Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Влача си камъка...

Влача си камъка, заякна ми шията.
Понякога се оплаквам, друг път нехая...
Да? Слушам те? Казваш ми, че не си от тия,
дето едно ми говорят, а друго правят?
Вярвам ти, то и аз като теб съм същата ...
796 2

От мъка пия

Сърцето ми на две е разделено.
Не го усещам вече да е цяло.
От мъка сипвам си винце червено.
Ако няма, може пък и да е бяло.
Така минава моят ден. ...
928 1 4

Piano... pianissimo...

Шепни ми тихо... Тихо ми шепни...
Докрай опиянявай моите сетива!
И нека не ти пука, че мълва
изпратена от Дявола наоколо лети!!!
И да не те засяга, че в мълвата ...
1.2K 1 2

До скоро! (Липсваш ми).

Помня - късен
следобед.
Нещо, явно съм бил написал.
Вероятно за някакъв полет,
към нещо за мен, неорисано... ...
795 4 3

Любов има

За моята любима у мене всичко има!
Усмивка сърцата и поглед любвеобилен.
С упора от ръката съм топъл и силен.
В прегръдката сън и пролет навън -
насладата вкусна с утеха в гласът ...
1.5K 1

Пишман жена

Тълпата
твърди
"твърда"
или
"твърде мека". ...
968 1 1

В такъв период сме

Не всеки стон е болка от обида,
не всеки възглас – радостен фанфар.
Животът нишките от нас разприда,
а после подреди ни в битпазар.
Тъгата там не струва нищо вече, ...
903 4 6

Снегът тихокрил...

Тази вечер е празнична -
ще празнувам Живота!
Линейка извикай за мен...
Кой по-достоен за празник такъв е
от Хората в нея облечени в бяло? ...
792 1 5

Не ме наказвай!

Не ме наказвай с безразличие! Не ме наказвай!
Не знам, знаеш ли, колко много боли?
Не знам, знаеш ли какво чувства сърцето?
Не знам, знаеш ли как парят очите,
плакали толкова дълго, за една невъзможна любов? ...
877

Аз 9

Как ме иска денят, как ме вика
и прегърбен виси хоризонтът.
Наранява ме бесният кикот
на настръхнали два мастодонта.
Знам единия. Страст се нарича. ...
652 1

Надежда

Все още нощем плача,
а ти сам в леглото се въртиш.
Дали ще мога спомените да забравя?
Надявам се че времето ще отлети,
но и със него ти.
973

Пътят

Път, по който ний вървим,
път през друми и реки.
Двама с теб накрай гора
чакаме се в самота.
Път незнаен и зловещ - ...
903 1

С твоя смях можах дори и да летя

Свят излъчвал твоя поглед
В очите ти видях мечта
Всичко беше в теб прекрасно
Сила ум и красота
Усетих как растат крила ...
673 1

Патерицата на Сакатия

Днес Сакатия празнува -
вдигнете чашите и го приветствайте!
Съдбата го целуна
и сега се пъчи
достолепно. ...
573 1 1

Оттогава

Всеки дъжд е мисъл за теб
(а дъжда така ти отива).
Свежа роза, забравена в пет –
онзи час, в който с теб се откриваме.
Онзи ден, в който няма сезони ...
888 1

Любовна песен

Изгорях!
Изгорях като факла.
Станах на пепел.
Сега чакам вятъра.
Да ме разпръсне. ...
668

За да пътува с нея

Сврях се в корените на родословното дърво -
лабиринт безкраен от забравени кръстове.
Всеки носи своето земно, тайно същество,
на частици по разклоненията разпръснато.
Протягам ръце. Докосвам ги с пръстите. ...
821 2 1

Ще се науча да плувам

Разбра ли, че изгуби ме по пътя
и как зад борда паднала съм аз?
И боря се плахо да не потъна,
но не умея да плувам сама.
Ще се науча- ще шляпам и махам ...
918

За малкия човек в обществото

Мечтите на малък човек,
Породени от моментен изблик
От глупост, от липса на опит,
От неизвестното пропит.
Ръси той въображение, твори. ...
998

Bъв южния парк

Препича слънцето на мойта синя пролет
и пухчета във въздуха летят,
в тревата съм изтегнат аз на воля...
О няма сили кефа ми да спрат!
Във София, дойдох за въздух в Парка, ...
1.1K 1 1

*:*:*

биполярна личност съм аз
всичко в мен се обърква
дяволът един час е с нас
два часа ангелчето в мене хвърка
някак си обичам от сърце ...
539

Носи изправен своя кръст

Богат или пък беден, черен или бял...
Важното е, да си някому потребен.
Не взимай повече, отколкото си дал.
Бъди обичан и след дъх последен.
❤️ ...
1.2K 2 5

Без моето слънце

Зад облак слънце се скри,
болка в сърце се появява.
Без теб не мога, разбери,
но душа напразно се надява!
Идва тъжна зима, ...
791

Дете на Сиатъл

Така се оказа накрая.
За теб, когото видях
на сто метра пред мен,
сред хора възторжени
и от когото попих всеки звук, ...
977 1

***Беше мой дъжд...

Беше мой дъжд.
Нищо скрито-покрито.
Посред белия ден -
майски дъжд
напоителен... ...
691 2 2

Капризите на Пловдив

Излезнал от прахта на времето и историческите скази,
въздига се град Пловдив на върха на днешния си звезден блясък.
Като избримчени от сиво ежедневие се движат човешки нанизи
и по притулени сокаци притихват с утринния звънчев ек.
Спокоен, Филип Втори Македонски дига десница с тържество, ...
833

Посветено на поетите

Поетите са многоцветно птиче ято,
дори чупливи да им са крилата,
в есен, зима, пролет, лято,
рисуват със сърцето красотата.
Танцуват в ритъм с бялата мечта, ...
729 2 3

Да се разлюлеем

Не съм дорасъл да те уча, но ти растеш ли или дебелееш!?
Щом хвърлил си калъча, дошло е време да се разлюлееш.
Щастлив ли си или си труден - желаеш всичкото да бъде твое?
Да бъдеш искаш повече от мен, а после чудиш се това какво е!
Така е сложно да се разберем. Копираш мисли - не чуваш, а говориш. ...
1.7K 1 1

Ако знам какво е любов, то е заради теб

Ако знам какво е любов то е заради теб,
узнах как да чувствам и как да не искам да губя,
видях душата отвътре и не искам да излизам навън,
чух гласът на обичания
и не можех да спра да обичам, ...
1.1K

Зорлем

В българския парламент
,,любимите" ни депутати
правят нов експеримент -
надуват своите заплати!
И политат с тях нагоре, ...
1.5K 6 5

А Бог е тъй високо и зает...

Когато в грях израства всяка грешка,
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.
Убива нощем граховото зрънце, ...
690 15 16

Балерина от моите нощи

Като жилка на нежно листо,
разположена точно в средата,
тази мисъл хиляда по сто
нови мисли ми ражда в главата.
Като хапче, което сладни ...
659 10 8

Принце

Да. Ти си принцът.
Умният. Красивият.
Но приказката свърши,
принце мой.
След век очакване ...
865 6 17

Бронзова камбана

Накацват ме спомени,
оловни пеперуди.
От рудника на времето отминало
долитат... Една по една...
Натежават в деня ми ...
794

Ти

Красиво утро, слънчев ден
цветя горски и бриз морски,
слънце гали страните ми,
вятър гони мислите ми.
Че не вижда душа ранена, ...
995