Стихове и поезия от съвременни български автори
Удавена тъга
Следва поредната нощ над света,
Бог ще търкулне Луната по свода,
някъде, в някоя тъмна река,
буден копнеж по водата ще ходи... ...
До себе си
и не можах да заспя, защото играх,
и си говорих, и се протегнах,
и си се заливах от смях.
После се питах: ...
Quo vadis… homine?
привлече погледа ми фина красота.
Една полуразцъфнала пленително
тъй нежна роза в белоснежна мекота.
Така е изумително вълшебна, ...
Крах
войната съсипа града...
след дълги години
тя падна...
Великата ...
Ще ти идвам в мислите незрими
сам-сама да не си във нощта,
щом почукам – врата отвори ми,
че пристига със мен любовта.
За прегръдка ръце ли разтворя, ...
Само душите
с техните тайни закони.
В тъмни усоища влажни
мъката щом ни подгони,
само душите ни знаят, ...
Родина
К'ва е тая Родина.
Все по-мизерна е всяка година.
Отиваш към Морската и...
„Дай, кака с'тинка!” ...
Статисти
но главните роли вече са заети
за нас остават онези на статисти
почти невидими със първи имена
участваме в написан не за нас сценарий ...
В тази тишина ...
мълчаливо се научихме
да четем по устните на чувствата.
Да се докосваме,
почти неуловимо, ...
На 40
Готова да приема всеки миг като подарък щедър.
Доволна от това, което имам, щастлива за това, което предстои.
Не остарявам. Душата стара не може да лети.
А моята разтваря своите криле във ранно утро. ...
Обичам те ела
Подай ръка!
Подай горещи длани!
Докосни ме и живот ми дай
вечер съм умиращ лебед, ...
Втори шанс
Постепенно бавно се променяме с годините
Търсачи на усещания събираме ги в нашата глава
Сърцето силно тупти от тези емоции
Но не винаги всичко минава гладко ...
Броя овцете на съня ти
Часовници без дъх и силуeти,
тиктакат бързо през сълзи и смях,
не разпознават тъмно или светло.
Брегът, на който млъкнала стоя, ...
* * *
"Кафе – с мълчана вода"!
На дъното – Ти!
И ще помня тези имена
Анастасов, Делчева и Аламанчева.
Още много други, през годините родени,
орисани от тяхната съдба, да ни забавляват.
Помня техните усмивки на лицата, ...
До неотдавна мечтаех за нас
само ти попълваше празноти и липси,
но пазя тайните си на хартиен носител,
ала и писането чак се обезсмисли...
Съхне мастилото... с ръце треперещи ...
Сълзите на Орфей
Мечтая си за суха бяла риза.
Реката ми напомня Стикс, лодкар, гребло...
Орфей от пещерата на душата ми излиза.
Какво забрави вътре, клет Орфей? ...
* * *
Не може да клонирате Апостола във някой бъдещ „безпогрешен“ вожд,
защото е неизмерим титан и носи в себе си неповторима мощ,
несравнима с никое съществувание и всеки опит е обречен на провал.
Кой би сравнил прекрасен слънчев ден с безлунна, непрогледна нощ?! ...
*** *** ***
ще си я пазя чак до сетния дъх.
Да ми напомня вечно за да не забравя
океанът от сълзи който по тебе излях.
Капка солена вода превърната в камък, ...
Дъжд
Небето плаче, а градът все още спи.
Събуждам се сама и приветствам дъжда,
с чаша кафе в ръка.
Нетърпелива съм да изслушам ...
Спи,спи
в унес ме люлее твоето име.
Ти - сънен спомен, мечта, тайна,
едно момче на двадесет години.
Защо не си тръгваш от мене? ...
Еротично
Няма друг като него
с толкоз жар да обича.
Види ли ме, веднага
почва да ме съблича. ...