Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Закодирано

Нужно ми е
да произнасям името ти.
Не точно него,
а буквите и сричките,
с които го облякох ...
863 2 13

Преди бурята

Керванът облачен приижда -
неспирни, бягащи коне.
С копита черни той зазижда
надеждите на бистрото небе.
Морето жадно в миг изпива ...
596 2

Последен полет

Животът е отворената рана,
пулсираща под тъмната река на мислите...
Извърших ли към себе си измяна?
Кой бог сега ще мe дари с амнистия...?
За този свят ли някога мечтаех, ...
1.9K 19 20

Горска пролет

Плоден клас сред горска пролет,
ручей дивен, бряг хълмист,
поминува птичи полет,
гърбом залеза лъчист!
Повей ветрен, гласострунен, ...
1.9K 1 6

Очукано стихотворение

Когато денят ти очука те здраво,
когато си в дупка, дори и във яма,
когато да грохнеш си в пълното право,
засмей се на някой! Дори и на двама.
Когато умората бясно те гони ...
642 3 11

Подари ми/подарих ти...

Подарих ти сълзите си,
А ти ги изпи.
Подарих ти сърцето си,
А ти го рани.
Подарих ти живота си, ...
1.9K 2 7

Истинската любов

Истинската любов не е за ден-два.
Идва, но не отминава.
Понякога е бяла,
но повече е тъжна.
Не избледнява от дъжда. ...
607 5 14

Не късай

Не късай ти нишките лунни
на сънуван от елфите сън!
Лира звучи тънкострунна,
превръщаща думите в звън.
И спират да свирят щурците ...
2.4K 6 13

От всички и от всичко

Крило на прилеп. Кожа на змия...
На гарван нокът и конци червени...
Магия кротка ще ти заплета
и след живота да живееш с мене.
Вода мълчана. Образ във вода. ...
992 8 17

Почти

И пак е вечер. Бризът лек, прохладен
солено ме погалва, закачлив.
Припяват си щурците серенада.
И всичко е „почти” като че ли.
Но в мен дъждовен облак се прокрадва. ...
958 6 19

Елата е дърво фригидно

Буен вятър стройна ела залюби,
щом я видя́, ума си по нея загуби...
Подари ѝ букет от гръмотевици страшни,
запя ѝ песни в хор от виелици прашни.
Милва я с ухания на бризове далечни, ...
1.1K 1 1

Полъхът на щастието

Нека вятърът да отвее мислите тревожни,
нека лицето ми поема лъчите светли.
Нека сърцето ми да спре да тъгува.
Нека звездите небесни да се разсипват!
Тази радост и блян не докосват всеки. ...
677 1 4

Искаш ли?

Един поглед,
А може би два.
Не ми стигат.
Искам да те гледам постоянно.
Гол. ...
1.3K 1 3

Рисковано

Живях между капките.
Танцувах и пях.
Казармени куплети тихо редях.
900

Жертва

Ти си като доза хероин,
зла отрова, завладяла вените.
Ти не си невинен херувим.
А си онзи, изкушавал Ева.
Като разрушителна вълна ...
568 1 7

Зад маските ни...

Какво ли крием зад маските?...
Тъмните си страсти и мисли...
Колко сме всъщност опасни...
Онова, което сме намислили...
Тайните мръсничко бели са!... ...
664 4 8

Измислена песен

ИЗМИСЛЕНА ПЕСЕН
Р. Чакърова
Мина. Ден като ден. Като всички останали
преминаващи делници в безучастни недели.
Като ден, който трябва да бъде за двама ни. ...
617 1 6

Пролет

Стъпваш тихо по земята –
самодива с цветна пелерина,
огньове палиш във съцата –
палава...
изящна... ...
1.1K 1 2

Тъгувам те...

Тъгувам те с каприза на дете,
изгубило любимата играчка,
тъгувам те със порив на сърце,
туптящо във гърдите на глупачка.
Тъгувам те със жажда на лоза, ...
1K 2 7

Пропуснати дни

Много пъти се борех с това да не падна...
Да не видят душата ми долу в калта...
Често тръгвах, преди да е станало лято,
и се връщах самичка в студа...
По-добре бе да имам изстрадана гордост, ...
896 1 2

Времето

Времето
Времето лети ли?
То просто е сега и тук.
Относително сивее с часовников
отрязан звук. ...
570

Небесните влакове

Без спирачки потеглят небесните влакове,
не по релси се движат – по път от звезди,
а далечните гари очакват ги някъде
зад дъждовния облак, от който вали.
Колко дни ще пътуват, на какво разстояние, ...
779 4 23

Моята писана

Рано сутрин, моята писана
гальовно буди ме, да стана -
муцунката си, в мен отърква,
гръбчето извива, тя, и мърка!
Зная аз, че за закуска моли, ...
613 3 12

Отговорност

От риск по мъжки да не се излагам,
да не попадам аз в небран бостан,
затуй и грижи винаги полагам,
за да не падам в някакъв капан.
Каквито срещи имал съм по време, ...
489 2

Съучастник

Луната бавно, бавно се закръгли.
Отстъпи срамежливо тъмнината.
Остана скрита само в мойте Ъгли,
грехът където среща тишината.
Воалът на ефирните лъчи ...
620 2 4

Сюжет за неразказана приказка

Тя не е героиня от приказка,
той не иска да бъде поет,
но между тях се случи връзка,
която да напомня сонет.
Той не беше Малкият принц, ...
556 2

Любов и прошка

ЛЮБОВ И ПРОШКА
За всеки сторен грях и прошка има!
Отворено сърцето остави!
Със времето и болката ще мине.
Човек създаден е, за да греши! ...
715 1 10

Баба Дана 5

БАБА ДАНА НА ТАВАНА 5
Цял ден носи баба Дана
свои вещи на тавана.
Пъшка, потна, изморена
и мърмори възмутена: ...
5.7K 1 13

Вкъщи

Вкъщи
Ела в живота ми, ела!
Не стъпвай плахо, ами влизай,
посрещам те с - Добре дошла,
а ти не стой! Ела по-близо.. ...
4.9K 27 33

Werewolf

Това е той! Не иска да умре,
живее като звяр във всяка вена.
Когато съм човек, не ме зове.
Когато съм животно, ме променя.
Аз се срамувам от вълка във мен, ...
2.1K 3 2

Мечтание

Видях я първо на пазара тука -
край масите със пресен зеленчук.
И тъй се разговорихме за лука,
че после тръгнахме един до друг.
И много често срещах я в квартала, ...
1.4K 10 21

Праз

Мария – хубавица и напета,
пред огледалото се гледа, суче.
Грим си слага, сменя тоалета,
глади, с устните червило суче.
Майка ѝ седи и наблюдава, ...
709

Омраза

Омразата си своя ми предаде,
разби ми цялата вселена на парчета,
не знам защо ти беше тази суета
да ме убиеш виртуално, ти пък да останеш клета.
Омразата си пръскай я на друг, ...
744 5

Децата на Мали

Децата на Мали
На всички тях*
Тръгвам на път отново да търся
стария залез, изгрев, надежди.
По пътя стаявам плахо дъха си, ...
723 2 10

Аз 3

Аз съм оная вечна Мария,
(повече грешна и по-малко свята),
често съм камък на нечия шия
или под нечия шапка съм вятър.
Трудно се давам, трудно се лъжа. ...
741 2

Бабина отмяна

Излезе баба на покупки сутринта,
а внучката сама в дома скучае.
Да готвят двете баба обеща,
ала къде все още се мотае?
Ще ù направи изненада. Ясно е. ...
2.1K 4 12

Героите

Къде отидоха героите!?
И моите, и твоите...
В какво превърнаха се те?
Нима във наши врагове?
Къде отидоха героите!? ...
1.2K 10