Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Жилетка

Я подай ми, мила мамо,
жълтата жилетка.
Че да ида да потърся, мамо,
на онези сметка.
Не плаши се, мила мамо, ...
1.4K 1 1

Неистово

Светът затвори ме в космическа бърлога.
Ще трябва да прелистя сто по сто небета.
И да изпиша Словото от алфа до омега,
затънал в тинята сизифова на боговете.
Неистово е сгърчена на листа бял душата. ...
1.2K 18 12

Лабиринт

Припламва мрака
от непокорните
ми мисли...
Среднощно бдение,
съдбата - разнищва! ...
1K 6 9

ЧРД!

Честит рожден ден, дъще!
Сърцето те прие
и си част от него. Късче,
което топли моето момче.
От нас далече. ...
811 6 9

Пиромания

С кибритена клечка във джоба
напред през живота вървя.
Къде и кога да я драсна?
И как да намеря дърва?
Какво да е? Топла камина, ...
1.8K 2 6

Легенда за "Мелнишки камък"

Било време тежко. Невиждано робство.
Тъ̀нел в чернилка български род.
Орди турски вилнели, отвличали горди
моми и невести, без сра̀ма от Бог.
В голям страх живеели бедните хора ...
909 7 10

Стих

Тъмна нощ, звездите липсват...
Магията изчезнала далеч...
А листът празен ти напомня
Поета в отпуск ли е днес.
Шантави звезди в тъмата светят. ...
747 1 6

След мен и амин!

Стоманени нишки под меката плът,
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.
В небето се взирам, дори да пълзя, ...
860 14 20

Наздраве

Седни да пием двама тая нощ.
Налей вино и нека е пенливо.
Ти знаеш. Моята любов,
не се помества в чаши. Не си отива.
Наздраве!За споделените мечти. ...
802

18+ След празника

СЛЕД ПРАЗНИКА
Тътен глух разбуди мрака,
сетне гръмко излетя,
като щурмов изстребител
собствената ми пръдня. ...
835 1 3

Приказка

Дай ми книгата направена
от есенни листа,
с щипка смесени
звездни прашинки и
лунни песeчинки. ...
840 2 6

Реалността е...

Реалността е
художествена условност,
свободата
е фикция.
Аз съм пеперуда ...
653 6

Бойко творецът

Златно време е настанало -
Бойко сътвори вселената -
дъги, тангенти и всичко останало
след народната власт - червената.
767 1

Маска

Понякога изпитва всеки нужда
да бъде по-различен, а не той.
Със трепет си поставя маска чужда –
на мъченик, тузар или герой.
Несигурно по улиците крачи ...
1.8K 5 3

Снежинки

Вали, вали, белее...
Насам-натам живеем.
Напред-назад пилеем.
Оттук-оттам се смеем.
Тежи, боли, лелеем. ...
2K 3 4

Почти бял пейзаж

Безплътният дим на самотни селски комини
обрамчва леко небето накръст, като панделка.
То е бледо, толкова бледо. Почти е незримо.
Сякаш нощеска неспирно са плакали ангели.
В белия двор една дребна женица, почернена, ...
2.5K 8 14

За честта на единака

Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.
Брутално горд до съхнещия корен ...
1.2K 10 6

Потърси любовта

Не търси любовта там, където я няма.
Не търси любовта там, където тя е измама.
Не търси любовта където блести и лъщи.
Не търси я под формата външна.
Потърси любовта в честните очи открити. ...
1.2K

Улица Желание

Всички срещи ни отвеждат
до една и съща улица,
защото там се крие залезът,
а изгревът е повече от сигурен.
Там въздухът трепти от нетърпение, ...
723 2 2

Топо̀р от слова

Всеки носи товар като твоя,
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...
866 2 6

Влакове

В часа полунощен на перона е шумно.
Идват от знайното минало прииждащи.
Фойерверки озаряват секундите лунни.
Шампанско се лее и целувки бликащи.
Потеглят влакове към бъдеще незнайно, ...
609

Дванадесет - Януари - три

Не ми се търсят думи. Вече не.
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши. ...
873 11 29

Сами

Как е хубаво
в прегръдката ти –
топло,
закътано,
уютно… ...
1.5K 5

Твоят свят

От желания роден
и с надежди нарисуван,
свят, с мечтите украсен,
в сънища недосънуван.
На дланта си го побрал, ...
769 5 7

Той е мой

– Вчера я на крыльце его ждала.
– Отби се пътьом в нашта махала.
– Я сделала ему венок из роз.
– Вечеря му приготвих, бе мой гост.
– Он подарил мне свой носок. ...
746 1 4

...

Ако бях художничка,
щях да рисувам само ръце.
Те са първият повод
да зачитам забравата.
Ако са вдървени ...
638 2 1

Аз вярната посока пак ще диря

И ако пътят ми накрая се окаже
самотен лабиринт без ориентири,
не бих си и помислила да се откажа,
аз вярната посока ще издиря!
Дори да съм попаднала в капан ...
1.2K 2 4

На една угаснала днес звезда

Луната застрашително виси -
оголен сърп, на края на небето,
Звезда самотно се откъсва,
със светла диря забива се в морето.
Изчезна безвъзвратно ...
1.4K 5 8

Послание

Един цар, някога живял
щастливо в свойто царство,
но ето че се разболял
и никакво лекарство
да го избави не могло ...
1.2K

Обслуга

Волно-неволно, волю-неволю;
Пишат, рисуват, създават, творят!
Дращят, разкъсват, с кафяво размазват,
кървави четки се впиват в народния гръб.
Ние сме интелигенция! Това е изкуство! ...
1.9K 2 2

До дъното на душата

До дъното, в душата моя стигнах,
до дъното дълбах безспирно аз.
От толкова обръгване притихнах
и раните превърнаха се в страст.
Обръщах го с хастара му – живота, ...
1.3K 5 5

И казвам си

И казвам си „Не можеш да продължиш…“,
и после стискам зъби и потеглям…
И падам, но после с усмивка на лице,
изправям се отново… Тръгвам.
Защо ли толкова ранимо е сърцето? ...
823 4

Благодаря

> Не се оплаквай в себе си дори...
>
> Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белега стърчащ, отблъскващ, ...
929 7 12

Подсмисъл

Винена мушица малка... над бурето кръжи.
Тъмно е но знае, че свещ ще заблести
в мазето тъмно, хладно човек със кана във
ръка до бурето застава налива си мечта.
След миг, отново... по стъпките разбра ...
816 6

Пълна рима

непълнотата
на пълната рима я
изкупи стихът
.....................................
непълнотата ...
637 5

Ще могат ли...?

Застина болката, заспа в очите
окъпани от гланца на дъжда.
И скри лице от ударите на лъжите,
градушка бие в стъкло на тишина.
Ще могат ли изсъхналите клони ...
728 4 10