Стихове и поезия от съвременни български автори
Житейски размисли
Аз все вървя напред, тя все след мен.
Настига ме и като сянка ми е вярна.
Животът ми без нея би бил сгрешен.
Знаеш ли, че свикнах да понасям всичко. ...
... за уловения смисъл думите нямат значение.
Познавам смисъла. И пагубната дързост.
Орловите криле над тази бездна.
На сянката – вълненията мъртви.
Летата дето в есен бавно чезнат. ...
Добрите приятели
Добрите приятели са като звездите,
не винаги ги виждаш, но знаеш че са там.
В теб те живеят, в душата, споделяш мечтите,
с тях ти никога не ще останеш сам. ...
Тринадесети петък
виждайки как другите хора страдат?
Как да искаш да си още жив,
щом трупове край тебе падат?
В дяволския ден от мрачната година ...
Любовта ти
Недей!
Не искам да чувам тази лъжа
и да паля душата си с въглени.
Не ми казвай, че съм завинаги! ...
"Началото си търси края"
разпуснати коси да помечтае,
защото имам ножица една -
"началото си търси края".
Настъпи цвете сляпата луна, ...
...
по правило не бива да е тука.
Снежец ефирен в есенния ден
пътеката е скрил. Останах глуха
за новия сезон, за ромоленето ...
Хайку
Косачи клèпат косѝ.
Връщам се пак там...
Първа копка
Недалеч, към средата на времето,
даже малко по-близо от там,
между събота, теб и неделята –
първа копка ще правя за храм. ...
Живей за мен
но комфортът да живееш ден за ден...
Би ли живял за мен?
Би ли умрял за мен?
Би ли ме следвал и във мрака, ...
Искра за живот
че прободе, соколе, жална, още и свята,
там догдето ти взора, жарен, яден облита,
черна, алчна ламя, жална земя помита.
По земята обична, черни змии се оплитат ...
Джендърско
почернихте нашите мечти.
Статистици в чело ни нареждат,
а сме все, където и преди.
Все последни, гоним си Михаля. ...
Нахалница
Нахалница! Как да ти говори така си позволява?!
Бъди мъж и затвори проклетата й уста -
на онази кучка - Любовта, която настоява,
че трябва с мене да се срещнеш пак....
Изгубен пъзел
Не ме подреждай
от разбъркания пъзел,
разпилян в годините...
От толкова препъване, ...
Морените
на Рила във морените.
Разгледах дните си
и спомних си за двама ни.
Небето, ...
Направете го
С топли пръсти пишете.
Колко много потребни сте.
Как отгледахте цвете.
Нощем будни сънувате. ...
466
Къде я откри?
Има бодли,
Виждаш ли ги?
С тези бодли ...
Безкрай
победих и човешкото зло –
и на моята гара ме чака –
възкрасиво, момиче едно.
Залепих на върха ни надежда, ...
Жената на Поета
красива, нежна, истинска жена!
Видя я и се влюби той веднага,
подаряваше и рози, цветя на любовта!
За нея той редеше рими и слова, ...