Стихове и поезия от съвременни български автори
Виждам те в съня си
Макар и да знам, че сънувам те
прегръщам и те целувам.
И знам пак ще се събудя
и ти няма да си тук, ...
Като река
опитваща се в нещо да се влее
идеята, че само да рече,
ще може всеки да я овладее.
Сама и със затворени очи ...
Разговор с мама и тате
Не ги усетих как отлетяха.
Нанизвам безброй причините,
че съм още далеч от родната стряха.
На гроба ви сигурно трева е пораснала, ...
Втората миля
Втората миля започва, където е краят –
стъпил във нищото, тръгваш по Млечния път.
Всички надежди зад теб върху свещи изгарят,
само че всички звезди на небето блестят. ...
Отново скитам в олисялата гора
Листата вчера бяха горе - днеска са в краката.
Пътеката се е завила с одеало.
Жълтее есенно високата трева
и ромоли край нея тихичко реката ...
Докато са живи Поетите
А кайсията аз.
Ала тъй, че плодът и при тебе да пада...
Зная, светът е богат и голям...
И снегът е красив! ...
Ухание на ръж
реши далеч да ме отвее,
аз паднах в цъфналата ръж –
едва успях да оцелея!
Надвеси се над мене Мъж ...
Влюбена рапсодия...
остров си,
но щом и ти вървиш
към мен...
тъй както и аз ...
Фалшив свят
парите определят щастието наше.
Щом продаваме душите си, за да
се издигнем в очите на другите ...
Но себе си не можем да излъжем ...
Осъдени Души
Миг преживян, но вовеки отнеман.
То расте там и там се крие.
Сред цветята безпомощно гние.
Светове изпълват очите, ...
Тежко е
да гледаш цветето отгледано с любов
и над което си треперил е повехнало
в чужди ръце. Навеждаш глава
сякаш молиш за помощ, но няма изход.
Самота
Не отива за никъде – няма защо.
В образцовия дом, подреден от сърцето,
свиват смело осите бодливо гнездо.
Сто години вали – даже хлябът подгизва. ...
Мечтата на златната рибка
така съдбата отреди,
но всеки ден и нощ мечтала
от тинята да се спаси...
Видял ли си, лодкарю, беден, ...