Стихове и поезия от съвременни български автори

256.1K резултата

Кълн е

Болката не е разплата,
нито наказание от Твореца.
Болката е стара карма,
a не съдба...
Тя се заплаща - къс по къс - ...
1.1K 1

И после вятърът играе си с косите ми

На моя остров има бели птици
те идват сутрин, кацат на прозореца
и после вятърът играе си с косите ми
и музиката вплита се във дишането на вълните.
И чувствам как е толкоз малко, ...
1K 1 1

Съществувам

Да бъдем двама. Нищо, че вали.
Като оназ рапсодия във синьо
дъждът да плаче. Нека си вали.
При нас е романтично и красиво.
Не се измъчвай, твоя съм, нали? ...
850 1

Живот ли е, мой си е

Тръгнал по пътя,
по който мъдрецът се връща.
Водата ми мътят,
но и ме прегръщат.
И няма да спра, ...
765

Ранена птица

Ранена птица съм трябва да се спусна
и да се скрия от света на хората...
Боли ме! От предателства и злоба!
Боли ме! Дори не искам вече
и сама със себе си да споря! ...
879 2 10

Облаче бяло

Облаче бяло
- Я кажи ми мое облаче бяло, българи в чужбина дали си видяло.
- Виждам ги и са много работливи,
но за жалост те не са щастливи!
Там работят от сутрин до вечерта, ...
1.3K 2 1

Защо ли повярвах

Защо ли повярвах на поглед миражен,
миражът е миг, животът - борба,
мигът е съдбовен когато е важен,
или когато решава съдба.
Защо ли повярвах на твоите думи, ...
1.5K

Какво ли търси мъжкото сърце...

Какво ли търси мъжкото сърце? -
се пита всяка женска същност.
Жената винаги готова е да отдаде,
последното си пълно с вяра зрънце…
Жената как обича ли? Обича! ...
915 10 13

Осъзнаване

В една саксия цвете съм засял...
А то не иска да поникне!
Дори и втренчен да седя
едва ли ще го трогна...
Дали е правилното семе? ...
525 1 2

Чисто сърце

Скъпи мой, живей като ангел,
закрилящ живота и любовта.
Обичам те! Орисана съм с този огън!
Чувствата от тялото преливат
и пишат мелодия любовна. ...
854 2

Ако ще ставаш нестинар на женската душа...

Би ли преминал с мен през Адските полета?
И бос, и гол ще стъпиш ли във алената жар?
На вятъра жесток ти би ли се оставил,
и ще гасиш ли до припадък негасена вар?
Готов ли си през времето назад ти да се върнеш, ...
964 10 20

Ноемврийска вечер

Тъжен изглежда в мъглите ноември,
зейват в оголени клони гнезда.
Вятър превзема билата екстремно,
спят семената в дълбока бразда.
Вие коминът ни тъничък пушек, ...
2.6K 6 12

Тримата братя и златната ябълка - 9

Братът пред портата застанал,
с юмрук да удря той захванал,
но никой там не отговорил,
вратата никой не отворил.
Натиснал с рамо – не помръдва, ...
1.6K 3 8

Позволи ми.....

Гледам в синята бездна
на погледа ти...
там има толкова скрита
болка, която искам да изтрия
с устни и нежността на жена, ...
1K 2

÷\÷

тате, какво е това бютифул?
-това е панделката на дъгата
усмихната от твоето лице
-това е светлината
когато очичките ти търсят синьото море ...
477

Непоетично

В това непоетично време
защо съм седнала и аз,
защо ли, дявол да го вземе,
редя куплети тихичко в захлас...
Днес кой ли с четене ще се заеме, ...
1.1K 1 1

Предесенно

Отиде си!
Не каза нищо...
А все още ухаеш на топла
пръст.
Не се и усмихна! ...
971 1

Аз 4

Не мога нежността да победя,
нито тъгата лесно да забравя,
покорна, примирена да седя,
че нищо не разбирам да се правя.
Не искам самотата за сестра, ...
531 1

Как пак да обещая

След нашата раздяла аз как си обещавах
да не плача и тъй да стане се надявах,
обаче друго стана да сдържам не успявах
сълзите си, не воля, а сила аз им давах.
Реших да давам сила, аз исках да си моя, ...
940

Още не знаеш

Никой не те познава,
освен мълчанието.
Криеш себе си
от себе си.
Самотно е страданието ...
627

Крила

КРИЛА
Закачих крилата на простора
и прострях си бялата душа,
на слънце да почине от умора,
и от обичане, уж на шега... ...
1.4K 1

18+ Моята тайна за здрава простата

Моята тайна за здрава простата?
Много е проста – обърнах резбата.
Просто е нужен - не веднъж или дваж,
а много редовен анален масаж.
А как да получа масажа анален? ...
2.1K 4 10

Крепости

Строя
Шарени замъци
Карети и еднорози
И рисувам
Дъги ...
894

Пред вас, читатели, съм гол съблечен

ПРЕД ВАС, ЧИТАТЕЛИ, СЪМ ГОЛ СЪБЛЕЧЕН
След туй, което съм написал,
пред вас, читатели, съм гол!
Щом ме познавате... И моя смисъл
изписан като в протокол! ...
1.2K 1 4

От мен се прощават... Преди да ми свикнат...

Жена съм. Това е. И как не разбираш?
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи ...
1.1K 21 24

Индулгенция

Бийте ме,
ругайте ме
и псувайте!
Палете ме,
горете ме, ...
538 4

Страха в очите гледам

Навярно безпричинно се страхувам,
когато ми е лекичко отнесено,
и в свят измислен цялата потъвам,
сред нотите фалшиви на оркестъра.
Луната е изпаднала в депресия, ...
890 9 18

Обичане

Погледни ѝ очите –
обещаващо сини,
като лунните нощи
между пролет и лято.
Из пределите скитат ...
2.2K 14 18

Среднощен мотив

На В
Рисувай ми дом, светлина и прозорец.
Препускат миражи по нощните пътища.
Когато те няма, аз сам си говоря
и пия тъгата на будните сънища. ...
924 7 13

Фигурна рулетка

Земята се върти около оста си
със седем милиарда земни страсти.
Превила гръб, безмълвно носи
мечти, надежди и въпроси.
И пори космоса сама ...
597 1 6

Да сме готови за бурята

Небето над нас сега е безоблачно.
Пълно безветрие. Тишина и мир.
Мир и блаженство.
Но там някъде. Отвъд хоризонта.
Там се ражда бурята. ...
707 1 2

~

Насъбрал се жар сърцето таи,
след всяка горчивина, фасът
приятел верен до него пламти.
Цигарата не ще му навреди, а
този незабележимия с образа ...
962 1

Щом носиш ми обич

О т сутрин до вечер,
Б ез да го искам.
И да си далече,
Ч увствам те близка.
А з, на обич обречен, ...
630 1

Наградата

Колко вселени завладя?
Не за да ги притежаваш,
а за да препуснеш из тях,
без някога да съжаляваш,
че устремът ти те е спънал? ...
1.4K 2

За Ангел мислех те

За Ангел аз те мислех и те обичах,
защото Ангелите умират без любов...
Но не знам дали не съм се лъгала
и днес те питам:
Ти Ангел ли си или си Демон най-жесток? ...
1.2K 1 4

Есенни уроци

Есента е... многолико и сложно понятие.
Днес тя кротко ме учи да я разбирам –
с боси стъпки по шумата пише соната
и нехайно оставя вятърът да я изсвири.
После ме ослепява с най-светлия лъч, ...
2K 5 9

Крехки

Колко сме крехки, колко сме чупливи,
а се държим сякаш сме от стомана?!
Духът крепи ни, затова сме живи,
и него трябва ловко да измамим.
С илюзии се храним и с надежди, ...
686 5 6