Единствените сменят се с моментите,
отиват си с премигване на клепки.
Не се замисляш даже над последствията –
и без това животът е нелеп.
Изпращаш ги спокойно в залез слънце ...
Душата ми извор на музика нежна,
душата ми тиха и влюбена разбра,
че нашата любов е далечна, невъзможна.
Сладостна болка сърцето раздира.
Облак тъмен, буреносен и отново вали, ...
Бащите не си отиват
Бащите никога не си отиват,
не молят, не крещят, не униват!
Кога си тръгват, те остават
в сърцата на децата си, не ги забравят! ...
СЛЕД ДЕВЕТ ЛУНИ
Р. Чакърова
Станах съвсем като теб – заприличах на облак...
На порой, на потоп и на всичко, което залива.
Да... След дъгата валèнето страшно го мога – ...
Ръждива мрежа увива се в дървото,
гордо то с изправена снага,
преплита клони в стремежа на високо
да преодолее ограничената си свобода.
Страници непрелистени – остават непрочетени, ...
Въпреки всички нормални човешки желания,
нашите новоизбрани, държавни пиявици
демонстрират самочувствие и правят кампания
за доизяждане на народната баница.
Всеки иска баница, но с лични претенции. ...
Отпускане в лоното на светлината. Последно
търсене сред сенките прашасали.
Дълбаене с нокти до кръвясване, до
ъгъла на спокойното ни дишане.
Хилави, отпуснати, но ...
То често мисли в главата ми напират ,
за моите несбъднати в живота ми мечти.
Ден и нощ, повярвайте, не спират,
всичко, всичко в душата се върти.
Кой казва за мечти че няма време? ...
Самотен лъч обгърна косите на една върба –
величествен зелен воал.
И полъх лек през тях премина
сякаш с пръсти по завеса от кристал.
Фотьойла сложил съм на двора, ...
Липсваш ми в студените вечери.
Липсваш... и в самотните дни.
Липсваш ми в думите неизречени.
Липсваш... и във делника сив...
Мисля те в нощите несънувани. ...
Подарих ти роза, а ти радушно я прие.
Влюбих се в теб и вината твоя е за моето безсъние.
Сърцето ми препуска като див мустанг, щом те видя.
Ако не бе ти, сега по улиците отново щях да бродя.
Любовта ни бе чиста, волна, свободна. ...
А какво ли би станало, ако за миг щастие получа.
И в прегръдката ти любяща, топло да се сгуша.
Навън дъждовно е, студено, но в тази ласка слънцето намирам.
Сгрява моята душа и разтапя всички ледове.
Засмяна и наивна в твоите ръце мятам се отново аз. ...
Бутилка ирландско уиски-малц,
свободно време, имам компания.
Шостакович слушам – втори валс,
римувам любов с лични терзания.
Тиха вечер. В провинциалност. ...
Събуждам се в зори опасно кисел —
на риба съм, а още нямам стръв.
И заради таз жестока мисъл
светът ми крив и гледам го на кръв.
В леглото ти поднасяш ми кафето, ...
Сърцето ми тупти извън преградата
с бесен ритъм недостижим,
единствена утеха е наградата,
че тук съм и съм още жив.
Простенват нежно ветровете на безвремието, ...
Пътуващ без билет
(Главният лиричен герой е аф,торитета!)
Докът си бърках манджата с ориза,
ей тъй,едно ми прималя...
Зачудих се огледах се – кръвното ли, що ли? ...
Гарата тука остава и тихо въздиша.
Пътници наблюдават, как тополите тичат.
Движат се бързо заешки сенки
и неясни обекти, като разхвърляни бенки.
Монотонно по пътя автобусът се носи, ...