Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Оптимистично

За бога, заравяй – заравяй до дупка, за зли хора, заравяй, заравяй ги днес!
Със зинала паст и зъби изгнили, с коса душегубка, затриваща бъдещ прогрес.
Заравяй ги прави, затривай ги млади, заразо злокобна, що се лендзиш навред.
С усмивка разбита, с гримасата злобна, косматата морда вири все напред.
Р ...
959

Хвърчило

Днес е първи юни,
празник с много красота.
Играят днес на воля
усмихнати деца.
Пускат пак хвърчило ...
1.3K 1

Път мечтан

От своите грехове по стръмната пътека,
да следвам твоите стъпки аз не смогвам.
Ще сготвя бързо по готовата рецепта,
с къдрици вкусни пролетна наслада.
Измъчен поглед в белите скали оглежда, ...
925

В градината на розите

Ако обагри те на залез хоризонта
с лъчите цветни във оранж и във лила
И сълзи напоят градината в очите ти...
опианен от аромата на тревата
попила сокове от Стара Планина – ...
605 1 2

Иска ми се

Иска ми се, стих един...
с душа, сърце да го напиша.
И с него да разкажа на света
какво за мен, мечтата беше.
Да изживея любовта, да я почувствам ...
531 4

„Приятел“

Приятел съм, той каза бързо
и аз повярвах без резерв.
И мислите си му разказах,
и всичките си страхове.
А време мина неусетно, ...
629 2 6

Живота си плета

От както майка ми ме е родила,
изминаха седемдесет и пет лета.
Над мен съдба гнездото си е свила
и аз под нея – цял – живота си плета.
И ден, и нощ плета и го преплитам ...
544 2

Искам да бъда отново дете

Искам да бъда отново дете!
С другарите стари навън да играя.
Не искам да пиша между четири стени,
ала зная, това са само мечти!
Искам да бъда отново дете! ...
1K 1

Детство

Детството ни бързичко отлита,
неусетно сме пораснали и времето не пита.
Миговете ценни няма как да върнем,
само спомените за тях можем да прегърнем.
Нищичко, обаче тук не свършва... ...
690

Сърце в паяжина

Недей вика старите призраци нощем,
недей ги приканва да идват в съня ни!
Недей!!! Умолявам те!!! Има все още
две капки любов да заситят глада ни!
Все още възможно е нощем да срещнем ...
1.6K 2 2

Непрощално

Той винаги ще идва да ни буди
Не като гост, а винаги на поста си,
дори когато неграмотни луди
душите и вратите си залостват.
От празните души с огромно его ...
2K 5 3

Днес... на Втори юни!

Втори юни – ден на Ботев!
На героите... в Борбата!
Ден на падналите в боя
за Честта... и Свободата!
Днес, сирените ще вият ...
2K 7 19

Начало

Доскоро мислех, че недостижим
е вятърът към петата посока
и, колкото и с теб да се стремим,
ще носи обичта все по-високо...
Едва сега откривам оня вкус ...
1.6K 7 8

Опитай се да обясниш

Намерих сили да те забравя,
но сърцето още страда,
как да обясна на него,
че вече няма нужда
да те вижда? ...
582 1

За тях

Те са като слънчева роса –
нежна чиста и неопетнена,
усмихнати, игриви, боси... с рошава коса
в щастието на детството опианени!
Те са като светъл лъч ...
817

Насаме с Времето

Спътнице моя, вече не ми шептиш
досадно за несъвършенството мое,
нито пък кривините чужди парят
и лютят по небцето гладко твое.
Щом не тая в душата си кривда, ...
690 1

1-ви юни

усмихнати зъбки щастливи лица
по тревата греят хиляди слънца
улиците пълни с цветна дъга
по небето балони с щамповани сърца
децата празнуват днес ...
535 1

"Приятелят"

Приятелят е брат, роден за време на беда
Притча 17 : 17
Препънах се в житейската пътека
на камък като грахово зърно
и паднала в прахта една утеха ...
1.3K 1

Родители

Нощта отново е страх – таи гласове,
които денем са много различни.
Ехидни и злобни, нападат във тъмното,
а на светло почти се обичат.
Заспивай, дете! Иначе пак ще ги чуеш ...
659 1

Любима моя

Любима, светлият ти лик
за мен в икона се превърна.
Жадувам всеки кратък миг,
когато мога да те зърна.
Горят ме въглени – очи. ...
1.6K 6 8

Листото

Най-сетне се откъсна от дървото,
и полетя свободно над света – листото!
Усети свободата и разбра,
че по-различно е от другите листа.
Размаха тъжно клони старото дърво: ...
1K

Розовата долина

чрез „Дамасцена“
Розовата долина -
благословена
чрез „Дамасцена“
Розовата долина - ...
1.2K

Душата на поета е вълчица.....

Душата на поета е вълчица,
без глутница, без рожби, без, бърлога,
луната ѝ е кървава сестрица
към нея вие тя до изнемога.
Душата на поета – нощна птица, ...
692 9 22

Най-доброто лекарство

— Не връхлитай в покоя на бялата стая,
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.
— Там е мама, а нейното име витае ...
1.3K 3 4

Най-важните неща

Мама учи ме да сричам
и да смятам две плюс две,
а забравя как се тича,
щом приятел те зове!
Мама дава ми уроци ...
1.1K 4 11

Прегрътка

Ти пишеш винаги прегръдка с "т"
и винаги ми я изпращаш сутрин,
напук на всички рицари с лъжа
притискали ме с овлажнели устни.
Единствен ти поиска да си с мен, ...
731 3 2

Ако си "Овен" – спри за миг при мен!

Отново пак съм тук със тема зодиак –
поръчка от колега, този път – поет...
Та образа му искам да разнищя пак,
така, че за "Овен" това ще е куплет!
И тъй ,като не го познавам лично – ...
995 7 24

Химн на ласкателството

„На света наследници ще бъдат само преклонилите се!“
За всичко грижа имаме и знайте –
де пейте – думите и песните – са наши,
картините, де радват ви очите, са и те.
За едно работим, сине наш, ...
693

До капка

Неуверено капе навън дъждът
и се чуди дали да повярва
колко малко ми е останала плът –
само шепа опънати нерви.
Неуверено пада, моли дъга, ...
1.7K 4 2

Може да имаме шанс

Спри се, Човеко! Домът ни умира.
Сред порои и бури за милост крещи.
Човешката алчност път не подбира.
Трупа пачки и смърт... Моля те, спри!
Откъсни слънчоглед, вдишай земята. ...
1.7K 5 5

Някъде

Някъде ме чака нещо.
Много мое и любимо.
Обещание за среща
или кратко, звънко име.
Някъде за мене светят ...
504 2 5

Лунната соната

Понякога, когато не разбирам
загадъчния припев на щурците,
със спомена за тихата му диря
косата си момичешки заплитам.
И тръгвам – босонога и наивна – ...
3.1K 17 21

Ухание

След залез, когато
небето проплаква
с облаци пурпурни,
изтощени от плуване,
изтомни за тъмнина ...
524

(666)

душата ми в петък си отиде
тръгна си внезапно ей така
непокорна и обидена
скочи в необузданата река
а я глезих както подобава ...
469 1

Отдавна

Отдавна с теб приседнах край потока
разумно що по пътя си тече.
Превръщаше се времето във стока.
Разграбваха я, щом желанията привлече.
Един я ползваше за да се хвали ...
521 3 2

Уви

Ти не си човекът, който мислех, че си.
Разбито сърце събира останките си.
Аз не те оставям, оставяш ме ти.
Спомен - хубав, за твоето, старото ти.
Обичам илюзия, създало сърцето ми, ...
544

Диалектика

ДИАЛЕКТИКА
Родиш ли се – роден си със присъда!
Не можеш вечно тука да стоиш!
Не можеш със орлите да пребъдеш
и с боговете си да правиш веселба! ...
491

Сълзите ти са дар

Когато нявга бурята реши
да ни отнеме хубавите думи,
загубени сред ветровити друми,
поспри край мене и ме утеши.
Когато есен пее в кехлибар, ...
2.3K 4 6

Оковите ни

Вселената ни безкрайно се простря между двете щипки на окаченото пране, което хвана плесен.
Животът ни не е лесен,
да съществуваш в несъществуваноето на простия живот
и да гледаш право в очите старецът едноок,
трябва да си смел. ...
885 1