Стихове и поезия от съвременни български автори
Можеш ли
Можеш ли да дишаш?
Можеш ли да се усмихнеш,
но не насила... ей така, някак истински?
Можеш ли да обичаш, ...
Урока не научихме...
Всичко малее в мараня!
Жадуваме капчица свежест
и молим се на дъжда:
– Не ни отминавай! ...
Любовно въгленче
от рукналия нейде дъжд,
запалена с искра, внезапно,
в очите на случаен мъж.
Припламва огън, лумва клада, ...
да видите,че не пиша само песимистично
... може да е без спирачки!
... скача ми се в купа слама!
... Ха дано не види Мама
.. .ходи ми се по въже, ...
Hell in heaven 🇬🇧
And bring back life before!
This pain and grief... they break me.
I can't take them anymore.
We are born in a disaster time – ...
Помниш ли
като два гълъба летяхме,
красотата ни следваше в мига,
бяхме плахо щастливи.
Но щастието е много красиво, ...
Поиграй си с моето Его!
Наричай ме луда и всякаква...
Съблечи ми дрехите, които обличам,
че дразнят ме много понякога.
Изтощи ми логиката колкото можеш... ...
Изтича времето
през крехките ни пръсти.
Животът е клепсидра с теч безмилостен.
Моментите ни скъпоценни, пъстри,
с любов събрани и закътани - ...
Любовна присъда
дето е от болест по-лоша.
За болест лекарство или гроб,
а нея в гроб не мога да я сложа.
Тя безсмъртна ли била?! ...
Ламарина
Душата ми престана да работи.
И тя, от самотата опустя.
Зацикли нещо. С бавни обороти
взе да превърта. И напълно спря. ...
Разсъмване
Разсъмва се. Нощта е уморена
от болка и наслада, от екстаз.
Зората пак се ражда подмладена,
усмихната във този ранен час! ...
Майната ѝ на любовта
всичко е черно, потънало в мрак.
И като ранена, самотна птица,
се скривам в черупката си пак.
Пропадам в бездна дълбока, ...
Когато ти е тежко на душата
или пък някой Гад те наскърби,
вземи си раницата и иди във планината
и хубавичко го напсувай ти.
Първично е, но влез във пещерата. ...
Don't
повече тъжен,
отколкото щастлив,
го разкъсай със зъби
и не се извинявай никога.
И след смъртта
И душата ми се разпиля,
и някак в сълзи удавена,
стоя пред теб сама.
Не си отивай, остани... ...
Горчиви спомени от детството
посяга и на майка ми дори.
Нарича ме "Говедо...
или човек ще ставаш...
или умри..." ...
Не съм същата
и заради теб усмивката я няма,
и заради теб съм умислена,
в мисли потънала, сякаш ме няма.
И заради теб слънцето ...
Радина
Слънце се сви завистливо,
косите й - струи златни снопици,
заслепиха силно лъчите.
Лазурът смрачи се от срама, ...
Сряда е
23-ти е,
сутрин,
пия кафе
и си спомням за теб... ...