Стихове и поезия от съвременни български автори
На Тихомир
Пет години в бяла светлина.
Пет години учиш ни в отплата,
мост да изградим към Вечността.
И по него мислите да стигнат ...
Аршин за живот
Моят ръбест аршин и не пасва на всеки –
ръбовете му рибята кост са в гърлата,
плоскостта му – капан за злодумския екот.
Имам къси ръце, но с размах надалече – ...
Дали боли
Дали ще липсвам и нечии сълзи ще капят ме, доде дълбоко в гроба не легна?
Дали ще плачат, докато река ме буйна отмие и щастие моята мъка затрие?
Докато отново друг не замине и своята скръб пак тук донесе?
Дали ще ме носят в сърцата си те ...
=44=
Какъв е смисълът от буквите ако не могат да стоплят едно сърце
Какъв е смисълът да кажеш нещо ако отсреща е празнота
Какъв е смисълът да пишеш ако се губи всичко в утринната мъгла
Какъв е смисълът от красотата ако отсреща е тъма ...
Вървя сама
след себе си оставям пресни дири.
Събирам спомени, обиди и как да постъпя,
при мене спират музика и пеещи лири.
Тук ли си още или те няма, ...
Въпросителни
с морето
очакват ни очите му
зелени.
Ще ми прости ли то ...
Мъртва е- щом я открия!
дружките сабат си правят,
пратиха гарван, с депеша до мен,
писах им да ме забравят.
Снощи щастливо с метлата летях, ...
Стая с оранжеви стени
И тя е пълна, и е празна.
Напрягаш се да видиш светлини,
А има само тишина омразна...
И в кратък миг долавяш слънчева следа, ...
Линията на Живота!
изглежда права и изпъната така,
че тръгнем ли към себе си ще стигнем
кажи-речи веднага и сега.
Така е, да! Ала погледната от ляво ...
Сонет за небесния творец
там, дето шушнат ветровете,
за малки капчици роса
е жадно всяко крехко цвете...
Там, в тая дива красота, ...
Усетих как ръцете ти ме галят!
ръцете ти ме галят
потънали във розова мъгла...
Видях -
огньове нежни палят ...
Тази нова Земя
на сто планети от мен.
Ех да имах крила...
ще скъся този ден..
Тази липса тежи ...
Изгубена
красива дреха,
парфюм омаен,
целувка мека
или пък фигура изваяна? ...
Слънчеви усмивки
с шепа шарено-пясъчни миди от крехки мечти
и оставям следи по златистите парещи дюни,
като капчици перли, по които да тръгнеш и ти.
А вълните, лудуващи нежно с косите на вятъра, ...
Такава любов
той – ръката, аз очите да бъда.
Щом се мята от болка ръката,
очите да плачат.
А ръката грижовно сълзѝте им ...