Стихове и поезия от съвременни български автори
Доплерово отместване
незаслуженото величие
на сляпото самодоволство
е птица Рух,
стиснала в нокти ...
Лети
Отдавна скрих мечтите си в мълчание.
Разпръснах цялата си светлина в душата ти.
Сега лети! Небесносиньо е началото.
И нищо че е зима, вихрено – дъждовна, ...
Клоните на любовта
ти си вишна неузряла и жадувана Луна.
Аз те пиша в кръгозора на съня и на деня,
страстно дишат тези хора, като пролетни цветя…
Днес в града се случи чудо! Изгоря самият град, ...
Сън
Силни, волни и диви.
За къде ли толкова бързат?
Развели във вечността свойте гриви.
По-бързи от вятъра, рият с копита. ...
***
защо изчезнаха добрите хора!?
Къде остана човешкото, боли...
от пошлост неразбрана.
Днес никой не иска истината да научи... ...
Раздяла
Сърцето ми усещам как се пръсна.
Но ще се справя, аз не се предавам,
ще бягам, докато не те напусна.
Предупредих те, ти не ми повярва, ...
Кучето на Павлов
То диво щеше да е... И премерено приятно...
И моята порода е такваз...
Дали човекът куче е... или обратно?!
Защо богати с разум, ала мерзки зли... ...
Колко е минута?
Времето за което умира един човек,
Времето за което спасяваш човек,
Времето за което се влюбваш.
Не, това не става за миг, ...
Всеприсъстващ
в песента на вятъра,
в слънчевия лъч
ще ме познаеш...
Ще ме чуеш ...
Безкраен път
нищо че краен съм аз.
Имам си син Божидарен.
Той ще поеме
волана от мене ...
Напролет
Слънце влюбено изгря.
Чурулика пойно птиче
по зелената земя...
Ти не гледай боязливо ...
Премълчано
живеят премълчаните творби?
Но идват мигове отредени
за тях и техните съдби;
изгряват неочаквани и дръзки ...
Родна картинка
смешно през сълзи.
Притчи овехтели,
ронят се трохи.
Няма гладни, жадни, ...
Молитва
трептящи в кандилата светлинки.
Изплува образ и открехва се вратата
към най-далечните небесни висини.
Гори кандило, кехлибарно свети ...
Кратки слънца
на снежния връх.
Лавина.
Очите на демон
и кратки слънца – ...
Февруарска любов
изгрева слънчев подпрял,
в облачно злато пресмята
колко любов е събрал...
Мойта кокичена нежност ...
Влакчето на ужасите
Но в главата черни гарвани вряскат
Танцът на радостта е движение вяло
Приказките уж магични само стряскат
Карнавалът прилича на погребение ...
пар(АД)окс
докосване,
тя го направи от разстояние и
без думи.
Моника
Хъмммм този момент предстоеше
Един вид пред себе си стоеше
Някак неистово
Шегобийско стоеше ...
Разсъмва се
навъсеното снежно на небето,
и то мълви: “Газете,
но не плувайте в морето.”
А то – ...
След Полунощ
Дванайсет удара - вълшебен нощен звук!
Вали снегът и чувствам се виновник
че ме остави жив Смъртта, на Любовта напук.
Вървя! Плета крака, сгъстен е мрака! ...
Мила ми, Венето!
Тази вечер ми каза детето -
да ми напишеш стихотворение...
утре е празник - трябва вълнение!
Кой ти го рече, мили ми сине..., ...