Люлее се мъгла, като дете,
между стеблата на ръцете.
Смехът ѝ бистър, сякаш е звънче,
прогонва съненото в раменете.
С околните, един до друг, вървим. ...
Случайно, или пък по нечий знак,
преплете пътищата ни съдбата.
Объркана и наскърбена бях
от хорска завист - чувство непознато!
Една сълза ти с устни пресуши ...
Тръгвам отново. Загубих се. Пак ли?
Време отровно гърдите пробожда.
Имам пред мен от безпътици факли.
Ръчно направена вяра оглозгана.
Давах, а нямах. Бедност изстадана. ...
Да обичаме, означава да си вярваме...
а от тази любов изтъкана от вяра
няма по - истинска и несломима...
Само ако знаеше колко съм влюбена
в теб, в живота на всяка точка и свят... ...
Аз винаги гледах през тъмен екран,
разкъсан от чувства познати.
Тълпата крещеше: „Та той е пиян!“,
топовен куршум ме разклати.
За хиляди братя останах „човек“, ...
Някога работехме с мотики,
бостан копахме, лозе и градина.
Бих казал, че с мотиката се свиква,
но друга е реалната картина.
С умни телефони във ръцете, ...
И днес очите ти приличат на прозорци
към най-зеленото небе, в които косо
един разплакан месец, гол и безпризорен,
почуква есенно в стъклата им... с въпроси.
Не го допускаш в погледа си изумруден. ...
А помните ли, помните ли дните,
които сякаш траеха безкрайно?
Филийка споделена и сме сити,
а млякото - на котката, но тайно.
И с книгите летяхме след мечтите, ...
Харесвам тъмното в нощта,
как мастилото ѝ се стича между нас и ни превръща в сенки.
Обзема ме безпаметен разпад
от спускане по сънни водопади
и пробиви оскъдна светлина, ...
Ноември не е като отпреди.
Със своята златиста перелина,
обгръща ни в красиво – топли дни,
подлъгва, сякаш че не идва зима.
И слънцето не ни обръща гръб, ...
Не е въпрос за самотата,
защото никой няма, ако си във празна стая,
с годините привикваш да познаваш,
какво от всичко струва си да помниш ..
Не е въпрос за всички хора, ...