Стихове и поезия от съвременни български автори
Послание - II
II
Миг съдбовен в ден чудесен –
без дори да се покаеш –
ти напусна Дом небесен, ...
Цветя
след години самота,
И пак ще се гордеят
със своята съдба.
Вечно ще червеят ...
Балада в стихийно синьо...
Зад облаците дрипави занича
Луната бледа като вощеница –
на две морето Вятърът разсича:
от Бездната излита черна птица... ...
Експерт съм в тази област, ей!...
до лактите ръкавите навил...
„Комплект... какво?!?...”- сащисан проговаря,
чене увесил с израз на дебил...
„Комплект „любов!”- повтарям, но по-тихо... ...
Той, животът продължава
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...
Думички поезия
се заиграват по кожата.
Капе поезия.
***
Между думите ... ...
Париж!... Париж!...*
Париж!... Париж!... С прочутата си кула
величествен през Времето стоиш,
напомняйки, че тръгва се от нула,
когато искаш да се извисиш!... ...
Ръцете на килимарката
Две ръце не знаещи умора,
сред нишките препускат в своя бяг!
Две ръце рисуващи простора
и цветя от сутрин та до мрак! ...
Още
Ти, който гледаш към тавана,
към мълчаливата му белота,
нещо скътано у теб дали остана,
неказано, несвързано, непреживяно: ...
Прошение
Той от дълго време тихо страда.
И търси топъл дом с лирична стряха...
Далеч от шумна и вяла естрада!
Приемете романтичните му нужди. ...
Надежда
всичко е пусто в мене сега!
В мъка се дави мойто сърце,
свят сивотечен– живот без лице!
Болка безкрайна таи се във мен, ...
Лека нощ, Луна
Утрото е близо, а не спиш.
Сенките ще се изнижат
през клепачите – вода през сито.
Стръмното е пропаст и летеж. ...
Кръчма
банално и опушено, досадно.
И сметка – сервитьорската вендета.
Пияни плащат и не им е гадно.
От алкохол и леност затъпяла, ...
Не се предавай
не казвай никога не мога.
Бъди уверен, стой изправен,
не се поддавай на тревоги.
Искай всичко, давай много, ...
Коя съм аз
и ти ще ме дочуеш – сладкогласна,
събрала безприютни гласовете
на скитници и на жреци – поети,
живели нявга, още неродени ...
Светли вторник
сина ти разпна̀ха.
Всички съ̀лзи са малко -
нямат път, нито стряха.
А лукавият Дявол ...
Май
Аз притихнала пред теб мълча.
Йероглифно декорирам с аромати вечерта!
Вечно твоя
за тебе плача, не отричам,
така ли вечно ще живея,
само теб ли ще обичам?
Докога така ще продължавам... ...
Вина по пълнолуние
подир попива във филията на съня.
На куков ден - по право пладне,
понякога разменя се нощта с деня.
Закъснява като качулка след дъжд, ...