Стихове и поезия от съвременни български автори
Паднал си, ставай
Няма кой друг, сега да те вдигне!
Сам направи го, прощавай
и премини всичко, което те стигне!
Ставай! Не стой там на колене! ...
Щастлива
Но не искам да плачеш...
Искам да си щастлива...!”
Обещавам
от купеста ябълкова облачност,
мазните петна ще се отдръпнат
за втора възможност.
Тогава обещавам да подредя ...
Сбъдване
И добра. Ще постегна крилете -
че от дълго вървене са потънали в прах
и перата им капят, безцветни.
Ще забравя да бързам. Като малко дете ...
Невидимата нишка
и Зимата се кани да си тръгва!
До печката,над кофите с брикети,
позастарял човек се е пригърбил.
От пейката го гледат през насмешка ...
На какво ухае Животът
между Хамбург и Ладера Ранч?
Колкото е това разстояние,
толкова е и диаметърът
на сърцето мое. ...
Кажи, че ме обичаш…
разлей мастилница по роклята ми бяла,
закрий с ръце пак двете ми очи,
дори, когато в тъмното съм спряла.
Играй със мен на знаци и любов, ...
Нощи
Влезе в голямата стая
Настани се в едно кресло
Зачака спокойно нощта
Беше прозрачна ...
Две очи
бели облаци като красиви мъгли
и душата моли с крехки слова.
Слънце и лед събрани в две очи,
а в тях толкоз самота ...
Ентропия
търсят изход от този въртеж,
Блъскат се и се мъчат да минат през процепа тесен, но оттам може да минат само една по една, никога заедно
Невидима ръка започва да ги подрежда в колона една зад една,
измина един свят време преди първата да премине през т ...
Богоявление
знак за успешна година!
Старец чегърта с пръсти
замръзнали дребни монети.
Клошарят топли с дъха си ...
Будилник за Господ
Низша съм родена, зная,
нищетата ме преследва –
сутрин – в празната ми стая,
вечер – в сухия ми хлебец. ...
Надценено
Такова многословие,
че ти се иска да прекъснеш този крясък.
Обичам говора.
Във думите се крие тишина, ...
Политкоректна мравчова сватба
седи Олелейчо
и гледа капчучка
как свири с дудучка.
На цветчо калинчо ...
Добро утро, Море
с въздишка на мека и топла вълна...
Тихо при мен да угаснеш избираш
Море от надежда, огледална душа!
Като с нож самотата ми сива раздираш... ...
Свобода
обичам да плувам в твоите води...
Самотен и Странен - Весел и Щастлив.
Струят мехурчета около мен и вихър от вълни прелита
и в Бялата Дълбока Тишина - Едната Радост е Сама.
В края
косите посивяха,
но спомените върнаха
„Какви години бяха!“.
Похлупени от времето, ...
Балада без припев
припяваха с немощен глас
на същите мисли отшелници
дежурни във късния час.
Какво да ги правя тез клетници ...
Неспокойна Душа
Ти блестиш и гориш
с пламък толкова близко-далечен!
Туй е тежка Съдба –
да рушиш и градиш ...
Лично мнение
има ли в него душа?
Е ли тълпата фатално безлична
или пък няма тълпа?
Тези които се имат за вещи ...
Следи от сняг
Стъкла премръзнали припяват
мелодия с протяжен звук,
мисли снежни в мен навяват.
Обвита в бяла пелена, ...
Цинично - откровено
нито да ми се прави на оригинален.
Щом е станал нагоре със задника -
айде у лево - в графата "забравен".
Не искам да слушам философии дървени. ...
Не толкова самотен зимен ден
висулките едва-едва блестят,
и сякаш времето е спряло,
единствено снежинките валят.
Земята се е сгушила, ...