Стихове и поезия от съвременни български автори
Ежедневие
Кой си ти? Какъв си? От къде си?
Влезе трайно в малкия ми свят.
И любов и ревност ми донесе.
Разгадах те. А оставаш непознат. ...
Само игра
Тогава нека играем –
на каквото си имаме
и каквото желаем.
Затвори тез очи, ...
Наричам го...
стоящ все наблизо невидим и сам.
Напомня ми скованото чувство на страх,
че съм достатъчно малка, да бъда изгубена,
като капка в океана - завинаги. ...
Какви времена
Морският бриз промени лицето на бедняка.
Гладен, жаден, премръзнал гледаше само минувачите.
В този шумен и студен град броди и търси помощ.
Забравил за красотите на живота, приятелите и своя живот. ...
Остана ми обич
много колкото безкрайност.
Не я подарявам -
струва тъга
и много жълтици ...
Релси
Помръкват и очите ми от лед.
Последния си изгрев в този град прегръщам
и вдишвам от дима му сив и блед.
Горчи кафето ми, горчи покоят. ...
Райски кът
Луната лежеше по гръб на Пирина!
Изплъзна се полека, скри се оттатък,
и тихата вечер със нея отмина!
Във строй хаотичен, там, горе, звездите ...
18+ Предколедните гадания на Баба ви (АБСУРД!)АНА
( да се чете с чувство за хумор)
Р. Чакърова
По Коледа се случват чудеса.
По някога се случват на обратно... ...
Що е самота?
бездънна и нещастна,
рушаща и преклоняваща,
унищожителна.
Бледа и бездиханна, ...
Ледена приказка
По ноздрите на застиналата памет
полепват стоманени стружки –
снежинките.
Изплитат бели дантелени мрежи ...
Вечна ли е любовта?
изгарят ме те с пламъци зелени.
Душата ми от чувства уморена е.
От погледа ти как да се спася?
Не мога и не искам да избягам, ...
Криле
Остаряхме, мамка му стара!
Лична карта. Валидност: безсрочен.
Явно стигнах до крайната гара.
С белокосата, в последна отсрочка. ...
Ловец
Душата ти умирала болезнено през вековете.
Затрупан в счупения свят от рими,
в смеха на яростта и страховете.
Очите ти замръзнали в търсене, ...
Мълчанията ни...
Обичам те толкова много
толкова, толкова, безкрайно много
че въздишам за обилната ти
и неутолима любов. ...
По кожата ми няма правила
вълненията само са изписани.
А грапавините на желанията
са само огледални истини
на твоето докосване, на мен, ...
Времето спря...
омръзнало му бе от задължения,
затвори си очите, занемя,
и забрани си всякакви движения.
Панически светът се преобърна, ...
Човешката жена
Тя има свои сетива.
Сама лекува свойте рани
или ги крие със душа.
Човешката жена е смела. ...
Реквием
има нужда от тревата,
когато плаче
и мирисът на петрикор
упоява звездите. ...
Когато ми се обича
които ни молят да останем още малко
сутринта
да си доспим
да поговорим ...
Тайна в полунощ
в началото на нощта,
след всяко едно разочарование,
след всяко едно умиление,
след всяка сълза и усмивка ...
Монолог на една свекърва
понякога си мисля – ще се мре!
Лекувам се с илачи - цели шепи,
но въпреки това не съм добре.
Снахичката - о, Боже, милост прося! – ...