Стихове и поезия от съвременни български автори
Всичкото е в нищото
В близостта на притаения дъх...
В думите, казани плахо...
В погледа искрен на мъж...
В едно телефонно звънене... ...
Сън
за тебе
мисля още,
че и след
хиляди ...
Dionaea muscipula
и на екзотичните растения
Боже
посей
в сърцето ми ...
Когато си отиде, тя
проплаква струна на китара,
застиват клетките в кръвта,
светът се срива на самотна гара.
Когато си отиде любовта, ...
Година 2082
Мисли – нечовешки.
Опити – напразни.
Стават само грешки.
Душите са прозрачни. ...
Завинаги ще те обичам
секундите в екстаз са твърде малко за моята натура,
аз искам погледа ти да усещам всяко утро във захлас,
а моят да се спуска по извивките на прекрасната ти фигура.
Завинаги ще те обичам, просто ми повярвай – ...
Стъклопис
Бе счупена и бе опустошена.
И търпеливо, всекидневно ги редя,
със помощта на цялата Вселена.
Дали ще бъде цяла пак, не знам. ...
Платна по вятъра
изпърхват дните.
Сред облаците прах
нанякъде отлитат,
без предизвестие, ...
Невежи инстинкти
и отпуснах пространството да се разширява.
Хоризонтът е вече свободно-далече,
въздухът започна да стига.
Всичко от хора е писано – ...
По ладовете на спасението
една звездица, вярвам, пази храма...
Загърната в пролетно разсъмване,
погалена от топлата ръка на двама...
В този мрачен град пред срутване ...
За да заслужа любовта ти...
да бъда с теб и в радост, и в несгоди.
Дори за миг не бива да отслабва
чувството към теб, а да ме води.
Съдбата лицемерна е, натрапва ...
Поетите умираме сами
във този свят, изпълнен със тегоби.
В мастилото душите ни кървят
от бреме на съвременни окови.
Поетите умираме сами, ...
Вярност
Р. Чакърова
Тъгата се разстила вътре в мен
и някак си е вече преболяла.
Навикнала е с дългия си плен – ...
ЕйТъйЦък
Корабът по релсите минава.
Цветен е на пушека комина.
Старостта похлопа... и замина.
Гарвановочерна е... зората. ...
Къде си, любов?
Любимата група е отново активна...
Харесвам и коментирам, но не те намирам...
Любов, къде си, подскажи...
Омръзна ми от лицемери, уморих се от лъжи... ...
Непознато минало
водят ме в непознати градове.
Обвити са с огромни тайни,
но всичко в тях тъй познато ми е.
Всяко камъче докосвам, ...
Завръщане
с мечти забравени, химерни.
Сега душата ми танцува във забрава
и ангели кръжат като във сън край нея.
Завръщам се в моето безвремие ...
Море за двама
Морето не е сън,
но в съня море ти обещавам.
Не от друго – знам,
че от любовта ми имаш нужда. ...
Следа
преподавах литература –
днес
косят трева.
Не пишат есета. ...
Сбъдната мечта...
обичам, обичам да пея...
Още, още от малка обичам...
да танцува във мен дъжда.
Обичам нотите му да капят ...
Надвих я тази пунктуация
Със ритъм, рими и така...
Но нещо щракна ми в главата,
молива бързо взех в ръка.
Ще трябва да го редактирам. ...
Парадокси
Кой ли? – който крие се зад прокси...
Отговори, изтъкани от въпроси.
Какви ли? – явни парадокси...
Продължих да питам, бос съм. ...
Обичай ме!
Не казвай, че е късно за любов!
Не говори за отлетяла младост!
В този свят и грешен, и суров
любовта е светлина и радост. ...