Стихове и поезия от съвременни български автори
Постой
един и същ, наивен и безличен.
Постой, не бързай да си тръгваш.
Спомни си, че все още ме обичаш.
И знам, че вече съм изгубен – ...
Армагедон
И пак Земята ще се чисти,
ще се отърсва от греха,
ще ни спохождат мрачни мисли,
за „ Интересни времена ”. ...
Короната
Приближава неизбежното утре.
Будна или ще спя,
часовникът удря последна секунда.
Нарамила само душа – ...
Естествено
Поглъща всичко.
Всеки един друг цвят изчезва.
И се свива,
свива, ...
Майка
от жена, която детенце е родила,
да се труди, да обгрижва,
но умора не усеща, когато думи
сладки чуе, като "мамо" – мили, нежни... ...
Как искам да те има
накъдето погледна, си пред очите!
Колко радвах се, че си тук, че те има
и внасяхме взаимно, щастие в дните!...
А щом, над града нощ пак се спусне ...
Моето куче
от паница сърба бира
и мезета не подбира,
чехли, джапанки съдира.
Вчера – право в магазина ...
Ще ти оставя стърготина за спомен...
отляво нещо ме ръчка.
Опитвам да не ми личи,
но как? Като съм съчка!
Отрязана, мъртва и суха. ...
Не съм добре
Ще губя на живота, часовете.
Обичам като всички да почивам,
но често се нуждая от монети.
Джобóвете ми пълни с тишина, ...
За времето и хората
стрелките на часовника играят
и като мънички дечица,
усмихнато една след друга тичат.
Във своята гонитба неуморна ...
За птицата и свободата
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам-самичка
в небето да се рее... в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...
Нежна е нощта
н Е бето през нощта.
Ка Ж и, рано ли е да се спи
или Н якой да те топли с душа.
Легл А та ни са вече постелени. ...
Ще се върна
Аз знам, ще се върна на тази планета,
като зрънце полегнало в нейната гръд,
като нежен лъч светлина от небето,
като звездна прашинка от Млечния път. ...
Търси се
(Не визирам никого, просто една самоирония)
Тръгнах кръшно към мегдана,
ама нали се малко позабрайвам,
достойнството си клетото потърсих, ...
"Продължение" на първата ми книга
Реших и ”песни” да издам.
И лудата трева затесах,
та плевелче да няма там!
И още същата година, ...
Болка
и всеки със нея расте,
но всичко това отшумява,
като спомен на малко дете.
След това любовната мъка ...
Ти си...
и надеждата в ириси скрита,
ти си онази любов, която горчи,
със мълчание тежко пропита.
Ти си кратички думи и дълги мечти, ...
Нещо като екстаз...
Почувствах как душата ми се разлисти!...
Срещу мен – две разцъфнали Лолити вървят!