Стихове и поезия от съвременни български автори
Боб чорба
гладен сутринта, пред бирария се спря.
Всеки божи ден тук от манджи запленен,
клатеше глава и закусваше чорба.
Днес от глад сломен, той поръча боб чорба. ...
Ах, тази муза!
и де що рими зная са под ножа,
ала рискувам май да се изложа,
че нямам нито стих за любовта!
За нечии очи като слънца ...
Когато любовта иска да се завърне
Под шапчица от мак ще оцелея,
светът когато, безпричинно луд,
ми казва как да дишам и живея.
Забравени в пространствата на юг, ...
Безнадеждност
то вече е в един батак,
откъдето няма измъкване назад.
За мене вече е само зима
и душата ми е уязвима, ...
Палто
който да посееш духа в празнотата ми.
Чакам те, побързай,
който да измиеш
синьото от очите ми. ...
Пропусната вечерня
Иван Николов
Вечернята пропускам често аз.
Но тук щурци отдавна не пригласят,
щом стапя слънчицето златен тас ...
Рима - зеленчукопроизводителна и насърчителна
юнак е, който често
хапва пащърнак!
Този ден
подрежда ги в приказно ветрило.
Понася утрото в двете си ръце,
закичва го със билките на Рила.
Денят блести с твоите очи, ...
*****
моя съкровена
мечта!...
Кажи ми, че
си дошла, ...
Мечти на литър водка
... обаче-парен...
събирам и за въртележка
даже за виенско колело.
събирам и за еднорог, ...
Сън в съня
по замъгленото ти съзнание,
живея като на сън,
не мога да се събудя.
Слънцецветна птица
как някаква птица летѝ,
не гарван (от мрака по-черен),
а птица от ярки лъчи.
По-светла от жаркото слънце, ...
Португалско фадо
носталгия, мъка, копнеж, самота...
изпята с мелодия тъжна, но бяла.
Любов е една с португалска душа.
И с чудото, Фадо, китарите плачат. ...
Първи път
😜
Срам ме е да си призная, а и гледам да не се изложа.
За сефте ми е. Не зная?!...
А вече късно е да го отложа. ...
Защо
Целувай ръцете ми топли,
целувай очите недоспали
и сърцето ще чуе твоите мисли.
Пламенната ти любов расте ...
Вече мога
Анди Гарсия
Вече мога да нарисувам очите ти, защото виждам как спираш последния влак на стоп, да изпревариш еднаквите ми изгреви.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото чувам как разказваш на кучето, че най-пълната чаша е онази, в която съм натопи ...
Татул
Нямат начало, а край не се вижда.
Криви дървета, над пътя надвесени,
в лятната утрин – странна гротеска.
Уж се изкачваш, а после политаш ...
Монотон
монотонно стичат се сълзи.
Обичането наше е отровно,
две наопаки написани съдби.
Кафе със вкус на минал спомен ...
Жалба жалят моми стари
Автор: Генка Богданова
Коста се ожени вече.
И на близо, и далече,
моми страдат и въздишат, ...