Стихове и поезия от съвременни български автори
Дано не съществува оня свят
Злобна ги памет повтаря често.
Хр. Ботев.
И ето,
най-накрая остарях. ...
Счупено синьо
толкова живо променливо морска –
счупено връхче на молив от сричка;
детско хвърчило с криле от въпроси;
шалче, отвързало изгрев през юни; ...
Усмивката
и в младост, и в старост.
Защо все мрачно гледаш, човече,
дори когато щастието не е далече?
Живей си живота, той един е сал, ...
Неточен превод
При Трапоклово пък – КАТ –
скрит зад храстите буркан!
"Споко! Карал съм едвам!"
Щраква камерка и... ха, ...
Написаното вече не тежи
Написаното вече не тежи…
Уви, доскоро беше жива
любовната искра. Сега лежи,
душата ми след дълго изтезание, ...
Рецидив
в хтоничното си ложе
с подострени кучешки зъби,
с искрящо- налудничав поглед.
Ръцете му пак ще се окажат ...
На границата
Тихо нощем вятърът припява
нежна песен в тъмната гора.
Долу, над заспалата застава,
грее уморената луна. ...
Познаваш ли ти моето момиче?
Не съм я виждал, но ще я срещна скоро.
Говори се, че никак не обича
да е сама сред много хора.
Или сред хората изобщо. ...
Нечестни игри
Искаш ли да ни бъде лесно?
Ти ще се криеш.
Аз ще те търся.
Ще знам къде си. ...
Твоята ревност...
Но студено е, много студено...
Не вярваш даже на сълзата ми.
Не вярваш в сърце изморено...
Оставаш ми въздишки неказани... ...
* * *
Не знам защо сме слепи за доброто,
но ей таквиз очи сме вперили във злото,
сякаш в същността си гадни сме садисти.
Навярно мразим себе си защото. ...
Моят сън
сън са били белоцветните вишни!
Д. Дебелянов
Сън е животът, облян в чистота.
Днешното време се къпе в омраза. ...
Потърси ме, любов, потърси!
Не разкривай сърцето си –
още е рано!
Закопнялата обич боли!
Като парещи въглени ...
Героична поза
да го увековечи, с творба,
завинаги да го възпее, в поза -
героична, гръмка и помпозна!
А той го гледа, със съмнение ...
Мяра за Мяра
Така устроени сме.
Даваме и чакаме.
Чакаме в замяна нещо,
което непременно да получим. ...
Милата ми баба Дана
Запознах ви с баба Дана,
тя е малко "мъжкарана",
но чувствителна душица
има милата старица. ...
Муза на любовта
о, жрице съдбовна.
При мен пак ела,
чакам те тук и сега.
Немислещ, нечуващ ...
Самотна съм
Може би просто нямам опора...
Желая го...
желая да имам любов, дори и в несгода!
По филмите гледам – ...
Запалвам свещ…
„Не ни наказвай, Господи, с потоп…“
Елица Ангелова
Запалвам свещ за нас и любовта,
за онзи порив, съхранил душата, ...
Демонът в мен
не човек,а демон в мен живее, заради този демон аз грешах.
На всичките пороци се отдадох, пари пилеех със замах,
на Дявола робиня станах, с кои очи от Бог да искам прошка
в този час?І ...