Стихове и поезия от съвременни български автори
Прашна апатия
в самотните нощни часове.
Гониш допира на светлината
от вътрешните ти светове.
Прашните страници прелистваш, ...
С цвят на есен
та устните ѝ оцветиха се в мавруд?
И лъснаха в очите ѝ два кестена.
И по страните ѝ изби цвета на смут
в две облачета с розови отенъци, ...
Тъмни облаци
Коварен вятър се развихри.
Тежки капки заудряха по сухата земя.
Душата ми се вцепени.
Птиците се притаиха в гнездата, ...
Дошло е време да се разплати
и мъдрост, дето тежко да въздиша.
Разкрият ли законите му прости,
животът с чаша вино ще ги плисне.
И се напива първи точно оня, ...
Сладка болка
Нощ... А цигулката плаче
и разказва за чужда любов.
Но въздиша и плаче така, че
да заплачеш и ти си готов. ...
* * *
Прибра се..., казват в този край,
прекрачи ли човек в небитието -
като за палаво дете, което
напуснало е буйната игра ...
Сърце под наем
Създадохме любов красива, млада –
сами, със собствените си сърца.
Аз от моето сърце подадох,
от твоето подаде ти, ...
Безумие
сърцето си на дявола ще дам,
кървавите ризи ще събличам,
поне за малко на теб да се отдам.
Но тогава със какво ще те обичам, ...
Вечността
звездици над мен блестят.
Чезне дневен лъч през вечерта,
две очи затварят се и спят.
И тъга от вечната тъма ...
Жадуване
Да се раждат чувства!
Ела!... Само прегръдка ми дари!...
Гушни ме в скута си мъжки!...
Подай ръка! ...
Пред лято
изчезват вкус и цвят, и женски тембър –
и сърпът на един горчив септември
порязва свободата ни да лъжем.
Ръкавите на старите палта ...
Продължение......,
Описах, туй що преживях!
А следващите дни изключвам –
не знам какво ще стане в тях?
И аз роденият във село, ...
Единствена моя несподелена любов
Играеш си с мен – ти падрон си, аз роб.
Щом ласки жадувам, получавам плесница.
Мечтая за полет, а съм с надянат хомот.
Прегръщам те здраво, с нежност обличам ...
Как обичам
Без лъжа.
Без фалш.
Без лицемерие.
И... ...
Аз мечтателя
където властват красотата и благородството.
Предпочитам да гледам света през розови очила и с реалния не търся сходството.
Да се наслаждавам на абсурдните розови миражи и да градя пясъчни кули,
изхвърлен от талвега на живота, ...
Нарцис*
Защо, заложи стръв и на душата?
Защо, лъжи ми плискаше в лицето
и сваляше звездите и Луната?
Какво, кажи ми, търсеше у мене - ...
Гоненица
избягвам го и падам по лице.
Спънах се в любовта ти.
Как успя да я натрапиш отново, където не желая?
Затичвам се да хвана влака на забравените. ...