Нереална си и истинска, и земна!
Звездите в косите ти блестят,
усмивката ти гали ме с лъчите си,
ръцете ти докосвам в опит времето да спра
и цялата изпълваш ме с възхищение! ...
Пак вслушвам се във този късен дъжд,
приспивно зад стъклото който шушне...
Да можех да го разбера веднъж,
какво ми казва с хладните си устни?...
Дали във тъмното не ми шепти ...
ПРОСТО ИДВАМ!
Р. Чакърова
Не чакам да ми се обадиш или да ме попиташ как съм –
то може да се случи днес или след "N х Х" животи...
И не, че вече ще съм стара, и не, че няма да дочакам – ...
Вярваш ли в мен, още ли вярваш,
че съм бегла измислица в твоята глава,
призракът, яхнал нощния вятър
и безсилие, стиснало в тебе гнева?
Още ли вярваш, ех, още ли вярваш, ...
Не са дървета, а са хора, които със повехнали очи
умоляват те отново да пристъпиш към земята,
която безвъзвратно изостави.
Виждаш ги в съня си под покров от мрак и лунна светлина,
а шепотът им долита от дъното на бездна. ...
Днес, в този ден студен,
Предлагам ти на чаша вино да поседнем,
Да ти кажа колко е светът ми разрушен,
А може и във миналото да погледнем.
Когато виното ми беше гадно, ...
Аз ще мълча. Ти стреляй напосоки.
Отдавна раните ми не кървят.
И други думи грозни и жестоки
търпяла съм край мене да валят.
Отдавна съм оставила назад ...
Тъмно и студено вече стана вън,
всеки изморен е, готви се за сън.
Скрили се далече нейде във гората
животинките приспиват си децата.
Всяко малко животинче знае ...
Разкъсващ звук раздра ефира.
Притисна покривите и взриви нощта.
И в тези груби, супер децибели
роди се във душата ми любов една.
Проникваща в дълбоките води. ...
Когато птиците в небето си играят
и полъх топъл тихичко напява,
ще те потърся в мислите навярно,
и как не бях сама тогава.
Не беше нещо много важно, ...
Наричайте ме грешна и безсрамна,
сочете ме със пръст и ме хулете,
от думите си злобни смъртна клада,
поискате ли – даже ми стъкмете.
През упреци ще мина и през болка, ...
Има в моя град една аптека.
Там се крие, зная, моята утеха.
В странен сън вратата и отварям
и виждам как ръката си протягам.
По рафтовете и – медикаменти. ...
Го запалив последното писмо
за да не дознаеш
како ќе го пополнам испразнетото место
како ќе изгледам после десет години
дали ќе си направам соѕвездие ...
Една нощ, която ще забравим...
Знам, не трябва вече с тебе да се виждаме,
но остави ме само тази вечер да те посетя,
и да забравим случилото се между „здравей“ и „довиждане“,
да заключим външния свят зад тази врата... ...
Посветено на непрежалимото ми пекинезче Арчи -
на едно невероятно 14-годишно приятелство
Как с тебе да се разделя, не зная?
Не знам, как прави се това?!
Не знам, дали има смисъл да роптая, ...
Виновна, гневна, жива
Виновна съм – че в този свят разлюшкан,
несигурен, коварен и студен,
в живот безсмислен – детска катерушка,
пързаляща надолу моя ден, ...
Точно мен, пресъхнал си жадувал,
когато капчица вода дори си нямал,
когато на щастлив си се преструвал
и в бездните самотен си пропадал.
Точно мен, си търсил във мечтите ...