Поезия

253,1 резултата

Припява в мен гласът

Душата ми сляпа не мълчи,
изгубена да вярва в свойте мечти.
Тя е пламък да приеме,
да разгърне добротата си и да огрее.
Сърцето ми е рана, ...
549 3

Огнени очи

Нощта отхапва късче от Деня
и праща ги в съня ми,
очи изгарят ми плътта,
утринта гаси ги.
Ровя с мисли във Душата, ...
579 2 7

Отронено

Защото съм от дъжд... А дъждовете
с Любов и с Океан не се римуват.
Незрими са, отвъд са бреговете.
А себе си не мога да преплувам.
Събирам късчета от обич, разпилени, ...
3.5K 17 42

Не ще простя

Видя ли? От купчината пепел
покрих очите си,
белязах се в черно-
затворих се, боли!
Белязах си сърцето, ...
588

Пролетен ден

Роза в пролетен ден
на двора вън цъфти.
Чезне мрак студен -
в сърцето ми си ти...
И за тоз чуден цвят ...
436

Среща

С р е щ а
Дали да се срамувам от сълзите?
Защото те са истински сълзи.
Защото те са миналото. Дните,
в които някъде живееш ти. ...
723 3 2

Усмивка

Усмивка
Много ли струва
да имаш една усмивка повече,
една усмивка във запас,
та ако някой ден ...
358

Тишина

Разбирахме се, бяхме си познати,
взаимно се подкрепяхме във нета,
сега сме просто виртуални абонати,
които се избягват като псета...
А тишината между нас може и да стане като в Космос, ...
450 7

Приказки с пожелаван край

Приказки аз искам да разказвам,
за принцеси и магьосници добри.
С думички вълшебни да омайвам
да рисувам в детските души.
Днес ще ви припомня за вълшебства ...
1.5K 2 9

Котаракът в чизми

Котаракът в чизми
Знайно е от памтивека, че всъщност смъртен е човекът,
и тъй на мелничаря, житейският кантар отмерил края,
и миг преди да си отиде, решил децата си да види,
и щедро им разпределил, това, което бил спестил: ...
3.5K 7 17

Все още

От
всички форми на възмездие
за себе си една избрах –
не се превръщам никога във жертва,
макар от подвизите да изпитвам страх. ...
1.1K 3

Мистичен ескиз

Полèта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца ...
683 9 11

Такава самота след теб!

Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината...
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата...
Слуха ми драска всеки нощен звук... ...
809 8 14

Дреме ми на сайдера

Гледат ме втренчени
неразбран чифт очи – вашите.
Все едно ви питат коя е Станка Пенчева,
да не говорим за Миряна Башева.
Докато аз на терасата ...
1.7K 4 5

А беше време

А беше време - бързах навън да се втурна
и мислех: "С любов аз мога света да обърна."
Тогава се радваше с мен и луната,
и шепнеше: "Давай, момиче, със теб е съдбата!"
Да, беше време, когато вярвах в мечтите, ...
1.3K 7 17

Сега сме никои

Сега сме никои за другия и непознати
така решихме двамата тогава
аз ще излизам с другите жени
а ти търси си някой за изява
Сега сме никои за себе си ...
402 1 2

Сърцето на поета...

Посветено...
Познавам един човек
със сърце толкова нежно,
че не може да се повярва
толкова смело, вярно... ...
703 4 9

Заключен спомен

Как искам времето да върна
или сладостния миг, поне –
с ръцете си да те обгърна
и да останем пак насаме!
Под ключ е споменът, в сърцето – ...
576 5 6

Шш

Ти и аз сме някаква загадка.
Искам да си бялата ми тайна.
Някак те предчувствам вече сладко,
дишам те в небесна необятност.
Искам да си мой не по причина. ...
1.4K 4 8

Назрели череши и пролет

Целувай цветята в косите ми меки,
в дъги разходи ме – над птици да пея.
Рисувай ми в бурите мирни пътеки,
в реки ме разливай – в разхлада да крея,
че огън обагря ми кожата бяла, ...
1.4K 5 13

***

Беляза ме тъгата. И разбрах,
че двете с нея вече ще живеем.
На пепел стана светлият ми смях.
Мечтите ми престанаха да пеят.
Светът ми се разклати – кораб пуст. ...
652 2 4

Вълшебството е в пътя

Върхът е самотен.
Върхът е причина
да гледаш отново към ниското.
Тъй дълъг бе пътят, но ти го измина,
защото безумно ти стискаше ...
509 4 7

Петилетие е малко

Времето ми с тебе не лети
Като красива бяла пеперуда
Днес името ти тя шепти,
Че обичам тебе до полуда.
Отдавна с тебе все се нямаме. ...
639

Няма нищо!

Животът ми е разпилян, в кутии,
а хаосът е подреден, във мен.
Душата ми е до безкрайност свита,
таванът ми е с пода изравнен!
Аз мога да загубя всичко! ...
1.4K 3 2

Горчиво кафе

Горчиво кафе
Бучка захар в горчиво кафе,
а очите ти – впити във мене
и усмивката на щастливо момче,
нищо… че мина толкова време. ...
714 1 5

Вярвам

Мое силно, прекрасно момче,
колко вярвам във теб, дали знаеш!?
Криеш се зад дувари от лед
и успешно, почти, уж нехаеш.
Истината е в твоите очи, ...
526 1 1

Най-хубавите истини

НАЙ-ХУБАВИТЕ ИСТИНИ
Животът все ни среща с много истини
и всички имат най-различни форми,
а ние учим се да ги приемаме,
години ще отминат и ще можем. ...
671

Малката тайна на малката стая

В крайчеца на устните ти се крие усмивка –
от тези, които разкриват любовта ни.
Прибрали сме я в мидена черупка
на пода в стаята ми,
на леглото сред чаршафите ми. ...
723 1

В онези времена

Съдбовен ден, подаден знак -
присъствието мъжко бе на почит.
Да бъдеш джентълмен и кавалер
за дамите бе благодат,
а за мъжете - нежност и галант. ...
888

Призраци в пощенска станция

Писма без адрес ти изпращах, любима.
Навярно се трупат на лавица прашна.
И някой служител след много години
с любопитство ще бръкне във дните сегашни.
В почивката обедна на своето бюро ...
1K 2

Изпратих ти детската си душа

Заминаха си дните ми игри,
когато замина на вечен път ти,
дните детски, любими и щастливи,
отлитнаха някъде с твоите очи.
Накъде да погледна, за да те открия, ...
655 3 1

Самотна роза

Самотна роза
Червена роза – дар на любовта
сама посрещна утрото в парка.
А как щастлива беше през нощта –
свидетел на любов красива, жарка. ...
1.1K 3 1

Отлетяло приятелство

Изчезна в миг, всичко отлетя,
защо, приятелко добра, ти завидя?
Изведнъж всичко промени се,
дългогодишното ни приятелство
в прах премени се! ...
1.7K 1 11

2 бучки захар и 1 кубче лед

Преплетохме ръцете
и позора си.
До кръв се впи
във пръстите ми възелът.
Мечтите ми ти махат от прозореца. ...
846 1 3

Мечта

Повърхностно живеем сред фалш и суета
лъжем себе си, че сме щастливи
пак с усмивка на уста.
От повърхността наднича синята вода
обляна от лъчите нежно ...
659