, паразитно смуче.
А ние като всяка група земна, ...
Между първа и последна спирка
Годините вземат по малко от мен.
Седемдесета, хванал съм влака,
пътувам усмихнат, с мечти окрилен.
Влакът пуф-пафка без никаква спирка. ...
Пеперудено лято
слънчеви дни с мирис на бор
и толкова е цветно тук сред поляните
и поемам си дъх с мирис на вечност...
Пеперудени мисли блестят изумрудено ...
Без капка неудобство
Не нося нито полза, ни вреда.
Водата ми свободно преминава
през ситото на твоята вина.
Достига дъно. Не открива нищо. ...
Тишината в прегръдката шепне...
и в тишината на лунните нощи
сънувам косите ти Моя любов!
Моя Обич копняна
вълните ли морски остави за мен ...
Спомен
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...
Над нещата - Четвъртък
като пушек от кипнал комин.
Викаш от него: АМАН,
а прошепваш след него: АМИН…
Подслушване на тишината
От звуци тишината ли гъмжи –
от шепоти на тръни и тревици,
неизмълвени ласки и лъжи,
или от дъхове на спящи птици, ...
***
и Господ Бог за мене се присети,
и пита свойте ангели избрани:
Какъв човек бе приживе? Кажете? –
във хор ще рекнат тварите крилати ...
Дяволски добра
И ,ако Дявол беше тъгата,то Дявол беше душата.
И, ако Дявол ми беше сърцето, то ангелът беше
далеко. И , ако всичко в мен беше тъга, то къде
беше Господ сега ? Явно ми беше сърдит, че ...
Намерена
дочакало подаръка жадуван...
Намерена- притихнах в две ръце,
духът ми усмири се излекуван.
И времето забави своя ход. ...
Разстояние
По-голямо става с всеки ден.
И не час два даже дни,
А огромна пропаст сърцата дели.
Търпение
разцъфна – съвършено нова,
разпръсна аромат и каза:
– Откъсни ме, вече си готова!
Не бях през пролетта посята ...
По въжето
Студено сиво, студени чаршафи, студена възглавница.
Тя пак е забравила отворен прозореца след сутрешната цигара...
Придърпах завивката по-близо.
Заслушах се в тишината на панелите. ...
Отрова от любов
с листа от злато, накапали безчет.
Облечена във есенна премяна,
вървя наперено по моя път напред.
Вървя, не спирам и пътят няма да е лесен, ...
Отражения
внезапно чайката
съмнала в мъглата
с тъгата есенна
в блатото разплиска ...
Борба
не майка бе ти, а тигрица.
Признавам и аз, като твоя творба,
избягах с криле на орлица.
Амбиции, голи мечти, суета ...
Отрезвяване
с чужди очи, на сърцето с прерязани жици.
В петък разбрах - ти не си в моя сън,
твърде си земен, различен от моите скици.
Само мираж бил неземно красив ...
Човек да си останеш
политическите мърши,
превърнали света във драма,
която зле ще свърши!
Видиш ли ги ти, че драпат, ...