Стихове и поезия от съвременни български автори
Какво като роден съм бил със "риза"?
че аз съм бил роден със "риза”*.
Тя, милата, не ще ме мами.
Та, късметлия съм, излиза...
В годините назад се връщам – ...
Динозаври
Знаем, че сме доста ретро, диви.
Въпреки, напротив и напук,
ние, динозаврите, сме живи.
Виждаме във вашите очи ...
Тихо
туй що земята повратно преобръща.
Мойта сянка тръшка се, бленува
и не ще зли лица да връща.
Там където полята сливат се с душата, ...
Моята сълза
Тревога, радости, тъга и болка,
обиди нагарчащи и тихи протести...
Вълнения всякакви – вълшебни моменти,
възторзи, проблеми, спомени трепетни, ...
За Хекрeдел
света да стане по-красив
и Злото с пръчката ще погна,
и от това ще съм щастлив!
Но по-късно, като пораснах, ...
Пътят на Апостола
Вярвах в пътят на Апостола.
Вярвах в доблестта, честта и смелостта.
Вярвах, както вярват в приказките, малките деца.
И след много избори, мандати, цветове и знамена, ...
Само днес
да си влюбен, не мъдър.
С две по-горни октави
да запееш зад ъгъла.
Само днес да догониш ...
В дълбините
в дълбините на своето лоно…
Като перли с черупка-сърце,
скрити в шепа солена отрова.
Неизпратени нежни писма ...
Българско наричане
"наричане"... с най-простички слова,
да стане тайнство дивно, хубосия,
разпалващо огнището-душа.
Със сълзи чисти, пита ще замеся ...
Загуба
- Загубихте къщата си.
- Това са просто някакви тухли!
- Загубите парите си.
- И без друго здраве и любов не могат да купят! ...
Той НЕ ме обича
Защо очите му от морето по-сини са и по-дълбоки, по-безкрайни?
Защо влюбих се във него, когато нямаме едничко общо
нещо, за което да се хвана, и чувствата ми ще останат тайни?
С чар ли покори сърцето ми или със случаен поглед, който хвърли ми ...
Като вола
или след себе си остави,
на тази черга ще лежи-
партината така се прави.
Но като вола щом зарие, ...
Два кладенеца
с лудата, пречистена вода,
където хвърлял си монети
с надеждата да прекроиш света.
Когато там лицето си измиеш ...
Като поток
в тишината и сърцето ти,
цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните,
за самотата пленила нашите сърца.. ...
Без френски абордаж
от мидена черупка се изхлузи.
Трамваят ли с металния си звън
погали на мечтата морска бузата?
И нарисува споменът за мен ...