Стихове и поезия от съвременни български автори

256.2K резултата

Сълзата ми...

Сълзата ми…
Остана в спомените мои –
Фламинго, розово и грациозно
и сърцето ми те помни,
Мамо! ...
893 9 19

Мурад Пустинника

Познаваш ли един пустинник
с лице, обвято от самум,
и с кожа с цвят на тъмна глина,
с очи като зелен зокум?
Пустинника преброжда пясък ...
571 7

Равносметка

Реалното бе сън,
сънят реалност сляпа.
Не исках да се будя
и мигът да отлети.
Мечтите - захарен памук, ...
605 1 1

Аз пък - не

Ще избягам от всичко, което
насълзява очите до сляпо.
Не приемам банални съвети.
Към луната - Весталка не зяпам.
Не държа пистолет под калъфа ...
1K 8 18

Стояна и Слънце

- Що не рече, мър' Стояно,
че ша станеш толкоз рано?
Щях да стана преди Слънце,
да напия твои менце!
- А бре, Лудо! Бре Зелено! ...
692 2 9

(не)доверие

Когато целият ти свят пропадне,
върху наивния теб се сгромоляса,
аз предрекъл ще съм, че това ще стане
и ще те посрещна с „Нали ти казах!“
Ти все някога ще видиш, ...
994 1

Копнеж

Пролетта дойде,
лятото също,
мина и есента.
Ето я и зимата
по-студена от всякога. ...
1.1K 1

Ако се случи

Ако някъде по пътя с теб се срещнем
и трепет във гърдите пак усетим...
Ако отново с нас се случи нещо
и за отминали неща се сетим...
Ако пак се върне някой спомен - ...
1.5K 1 2

„Чудното“ днес

Много мъка и много брътвеж
по света неизброден са бѝли
поколение, мазано с мед,
изкачено на остри кокѝли.
И балконите плачат за теб. ...
772 1 3

Скрит

Дай вода в шепа да взема,
лицето в нея да мога да скрия.
Лист, химикал, стиснал в ръка,
аз там страховете си искам да скрия.
О, алкохол! Да пия ми дай, ...
869

Дай, Боже, всекиму любов такава!

Дали достатъчно любов ти давам?...
На тебе е обречен всеки Божи ден.
И всяка сутрин с радост осъзнавам -
светът красив е, щом си ти до мен.
Кой може да измери свойте чувства? ...
2.2K 16 16

Сонет за Хейт

Госпожо Хейт, невероятно изкушение
е да съм с вас във тъмния ви ден.
Но, скъпа Хейт, аз убеден съм, без съмнение –
не съм за вас и вие не за мен.
Безкрайно ви съчувствам как в безнание ...
1.6K 2 4

Пуст замък

Като изгаснал пламък
като необитаем приказен замък
душата ми сякаш умря
и остави тялото ми
както иска да ходи по тази земя ...
993

Най - истинска любов

Да се усмихнеш на цъфнало кокиче сред снега,
и в белотата да съзреш сиянието на лъчите
на слънцето, на живота, на късче топлина,
която ти изпраща любовта преминала вселените.
Да се събудиш в късна, тъмна доба, ...
1.3K 5

Дърво без корен

Дърво без корен
Живее човек в чужбина, вече втора година,
а бяха заедно с любимата му двамина.
Като дърво без корен живее сега,
със спомена за Родината за някога! ...
691 4

Есенин

I
Сребърнобледа прекрасна украса
и срамежливо-засмяна луна;
разумът от алкохола е втасал;
от алкохол... и от скръб по жена. ...
932 3

Приятелство

( на Изи )
Топло е в студените дни,
топло ми е в душата:
чаша чай + чифт добри очи
и целия свят ми е в ръката! ...
1.1K 2

Потъва сияйното слънце

Потъва сияйното слънце...
навън възцарява нощта...
студът ни обгръща полека...
със себе си води смъртта...
442

От толкова любов ще се затрия...

Аз колко да крещя, че ще ме няма -
да чуеш тишината ми от липсване,
когато ме потърсиш - отлетяло е,
момчето дето толкоз те обича...
Тогава ли ще можеш да прогледнеш, ...
935 11 17

Забравих ли, да те целуна?

Забравих ли?
Аз, която цяла в паяжини
бранех нашите мечти,
ръсих сол в пресни рани.
Аз да плача, ...
1.1K 3 13

Дъх последен

Аз губя любовта си неусетно.
Не с дни, а губя я със часове.
Жадувах пак с очи да ме досегнеш,
но ти докосваш ме с хлада на лед.
Най-хубавото, с лебедова шия, ...
2.6K 19 22

Майчина утеха

Майчината ми утеха
е следа от памет древна.
Опитност преди човека,
като квас за хляб потребна.
Милост за бодли и цвете, ...
525 1 2

Предателство

Разумът ми казваше:
не, не, и не!
Няма да се влюбваш!
Ти си кучка,
обичаш само себе си! ...
682 2

Червеното

Родено е от цвят на шипка
сред тръни, съчки и бодли.
Неуловимо като рибка
прегаря сухите треви
и литва със крилата на калинка ...
1.2K 2 4

Гарванът с белите пера

Няма смисъл, Любов, всичко свърши
за какво си дошла, за кога,
хвърчилата в килера са скършени
с разпокъсани звездни платна.
Искаш пак да започнем отново ...
2.8K 19 28

Магарешки работи

На пазар отива днес Драган.
Магаре е решил да купи.
От съседните села събран,
шарен свят се трупа на мегдан.
Всеки вика-стоката си хвали. ...
886 1 17

Път

Повеля бащина...
Заръка майчина...
Това ни води
... през дните ни напред...
и с любовта с която ни закърмят... ...
1.2K 1

Живот с продължение

Живот със цел, живот любим...
"Живот без маска и без грим."
Живот със смисъл и узрял,
във който съм кипял и врял.
Отрязък между дати две, ...
528 3 6

Безплътна е любовта

Над моето легло,
се взирам в нощна красота,
както винаги,
безплътна е любовта,
през музика желана ...
780

Есента

Вятърко отвял е
пъстрите листа -
мек килим застлал е
днес за Есента.
Тя ще дотърчи ...
2.6K 17 41

"Мария успях да открия, в сърцето, което реве"...

Сърцето реве и не спира,
същинско магаре в падина,
тъгата ми, тежка секира...
Сечѝ! Нека млад се помина!
Душата ми страда, линее, ...
887 8 14

Хазарт

Печатат по съдбата си с копита
конете, като призрачни бегачи.
Прикритото на тежките им битки
е странната човешка еднозначност.
И стартът е за всички. Но е равен ...
777 2 4

Дали ще ми отива старостта!

Ще се усмихвам ли отново след години,
когато ме споходи старостта,
или животът просто ще отмине,
превърнал ме в мърмореща и зла!
Дали ще бъда все така щастлива, ...
1.3K 12 30

за тебе чувам сафири 🇲🇰

Беше сакан, а несуден
сега си само добар пријател
ти што ја будиш пролетта во моите мисли
за тебе чувам сафири
кога другите ќе заминат ...
480

Един огън

Жадувам сърцето ти, което обича,
искам да отпратя самотата,
сирота душата мечтае
за тази нежност що гали,
за обич силна, безгранична ...
913 1

Посоки

Раздяла, болка, празен коловоз,
очи, пресъхващи във мрака.
Във мислите ти се таи един въпрос,
дали във къщи любовта те чака?
Къде е всъщност твоят дом? ...
813 2 7

Имаш ли толкова сила

Имаш ли толкова сила
Вечерта пристъпи в синьото на Ориента –
окраде Небето, стрила е в ръцете си мента –
да притъпи мириса на Тъга по килима,
но от смъртта на звездите по чехлите има. ...
958 11 23

В тихия ромон легенда дочух

– Как да превърна мрамора хладен:
щом го погледнат, да кажат, че жив е
образът в него, от мене изваян?...
Слънце с лъчите свои, игриви,
все да докосва нежната кожа ...
542