Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Когато ме, майко

КОГАТО МЕ, МАЙКО...
/в духа на народната песен/
Кат ме роди, мале, в черни ли пелени ме пови?
В черен повой, вместо здравец, татул ми сложи.
Цял живот да се тровя, мале и да не се отравям. ...
488

Една минута

Имаш точно една минута
сама да си биеш шута.
Вече взе да става смешно
все по корем да лазиш спешно.
Една минута и си ми ясна - ...
1.2K 2

С обич

С обич
Ще горя в моят път
със сълзи нарисуван,
с тъга и болка сива
и с обич като огън дива. ...
488

xxx

Докосваш нечий поглед жив,
а после плахо се отдръпваш.
Препъва те подводен риф.
По миди натрошЕни стъпваш.
Внезапно оседлаваш нечий вик. ...
470

На него

Хванати двамата с теб за ръце -
рисувана често в главата картина,
и неспирно туптящо в гърдите сърце
стопляше сякаш студената зима.
Тлее без тебе смразена душата, ...
1K

Предал си ме

Ах, колко е красива тази стая
и опиянена е от алкохол в забрава.
Роклята си бяла ще захвърля,
зад завесата,
за да ...
1.2K 1 1

Ний все сме недоволни

НИЙ ВСЕ СМЕ НЕДОВОЛНИ
Над Витоша блести небето,
като огромен похлупак,
и слънчо, както е прието
жеравата равпръсква пак! ...
867

Усмивката

Усмивката
Да подариш усмивка от душа,
е да забравиш за малко своята тъга.
Дари я и ще се завърне при теб тя,
да те стопли със своята топлина! ...
1K 2

Буквичката "В"

Буквичката "В"
обича да владее.
Докоснеш ли
сърцето му -
си враг. ...
1.4K

Ако решиш...

Ако решиш след време да си тръгнеш,
недей ми казва. Поглед наведи,
за да не прочета в очите
горчиви мисли. Да не ме боли.
Ръка за сбогом не подавай. ...
784

Сиво

Луната пълна – медена тепсия,
звънти от ужас, облаците вият.
Настръхнали, към нея лудо скачат
и ръфат в ярост светлата погача.
Какви са сиви, рошави и диви, ...
723 5 14

Забрани

Здравко пак е тъжен, плаче,
сълзи крокодилски рони.
На кого да се оплаче,
че не дават му бонбони.
Чичко със престилка бяла, ...
1.3K 4 8

Диптих

1.Подир мен ще тъгуваш,
ще шептиш като луд
защо те наказва съдбата.
Все някой е пръв
и в общия път ...
667

Българин

Корав е Българинът корав
Но напоследък малко е болнав
Защото всичко вече го боли
И въпреки това търпи
Не може повече така ...
751 1

Дива душа

И сякаш съм излязла от пещите на ада,
тъй дива аз съм, тъй дива е моята душа.
И не признава тя прегради,
преминала е вече и през ада,
не се плаши даже от смъртта... ...
534 2

Денонощие

Утро, кафе, мисъл.
Спомен, мъка, тъга.
Пари, имоти, суета.
Болка, трепет, въздишка.
Есен, дъжд , сълзи. ...
1K 1 2

Животът споделен с другар е важен

По трудните пътеки на живота с теб
поехме двама, откъснали по малко
от спомена какво е да си сам човек.
Не е ли именно това най-жалкото?
Навсякъде около нас ги срещаме — ...
1.1K 4 2

Малена

Тя е от особена порода -
не е просто хубава жена.
Както казал си го е народът
все едно ти пада пелена.
Сякаш по земята тя не стъпва, ...
923 2 4

Моя любов, мой живот, мое небе...

Никога не съм се чувствала така жива,
никога не съм била част от някого така...
никога не съм изпитвала такава сила...
такава радост, свобода, любов несломима...
Птичката освободи се от своята клетка... ...
1.9K 2

На „Грозното патенце“ на Ханс Кристиан Андерсен

Вмениха ти, че
си отрепка, но за теб
се всеки лепка!
2.3K 4 2

Сродни души

Дали бе въпрос на късмет да се срещнем?
Дали пък съдбата това ни внуши?
А може би просто животът бе сметнал,
че сродни са нашите близки души.
Когато кръстоса с мен поглед в тълпата ...
3.4K 20 20

Отлив

Няма Те…
Знам!
И това е... някак си редно.
(някак нередно...)
Отлив е, време за обич на дребно. ...
849 4 7

Над нещата - Вярвам /Неделя/

Можеше да дойде днес, но – не!
Бе решила, че така ѝ е добре.
Позагали гръбчето на планината.
Тя се гушна в светлината.
Беше обич, от щастливите. ...
701 6 6

Недостъпно

Ще си тръгна тихо и без думи.
Защо са ти писма и съобщения?
Животът ми е океан от сълзи,
пълен само с поражения!
И не остана нищо, ...
1.2K 1 3

Ирония

Ти си имплицитен,
безпризорен и забравен.
В мен гореше някога сакрално.
Плуваше в сърцето волно,
сякаш в бар пиеше охолно. ...
1.1K 1 5

Прерязани Крила

Болката оставя отпечатъци
на дъното на нечие сърце,
и дори след време да прелива във отблясъци
раната отдолу все ще прокърви!
И дори животът щедро да дарява ...
1.3K 4 2

Последна красива нощ

С рокля лилава дойде в дома ми,
да си красива в последната нощ,
да спираш дъха ми, пленяваш ума ми,
един миг щастлив и тъй истински, мощен.
Вино и танци и твойта усмивка, ...
975 1

Сън

От месеци се борят майките с деца,
няма подкрепа. Тишина.
Вдигнаха бензина,
развяхме знамена.
Колата е нужна, ...
681 4 6

Когато над съня ми бдиш

В съня ми цветната дъга
рисува с пръсти по небето
поляни бликнал аромат.
В съня ми е уютно. Ето
пощипва облачето къс простор ...
1K 7 5

Ще мога ли...

Ще мога ли да се пренарисувам,
да избуя, притиснат от бетона?
В душата моя сякаш още плуват
мечти, които да разкъсат броня.
Не искам да съм тяло, а процеси, ...
666 6 4

Все едно било е вчера

Дали съществува път назад
към онези моменти толкова сладки?
Късни премеждия, планове ранни...
разказани, може би, една или две тайни...
споделени усмивки, мечти и терзания, ...
1.1K 1 3

За самотата

Самотата, да ти кажа, не е
да се будиш в празна стая в неделя сутрин
на терасата да кацне мършав гълъб
да се надяваш, че пак ще дойде утре
кафето да изстива и горчи като сърцето вътре. ...
1.6K 7 3

Тишина

И този ден замина си,
изниза се, тъй както
конец изнизва се от игла.
Слънцето залезе
и само тишината с нежни пръсти ...
499 2

В подкрепа на днешния протест

Политици "родни", стига!
Не ограбвайте народа беден!
Толкова ли разум не ви достига,
че да го смучете е навик вреден!?
Защото искате той да ви избира! ...
648 1

Остѐни...

Във старото легло май бях по мярка.
Сега съвсем не се намираме в широкото.
На тясно зор се диша. Скърца, трака...
Поне пък щем, не щем се и докосвахме.
Не знам защо не те прегръщам често. ...
781 5

Прокудена надежда

Родена в летен звездопад
една надежда си отива.
Пресича есента сънлива,
трепери в утринния хлад.
Една надежда бавно крачи ...
742 3 4

Луна в съня

Ще седна до съня ти много тихо,
под тъмния воал на вечерта
и всички мрачни сенки на нощта
ще се превърнат в бели щрихи.
Какво, че е дъждовна есента, ...
1.6K 4 9

Осъзнаване

Той, влакът безнадеждно закъснява…
А толкова жестоко ме боли
че дъх дори в гърдите не остава,
и мъртва съм от чакане почти.
А глух и ням перонът се озърта. ...
1.3K 1

Аз 6

Моят ден настървЕно мълчи.
Но светкавици в мене се гонят.
Падат с грохот зелени лъчи.
Пренаписват се вечни закони.
Търся знак ...А въпроса го знам... ...
566 1 1