Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Здравей, приятелю

Здравей, приятелю! Ти, който
плахо зад оградата надничаш.
Не се свени! Домът ми е отворен.
Влез вътре. Хлябът ми опитай.
Солен е, да! Понякога горчив е. ...
1.7K 2 5

Любов и омраза

Любов и омраза
Любов и омраза, те винаги са сами,
понякога са в нас, в нашите души.
А те са близки като две сестри,
сестри близки и много далечни! ...
767 1

Декемврийско слънце

Когато утринта очи разтърка
и се събуди в мразовит декември.
Сребрист пейзаж студа навън забърква –
ледът е заблестял в искрящи перли.
В небето засиява нежно Слънце ...
910 5 5

Гладен вятър

Вятър лèден пак се мръщи,
гладен е за още зима.
С дядо, баба вкъщи
пак до печката сме трима.
Иска май при нас да влезе, ...
866 4

Свикнах и без тебе да живея

И без тебе се на учих да живея,
но още много силно те обичам,
всеки път, когато виждам те с нея,
признавам си, боли ме, не отричам!
Щом е по добра от мен, ...
592

Еретично

От този свят ще си отида
безбожник – мръсен атеист.
Ликa Господен не ще видя.
И къпан, пак ще съм нечист.
Ала това не ме тревожи. ...
962 1 5

Словото – Святото

Когато Магията си тръгне от мене,
даже до вратника не бих я гонила.
Не се и питам тогава що я пропъди,
имам ли вина за надежди изгряващи.
Магията не подлежи на разгадаване. ...
842 1 2

Топла целувка

на Габриел
Ей така, неочаквано дори за мен,
получих от детето топла ласка!
Небето, декемврийско в този ден
сияеше с кристалната си маска. ...
1.2K 8 35

Ти каза, че ме четеш и аз прописах

Ти каза, че ме четеш и аз прописах,,,
Ти каза, че ме обичаш и аз запях…
Песните ми дали някой ще ги слуша,
дали в душата на някого ще оставят следа?
И бързам думите си да запиша, ...
708 1 2

Късна есен

Глъхнат страстите. Помъдряват очите.
И не пръска искри моят смях.
Тънък сребърен вятър замита следите,
по които към тебе вървях.
Тиха есен прегръща земята. Вали. ...
1.9K 2 5

Танцуваш в сърцето ми!

Тази вечер съм трезвен!
Не защото жаждата, която събужда във мен
копнежът по теб е спряла да ме мъчи,
а защото искам да усетя всеки миг
в опианяващото ти присъствие ...
1.3K 3 8

Приказки за нас - Дилема

На времето в забързания бяг,
в най-важната за всеки дума “Ние”,
се крие онзи тежък впряг,
способен да въздигне, или да убие,
вкуса на избора на страст, ...
899 6 10

Вече не броя

ВЕЧЕ НЕ БРОЯ
Вече не броя животите си.
Не са девет, но знае ли се –
човек съм, не мъркаща котка.
Имам възобновяеми клетки. ...
672

Прах и мъка, и пепел

Ти.
Си от онези мъже -
сладки като мед, горчат като отрова,
ти -
незабравим, обожаван, но и мразен, ...
2.1K 3 3

Само двамата

Целувай ме след като други ранихме,
целувай ме бяхме далече оттук,
от нашия стрък който с тебе убихме,
дълго бях с друга и ти беше с друг.
Целувай ме тази нощ и ме прегръщай, ...
1.4K 4

Липсва

В тази зъзнеща зима,
мирише самотно на теб...
... и какво, че отново вали
в тези от студ подивели очи.
Само за миг да те видят ...
1.3K 1

Бялата

Студено е!
Студът прегръща
с ледена усмивка
и пуска във сърцето
зрънце лед ...
1K 11 36

Студена

От зимата по-студена лежа в обятията на самотата.
С мен са Младостта, Тъгата, Тишината...
Чувствам се различно ! Някак странно нетипично.
Не са били с мене до сега, но днес е друго, днес не е така!
Вчера Обичта целува ме, днес ме люби Самотата. ...
1.3K 1

Искам...

Да запаля Коледния огън
в нечие изстинало сърце!
Някой,който е и сам и болен,
тук – сред думите,да е добре!
Друг – в искриците, Звезда да види, ...
821 1

Авлига

Гъстите, сенчестите гори на Делиормана
влюбиха се в златното жито на Добруджа.
Грейне утро, ветрец полъхне, листи милно
шепнат, дъхтят на изток утринна прохлада.
Глъхне гората в лятна омара, авлига запява ...
994 3

Ангел от рая 2

О, ангел, усмихни се в мрака,
че сърце ми сал тебе чака.
Нека арфата ти приказна звучи,
нека да гали моите уши.
Нека чуя таз мелодия в нощта, ...
800

Тялото ми е пясък

Кой измисли стрелките на времето?
Приравнено до плоскост,
яростно забива ги в мен.
Напразно.
Тялото ми е пясък, ...
797 4 5

В коледния дух

Зимата настъпи и всичко побеля,
зимата пристъпи към прагове и нивя.
Къщите- цели в преспи сняг,
че хората едвам си влизат в тях.
Комините пушат, камините горят, ...
1.1K

Възпоменание

София ми е малка
нощеска
написах около двеста проекта
как да се разшири
тесничко, а ...
1.2K 1 6

Снимка от сиромаховото лято

Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от примереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак.
Нероденото утре смалява ръста си с минута, ...
667 3

В неподходящо време

В НЕПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ
Родил съм се в неподходящо време!
И място по-добро не съм избрал!
И този ред не искам за приема!
За мене този свят е тръгнал на провел! ...
1.2K

Бяхме ли?

Ще съблека очите ти, за да ме видиш.
Ще усетиш огън и жигосване.
И ще почувстваш чак като си ида,
че си горял, дори и без докосване.
Ще си пиян преди да си отпил. ...
1.4K 2 8

Писмо до Дядо Коледа (спешно)

Скъпи, Дядо Коледа, прости ми!
Някак си, пораснах много бързо.
Ако можеш, детството върни ми,
за да мога тяло с ум да вържа.
Че сега е много трудно, дядо. ...
3.9K 19 27

Снимка на профила

Горе високо
седнал на зъбера
над седмото езеро.
Възрастта ми е 40+.
С поглед зареян в незримото. ...
1.1K

Любов несподелена

Пак от болка наранена,
много искам да си с мен,
таз любов несподелена
ме измъчва всеки ден.
Пак тъгата ме натиска, ...
902 1

Предпразнично

Декември появиха ми се мисли
за Коледни трапези и меса!
За кланици, месарници и глисти,
и кулинарни, месни чудеса!
Аз обожавах - Коледни прасета, ...
882 2 9

Прераждане

Целят се догми човешки
срещу ми - мишена добра.
Стрелят от упор по грешки,
със завист и злоба, с вина...
Чупят крилете забрани ...
1.2K 2 2

Ще измисля думата

Да измисля дума трябва,
да е истинска стихия,
да усетиш как те грабва.
По-конкретна от Магия.
Да е с десеторна сила, ...
791 1 1

***

Не знам кое бе първо:
сънувах те и се събудих
или това,
че щом очи отворих,
у мене мисълта за теб ...
1.1K 1

Неугаснал въглен

На клада любов с пламък езици
въглен горещ ме силно изгаря.
Запалила в мене ти светли искрици,
огън който достига и рая.
Угасват и отново от вехтата пепел, ...
915 1 4

Самота

Не беше есен. Някакъв предзимен студ,
където навалял е вече ранен сняг.
Отлитнал безвъзвратно другаде уют
и силно хлопната врата зад сгърчен праг,
зад който изтънява бавно всеки слух ...
1.7K 8 11

Зимен сън

Гълъб нищи небесната прежда,
падат тихо сълзи замразени,
от окото му късче надежда,
плахо каца. След дълго летене.
Вятър леден разпръсва звездите, ...
1.1K 18 27