Стихове и поезия от съвременни български автори
От другата страна...
не е вече тази ситуацията...
нещата стават толкова абсурдни...
губят смисъла, истинността...
Няма значение кой е виновен... ...
Насън
стотици километри ни делят!
В сърцето ми потрепва нежна струна,
а мислите ми връщат ме назад!
По уличките тесни на градчето ...
Разчитане на Божиите дири
тишината – и сякаш извират цветя.
Да забравим ли вече досада и грижи,
щом погали ни с палава длан утринта?
Колко обич бълбука в кръвта им зелена ...
Когато те заобичам...
знаеш ли какво ще направя...?!
Ще забравям за страховете си...
и ще ти се отдавам както досега не съм...
Ще те покривам с целувките си... ...
Да премълчиш
премълчиш, че обичаш,
е правил(н)ото...
Почти в дилема
за семеен бизнес, бих го дал,
но изпаднал съм почти в дилема -
къде да си реша, проблема?...
Как да почна бизнес тука, ...
Липса
Няма светлина.
Остана само
тежка тъга.
Цветовете губят ...
Огънят ти ме смрази
Сърцето сгряваш ми и ме смразяваш.
И просто така, за броени минути
И лято, и зима на мене ти даваш.
Пламъкът в тебе валежи поражда. ...
Bare feet
по твоите чувства.
Искаме още.
Вдъхновена от картините на ван Гог
а съм водно създание
опияняваш ме,
а не докосвам алкохол
караш ме ...
ДЗобрина
добротата като мишленце плахичко наднича,
страх я е ... оглежда се с надежда
помръдва недоверчиво с мустачки
страхлива е горката ...
От високото
До тях не стигат даже клетвите.
Под тях минават само бедните,
последвани дори от средните.
Над летвите стоят богатите, ...
Пролетна импресия
Тихо, тихо ведро утро!
Слънцето в росата спи.
В синьото небе бездънно
розова зора пламти. ...
Спомени
Ти – двадесет и пет.
Аз – плаха девойка,
ти – романтик и поет!
Съдбата ни срещна ...
На чаша
и вкусих тялото си жадно от душа.
Съблякох и страха на недоверието,
и си потърсих с гол инстинкт и целостта.
Започнах себе си неволно да разказвам – ...
Сватба в Арбанаси
денем планината
и в море от синя свила
къпе се земята.
Вдигат сватба в Арбанаси ...
Сред тишината
Не усещаш ли – вече съм минало?!
Твоят път не на мен е обречен.
Недокосната нежност е сринала
своя замък, за тебе далечен! ...
Продължение...
тама когато долети,
светулките щом щъкнът вече
и грейнат едрите звезди.
Отърсваш лятната жерава ...
Полет на жена
с очи загребвам синева.
Събирам топлина в зениците
и я раздавам по света.
Пристигам щедра като лято, ...
Човекологика
по пътища стари, боси и голи,
човеци, шибеци и вечните роли,
сменени от вечни човечни разколи.
Делят се човеци на черни и бели, ...