Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Славният български език

О, език свещен.
О, език прекрасний.
Кой ли не се отрече
от тебе,
кой ли не те изостави? ...
815

Алегорично

от китката до рамото ми
дъхът ти преминава
по тялото ми
ръцете ти потрепват
от погледа ти ...
904 1 8

Роля

Като невидима преграда -
лъжа, застанала е между нас,
от добротата си, сърцето страда,
а после гърчи се, в несвяст!
Блуждая в ребус от въпроси..... ...
832 5 28

Откровени мечтания

Аз започвам да мисля, че има,
нещо твърде объркано в нас..
Няма страх нито воля, ни вяра...
Няма смисъл във "вечния грях"!
Ще се пръкне дете, тъй невинно! ...
2.2K 2 2

...И никога не гледай назад...

А ти погледна ли, видя ли?
Втренчило е зъби и нещастие.
Малко сняг вали по писък
и студени магистрали.
Къде ми е палтото? Няма? ...
575 3 6

Хумореска

Сбрали са се днеска на мегдана
бабичките Пена, Гюра, Гана.
Тихо нещо трите си шушукат,
налегнала ги страшна скука.
-Мари, Пено - вика Гюра - ...
800 1 5

Благородство...

Посветено на леля Тони...
Благородство? За кого си мисля?
Всички развълнувано подават уши.
Не си мисля за кралете на Англия.
Нито пък зa империята на Хабсбургите. ...
800 2 5

Вина

Виновна съм за толкова неща...
Че вярата ми в тебе се огъна.
Че позволих на страховете ми в нощта
да те подложат на егоистичен съд.
Виновна съм в това, че не признах ...
613 3 8

Изплаква

Рожба когато
роди се, изплаква и
обич очаква!...
343

На думи

С мисълта, че съм единствена,
след красноречие безспорно,
като от бутилка вино замаяна
да бъда, очаквал си навярно.
На думи, много ти е лесно, ...
1K

Стените падат

Има една надежда с която лягам си.
Че утре ще се срещнем пак.
И чувствата забравени в мен ще пробудиш.
И преперудките в стомаха да събудиш.
Не знам какво се случи. ...
781

Децата ни, поне пази

Избиват ни децата – палим свещи,
а пламъците гаснат от сълзи.
Улисани в робуване на вещи
не виждаме, че мокрото гори.
Чуждеем се за сигурност, когато ...
817 2 1

Доброта

Скъпа доброта,защо те все забравят?
Всеки път обиждат се и ругаят.
Злобата превзела е света –
такава е сегашната тенденция.
Отричам аз това и вярвам силно ...
839 1 1

Новият софийски мачо

Дошъл от селата
продал си душата.
Без лев във джобàта
кръстосва краката.
Волско търпение, ...
1.1K

So fast, so maybe

Преустройваш мислите и действията ми,
затягаш се около мен
и не си ми излишен,
точно моят конец си.
Готови сме за революция, ...
609 2

Буквите 🇲🇰

С буквите аз пиша, буквите редя,
давам нещо от себе си на хората!
Буква по буква, дума след дума,
те са част от мен, от моята душа!
Дума по дума, ражда се стихотворение, ...
1.2K 6

С гласа на сатаната

Когато сред лепящи се мъгли
от вечността без име се страхувам,
раздирам с нокти няколко лъжи
и бавно със душите им пирувам.
Когато бесовете ми крещят ...
1.4K 4 8

Гениалитет

Тръпчив разкош от блудкав оптимизъм,
дестилат на вкисната утопия,
подкача троснато окастрен романтизъм,
забил гноясал трън в жалък реализъм.
Гъмжи от клюки, интригантски подковани, ...
513 2

Мрачната алея

Незнайно кога, как и защо,
във малко градче се случило то:
Преди много години, накрай един квартал,
млад човек край пътя седял.
Отпивал от малко шишенце с вода, ...
601

Тази вечер

Пощальонът вече пощата не носи...
И децата не тичат вече вънка боси!
Във сърцето ми тъгата дреме
иска тя любовта ми да отнеме.
Тази вечер аз ще се напия ...
693 1 7

Когато заболи...

Когато заболи…
Когато много в мене заболи
и хиляди надежди се разбият,
във себе си поглеждам със очи,
оставям се мъгли да ме обвият. ...
671 4 20

Бяла диря

Днес до теб съм,
сред пространството спряло в безветрие,
за да чуя твоя реещ се звук в тишината,
с аромат на цветя, разпилени в душата ми,
а в сърцето звънче, с дъх на пролетно щастие. ...
710 2 12

Прости...

***
Р.Чакърова
ПРОСТИ ... Налага се да можеш...
Прости, че позволих си да обичам
и будната си съвест разтревожих ...
619 1

Ясна звезда

Видях веднъж във нощното небе
тайнствена звезда да се издига.
Появи се бавно над спокойното море
и извиси се - прелестно красива.
Някак чудно висна в тъмнината ...
2.7K 1 5

Истинско

Тъй чисти са днес облаците ми
както никога не са били
неполивали с толкова грижа
никоя друга скала със
Надежда да поникне фиданка ...
913

Първата ни среща

Помня
кафявите ѝ очи
и дрехите,
и всичко.
Помня и как ...
683 1 4

Ще съхраним

Годините минават и отминават
и нещо все ти напомня,
че животът е светъл и красив.
Целият свят се усмихва при това.
Не се връщат годините красиви. ...
590 2 7

Спомен за мама

Животът
ни тука не спира
и корени в земята си пуска.
А само
човекът умира ...
1.8K 2

Тъжна приказка

Генка Богданова
И то­зи дом за­г­лъ­х­на и по­сър­на.
За вто­ри път Зло­ве­ща­та се вър­на
да гра­б­не и по­с­ле­д­на­та ис­к­ри­ца -
жи­во­тът на не­ща­с­т­на­та вдо­ви­ца. ...
668 2 5

Къде си, Мария?

Така си я спомням – по-бяла от книга,
мастилени къдри отърсва.
Назад през годините с поглед ме стига,
а аз все я търся и търся.
Защото ми липсва - ужасно, безкрайно ...
1.2K 2 3

Сълза

Сълза
С.Л.
Съдбата събира,
времето разделя.
Намира и свързва души. ...
685

Не минаваш лесно!

Мълния да беше,
щеше да те преживея...
Вълна да беше,
щеше да ме пометеш...
Слънчев загар... ...
735 3 10

Пепел

Ще пусна дълги, страшни нокти,
допуснах грубо да те нараня.
В сърцето ще ги впия с вопли,
лицето си със тях ще одера!
Крака подлагам, грехове събули ...
1.3K 2

Отново аз съм сам

Луната зад облаци чезне,
звездите виждат се едвам
и пред мене зинала е бездна,
отново аз съм сам.
И за теб отново мисля аз - ...
703 2

Останалото е излишно

Пътуваш някъде и ти,
проправяш бъдещи посоки.
Светът край тебе се върти,
небето още ти е покрив.
Преди да почнеш да броиш ...
666 4 7