Стихове и поезия от съвременни български автори
Продължение...
когато карах волварлък
и искахме да разбереме,
ще бъдем - или сме карък!
Щастливо време за мен беше - ...
Пролетен вятър
и открадна мислите потайни.
Лудо подир тебе ги понесе,
в миг разбулил всичките ми тайни.
Ако те настигнат надалече ...
Зимна приказка
но с край щастлив ли ще е тя?
Студ сковал е горските елхи,
И гарван грозно песента запя.
Черен ден е за народа, като вчера. ...
Пролетно
с цялата си цветна лудост,
пролетна,
с мартенския дъжд ще ме усетиш
топла, ...
Мечта
В живота ми е една
Нарича се тя мечта.
Хули и обиди понасям аз,
не се отказвам и в този късен час. ...
Нарича се живот
Спираш да мислиш за него
и ето го в цялото си величество.
И нещо започва да трепери тъй силно
да се юрка и да грачи. ...
С усмивка към Р. Бърнс
в цъфналата ръж
е избрал нощта гореща
да се чувства мъж?
Джени истината знае... ...
Словата, които творят чудесата
Когато ранени, от думи студени,
от злоба, коварство, печал,
се гърчат сърцата ни в плен на тъгата,
потънали в страх, или жал ...
Жестоко
изпълнило с дъх тишината
прилича много на орис и вричане
и плете с гняв нишките на съдбата
Пали клади, с огъня вие, ...
Усмихнато дете
непредвидимо предвидима,
с ветровете си непредсказуеми,
с вълните си на живот.
Обичам изненадите така, ...
Язък!
(Истествену, не е у мен вината!)
но с любофта хептен не сме на ти!
По кръвнуту ми лази пущината!
Започна се ут детската градина, ...
Избор
И кое ви прави вдъхновени?
Непостигнати постижения
са гласовете ви ефимерни...
Нима сме изборни отроци, ...
Проклинание
за да се обърне в непреодолима нужда,
да вдигнеш храм до боговете,
молитви там, за мен да сътворяваш,
и да съчиниш религия обречена на мен! ...
Ренесанс
Събираме се в общо цяло,
мощно общо тяло.
Народът не търпи това пипало,
грабещо и скубещо, ...
Думите - непобедимо слово
Думите, които идват от сърцето,
тях не може никой да ги спре,
рушат, помитат бента на бетоненото вето,
белезници, щик, затвор ли, ...
Когато ме целуваше момичето
забиваха неистово камбаните.
И скрити под шинела раните
разцъфваха като трендафили.
И светеше,стерилно чиста ...
Сама
За нищо никой друг не ми е длъжен.
Каквото преживявам, то сама
допуснала съм да горя на ръжен.
И пак сама, единствено от мен ...
Наивник
писал съм в стил наивитет.
Да: на лъжата върл съм противник,
гледам на нещата ала тет-а-тет!
Не ща, да обличам злото в одежди, ...
За пътя на моята душа
без да избирам път и посока,
често на дъното бях...
наранена, отчаяна, бедна.
Но надеждата в моята душа ...
Моето...
Защо не мога да си кажа: "Аз съм първият, мен трябва да ме стигат, само мен"?
Това е въпросителна голяма. С години опитвам се да я реша.
Предъвквам и изплювам хапките които хапвам, поднесени ми щедро от света.
Светът, където аз жив ...
Струва си
как нов живот даряваш –
радост, щастие да те залеят,
струва си – любов да даваш!
Струва си, да се събуждаш – ...
Бях
Две различни точици встрани.
Нежно цвете и неистов крясък...
Светещи секунди, от преди!
Звук от Нещо и звука на Нищо. ...
Многоточие от капки
е мелодията на онази поема,
която остана помежду ни
неизказана
и безкрайна – една теза ...