Стихове и поезия от съвременни български автори
Допир
и от хиляди дни те обичам.
Редовете ми пеят за теб –
пожелано в света ми момиче.
Аз летя от душа на душа, ...
Тя
Не можех да ги видя даже - светлината се изгуби и замени я мрак студен.
На колене застанах - не да моля, а защотото съм сковен,
Не мислех, че ще мога повече да стана щом не искаш да си вече с мен...
Дори и времето като че ли заб ...
Осмисляне
където да излъжеш е нормално.
Пътечка вярно има глупостта
да бъдеш прям с другия е жалко.
Живеем в неморални времена, ...
Дайте!
посока, безкрайност и още ...
С крилете си нека гребе
възторга на влюбени нощи.
На вятъра дайте море ...
Моя уморена любов
Къде си? ...
Търся те!...
Каквато те знам!
Любяща, не взискваща, ...
,,Нашата държава"
Управляват ни, някакви политици, които
правят се на светици.
Анархизъм и корупция - всичко вече е
проституция! Протести безброй, няма ли, да ...
Та казвам ти...
българи с мохамеданска вяра!
Не ни смятай за сираци,
че и наша майка е България!
Но влачим тежкото бреме ...
Моят свят
Усмивка сияйна на малко дете,
полет на птици две в синьо небе,
вятър- немирник в моминска коса,
тревата, окъпана в нежна роса- ...
Самопреценка
а искам аз с вода да се напивам.
Не искам аз за въздух да въздишам,
а винаги свободно да го дишам.
Не искам аз във тялото да тлея, ...
Кръвно отмъщение
аз зная... че ти си по-смел...
аз зная... че ти си по-силен...
аз зная... че си по-умел...
аз зная... не съм толкоз умен... ...
Когато майката плаче
Завърта се чекръкът на живота с хиляда оборота.
От небето усукана прежда загръща като мрежа сърцето.
Забиват се иглите като стрели в душата и майката плаче
с глас, плаче и тихо. Плаче денем, плаче и нощем. ...
Преди да им се обречем...
Да, знам, не трябва да си с мене,
Вече имаш си официална твоя бъдеща жена,
А пред мен е категоричен пръстена годежен,
от него, очакващ да чуе заветното „Да“... ...
Да бъдеш щастлив
искам на всеки да помогна,
животът е устроен да бъдеш търпелив,
искам в мойте очи – да си щастлив!!!
Да бъдеш щастлив, ...
Служба
Архиереи в позлатени одежди
водеха празнична служба...
Строги,намръщили вежди,
сякаш бяха там по принуда. ...
Капан
захвата на човешката ми клетва.
Понякога проклинам младостта,
за вдигнатата нависоко летва.
Как, с болката във всяка кост, ...
Ореол
е поръбена с мрак и прах.
Мастилото капе пак: грях! грях!
Светостта не попива.
В очите – стаена жал. ...
Легенда за нестинарката Нуна
в бряг потулен на река Велѐка,
селце най-китно в Странджа планина,
прибрало българи с`съдба нелека.
Че робство ширело се отоманско ...
Кое ли?
И по-мъдър.
Животът яко
душата ти
изтисквал. ...
.
Ти не разбра. Не повярва.
Беше светът като остра игла.
Беше денят като брадва.
Ти от мечтите излезе навън. ...
Потъване в бялото
снегът пред мен набира сила.
Не помня? – бях, или не бях
душа под него подслонила,
из простичкия мой възторг ...
Следа
Тръгни по нея, ще ме срещнеш скоро.
Край пътя съм... във резеда дръвце.
Чуй, вейките ми! Ще ти проговорят...
Ако не чуеш, повдигни глава. ...