Стихове и поезия от съвременни български автори
257.6K резултата
Родина
Ти ще останеш тук:
в ухание от разцъфтяла роза,
в подбалканското поле, на юг
с тракийските си коловози.
Ти ще останеш тук, ...
в ухание от разцъфтяла роза,
в подбалканското поле, на юг
с тракийските си коловози.
Ти ще останеш тук, ...
1.1K
10
21
Някъде високо
Изгаряща от огъня ти,
там,
насред мъглата коленича,
зная
зад обаянието си ...
там,
насред мъглата коленича,
зная
зад обаянието си ...
1.2K
1
Преходни и вечни
Едно листо танцува в ореола
на дишащата още топла шума...
Безсрамно гола дългата топола
със вятъра измéнчив се целува.
На слънцето последната въздишка ...
на дишащата още топла шума...
Безсрамно гола дългата топола
със вятъра измéнчив се целува.
На слънцето последната въздишка ...
942
14
10
Последни ноти
Гальовно стържат тишината
на ситното ренде. Допяват
сетни си строфи за мелодични топлини.
Щурците още чакат милост,
на слънчев благосклон, ...
на ситното ренде. Допяват
сетни си строфи за мелодични топлини.
Щурците още чакат милост,
на слънчев благосклон, ...
891
1
8
Обещаното
Речено бе – да е сторено,
в светлината на общата ласка,
дето сваля човекът своята маска.
Дето гасне и чака – в общото тъмно
да пристигне… Да посрещне… ...
в светлината на общата ласка,
дето сваля човекът своята маска.
Дето гасне и чака – в общото тъмно
да пристигне… Да посрещне… ...
867
2
6
И отново е нощ.
Намигване към Надежда
И отново е нощ... Стелят покрив мъглите.
Тротоарите мокри изпод стъпките скитат.
Всички котки на тъмно са само черни и сиви.
Капят капки по стръмното над листа мълчаливи. ...
И отново е нощ... Стелят покрив мъглите.
Тротоарите мокри изпод стъпките скитат.
Всички котки на тъмно са само черни и сиви.
Капят капки по стръмното над листа мълчаливи. ...
1.2K
11
14
Е, как бе?!...Виж се, че не си добре!...
Понякога съм безпричинно весел -
и блика смях от моите очи.
В такива дни избива ме на песен,
навред гласът ми радостно звучи.
Понякога съм безпричинно кисел - ...
и блика смях от моите очи.
В такива дни избива ме на песен,
навред гласът ми радостно звучи.
Понякога съм безпричинно кисел - ...
1.6K
14
23
Живот на кредит
Живота дава кредит. Голям и без въпроси.
Бележи те със име, със някакво клеймо.
И знае, че на края винаги ще просиш
възмездие,
вярвайки във своето добро. ...
Бележи те със име, със някакво клеймо.
И знае, че на края винаги ще просиш
възмездие,
вярвайки във своето добро. ...
1.4K
5
12
Болка
Думите ти - копие пробождащо сърцето,
Забиват се със всичка сила.
Не мога да посегна аз да се избавя
От болката която следва.
Докосвайки ме нежно, ...
Забиват се със всичка сила.
Не мога да посегна аз да се избавя
От болката която следва.
Докосвайки ме нежно, ...
1.3K
1
ххх75
Не ми бронирай цялото сърце,
Тъга! Пусни ме мъничко ... да дишам!
Със нежно виолетово перце
да мога всяка строфа да напиша.
Да обясня с езика на дъжда, ...
Тъга! Пусни ме мъничко ... да дишам!
Със нежно виолетово перце
да мога всяка строфа да напиша.
Да обясня с езика на дъжда, ...
858
1
4
Слагай усмивката
Няма как, мила. Не бива! Не става!
Трябва да свикнеш със тази забрава.
Както и с трудната мисъл, че още
все ще го търсиш в самотните нощи.
Ако успееш все пак да заспиш, ...
Трябва да свикнеш със тази забрава.
Както и с трудната мисъл, че още
все ще го търсиш в самотните нощи.
Ако успееш все пак да заспиш, ...
1.2K
2
1
Зора
Разкъсана
от болката в сърцето –
зората просия.
Небето се отвори
и слънчев лъч ...
от болката в сърцето –
зората просия.
Небето се отвори
и слънчев лъч ...
879
1
Есенна приказка
Слънчо блесна и засмя се.
Що да види, що да стори?
Посред пътя си поспря се,
с Облачко се заговори:
– Откога върти метлата, ...
Що да види, що да стори?
Посред пътя си поспря се,
с Облачко се заговори:
– Откога върти метлата, ...
2K
3
13
Не съм вече същата
Не съм вече същата.
Не се побирам в кръгозора ти?
Не всичко е да имаш къща
и детство отвън на простора.
Прости, че не споделям ...
Не се побирам в кръгозора ти?
Не всичко е да имаш къща
и детство отвън на простора.
Прости, че не споделям ...
740
Зелената грива на (след)живота
Нелепата представа, че си жив,
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.
Капнало. ...
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.
Капнало. ...
1.1K
1
Изгрев
Видя ли изгрева последен
Какво ухание донесе
Дъхът му беше много леден
Но ароматът му божествен
Не мога да му устоя ...
Какво ухание донесе
Дъхът му беше много леден
Но ароматът му божествен
Не мога да му устоя ...
794
Моят копнеж и аз
В едно легло лежа.
С очи леко мижа.
А до мен стои копнежа.
Тихо се обтяга.
Но този път не за мъжа. ...
С очи леко мижа.
А до мен стои копнежа.
Тихо се обтяга.
Но този път не за мъжа. ...
1.1K
1
Като поток
Като поток
Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти.
Цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните, ...
Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти.
Цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните, ...
828
1
