Стихове и поезия от съвременни български автори
Вървете по дяволите...
твари коварни,
душащи света безгранично!
Носете със здраве
до гроб капитали - ...
Най-бащиният звук
милият му бащин лик,
дошъл от Оня свят за кратко,
да се видиме за миг.
Усмихнат, мъжки ме прегърна, ...
На моя син
черупката счупих, бе толкова рано...
Косите ти скришом погалвах, залепнали
от пот и кошмари в гнездо несъбрано.
Прости ми, че нощем самичко заспиваше, ...
Позиция
Къде е за живота истината?
В желанието да съм щастлив?
В това да радвам другите?
Да им украсявам живота сив? ...
Наслада
Само на глътки да поемаш радостта,
като противоотрова на горчивия живот.
Горчиво щастие и страх да не се изплъзне
от ръцете ти. ...
Птица
от злото, ненадейно - на земята,
притихнала е, притеснена -
ще усети ли отново свободата?!
Тя рееше се волно във простора, ...
Малко съзерцание
дъждът прелива си от пусто в празно.
А трябва малко съзерцание,
за да е тъга, любов, целувка хладна,
усетени в една сълза. ...
Една любов - живот и смисъл...(акростих)
Там някъде, по пътя да те зърна.
Напразно е! И никаква надежда!...
Е, няма как годините да върна!...
Сега са спомен лудите ни нощи - ...
Възроден
дала ми нови, големи криле
и с усмивка продължавам да пея
по безкрайното ширно поле.
Възроден съм от нейната сила, ...
Гробове
покрити с изкуствени цветя.
Издигнати каменни мостове
между живи и мъртви лица.
Свраки злобно пеят във дъжда, ...
***
Мълчалива нощ
нежността ти играе си с косите ми
ръцете ми прегръщат душата ти
не само ти си мой и аз съм твоя ...
Ние ходим по рисунки
Ти не желаеш децата ми. Не мечтаеш в розово.
Гребенът на вълната е счупен. Изгревите залязват.
Хората ходят по шепоти. Времето свири надежди.
Свиват цигари платната. Днешните наркомани са пирати. ...
Вечно
Носи радост и надежда.
За идващото.
И тъга, за не идващото. И това е ок.
Денят е цял като живота. ...
Душата е главната задача
Моята душа от гняв влакнясва.
Няма нужда тя от очила.
Космолици, днес са и опасност.
Всички терористи са с бради. ...
Mоќ 🇲🇰
иако беше стопати победна од мене
и носеше катран во својата самоуверена појава.
Носев вода во решето
за да ги полевам своите полиња ...
Предел
Зная единствено как се мълчи.
Всичко разказах. Тъй много истории.
Вече от думите малко горчи.
Вече съм празна. Не диря надежди. ...
Спомени от Коледа
по Витошка
... зяпах по витрините
.... кичозни...
Дядо Коледа видях ...
Елегия
то луната ще биде мой праг
към твоята душа,
докрай невъзпята,
към кръвта ти, ...
Сърце
едно сърце – за болка и тъга,
как справя се, да разбера, не мога –
ни в миналото, ни сега!
Едно сърце – изпълнено със обич, ...
Живот в умора
Защо не тръгнах с любов дарена
в тиха лунна нощ след тъжен ден.
Душата ми е уморена
от прошки и раздели ...
"Продължение" на първата ми книга
да видят как съм и къде,
да размениме думи прости,
че всички още сме добре.
Раиф със Мариам, жена му, ...
Очите ти
в които дете сякаш се е скрило,
издават нежния ти мир
под миглите - разтворено ветрило.
Очите ти - сияйни летни небеса, ...
Полъх
и небрежно ти милва лицето?
Напомнящ ласка на въздъхващ,
тих, еротичен стон на сърцето.
И как роши косата небрежно ...